Назад

Плащаш 3500 долара за офшорка, точиш ДДС за милиони


  • Плащаш 3500 долара за офшорка, точиш ДДС за милиони

    От 1000 до 3500 долара е годишната такса за регистрация на офшорна фирма, показа проверка на "24 часа" чрез обявени в интернет телефони и имейли. Те се оказват или на адвокатски кантори или на специализирани в тази дейност компании. Срещу таксата всеки клиент може да стане собственик на офшорна компания, а след това да я използва в схеми за източване на ДДС и укриване на данък печалба.
     
    Данъчни експерти изчислиха, че загубите от такива работещи от 20 години схеми са за близо 900 млн. лв. годишно.
     
    Не всеки, който има офшорка, е измамник. Те са предпочитани и като начин за 
    легално намаляване на данъци и скриване на собственост,  пълна конфиденциалност и запазване на банковата тайна, категорични са експертите. Местните власти знаят кой е управителят и къде е регистрирана фирмата, но нямат понятие за собственика. Самата офшорка най-често е акционерно дружество, т.е. пакет от акции на притежател, зад които стои собственикът.
     
    Офшорните компании са удобни за данъчни измами. Една от най-леките за изпълнение схеми е следната: компания Х с регистрация у нас сключва фиктивен консултантски договор с фирма У за услуга на завишени цени, което предполага неправомерно ползване на данъчен кредит, който ще трябва да бъде върнат. Преди получаването на консултантския доклад се сключва договор за проектиране и изграждане на обект от трета фирма. Тя започва работа, като осчетоводява 600 хил. лв. по консултантския договор, т.е. записва ги като разход. Веднага след това прехвърля всичките си активи и сметки в офшорка.
     
    Трета компания, обявена като ползвател на консултациите  иска от данъчните възстановяване на 120 хил. лв. ДДС. Ревизорите отказват заради надутите цени. Те разпореждат взетият ДДС върху 600 хил. лв. да бъде възстановен. Фирмата, която го е изтеглила и трябва да го върне, вече е в офшорна зона.
     
    За още четири актуални схеми, всяка от които с участие на офшорни компании, разказаха пред "24 часа" ревизори от НАП.
     
    Схема 1. Офшорна компания отваря офис в безмитна зона на друга държава. Наемането на склад в такава зона автоматично се приема като доказателство, че тя не извършва сделки на територията на съответната държава. Вносът до складовете в зоната е освободен от мито. Местна фирма прави внос от различни дестинации, без да плаща
    мита и налози, тъй като получателят е складът на офшорната компания.
     
    Единственото, което прави офшорната фирма при тази смеха, е да осъществи контакт и да реализира вноса на името на фирмата купувач. Така парите отиват в зоната, печалбата се реализира там и не се облага с данъци. В края на годината тя се разпределя и се връща при собственика като дивидент, който най-често е необлагаем.
    Схема 2. Регистрира се комбинация от офшорна и местна фирма. Това най-често се прави при външнотърговски сделки, туристически услуги или спедиторска дейност. Класиката тук са трансферните цени, т.е. схемата е атрактивна, ако има големи разлики между производствена и продажна цена.
     
    Така фирма, произвела стока за 1000 долара, може да я продаде навън за 2000 долара. Полученият доход от $ 1000 долара обаче подлежи на облагане с корпоративен данък и данък за доходите. Това се избягва,  ако покупката от местния търговец извърши негова офшорна компания  на производствената цена от 1000 долара. Продавач става офшорната компания, печалбата се формира изцяло в нея.
     
    Схема 3. Вкарване на инвестиции през офшорна компания. Екстрата при нея е, че вложението като инвестиция от такава зона може да се изтегля обратно съвсем законно и веднага. Нейна разновидност е офшорка с предмет на дейност комисионерство. През офшорната фирма цялата комисиона не се облага.
     
    Схема 4. Наскоро производители сами дошли при данъчните и се оплакали от въвличането им в ДДС измама. Те пазарували от голям вносител на суровина, плащали по банков път с ДДС. Дистрибуторът обаче се оказал работещ с неверни документи и верига от 30 фантомни фирми. Акумулираните от дистрибутора и от фантомните фирми пари обаче междувременно са заминали към офшорни компании.
     
    Николай Иванов, бивш шеф на финансовото разузнаване: Зоните са "дом" на поне 13 трилиона долара
     
    - Колко пари има в офшорните зони и какъв е българският дял в тях, г-н Иванов?
    - Трудно е да се каже. По данни на американската обществена организация "Граждани за данъчна справедливост" (CTJ) едва 55 компании са отчели офшорната си дейност. Според организацията в подобни юрисдикции държат пари общо 290 компании от списъка на най-едрите фирми Fortune 500. 235-те, отказващи информация за финансите си, имат общо 13 трилиона долара в офшорни сметки. 
    - Използват ли се за пране на пари тези зони?
    - Годишно в света се изпират над $ 2800 млрд., което е от 3 до 5 от брутния световен продукт. Очевидно е, че голяма част от мръсните пари се изпират и през офшорните юрисдикции. За България това означава около 2,3 млрд. лв.
    - Защо е трудно разплитането на схеми през офшорни фирми?
    - За тях са характерни не само данъчните облекчения. Те са убежища на банкова и търговска тайна. Правните им системи са такива, че не допускат разкриване на собствениците на компаниите и на титулярите на сметките освен в специално предвидени ограничени случаи, и то по линия на международната правна помощ. Това, което се вижда за компаниите, са така наречените номинални или де юре собственици, директори или секретари, които обичайно са адвокати или регистриращи агенти. Често те издават на реалните собственици генерални пълномощни, с които те откриват сметки, извършват сделки и оперират от името на "чуждата" компания. А истинските собственици са самите те. Ако се премине през няколко офшорни юрисдикции, които са собственици на съответната фирма, е много трудно или почти невъзможно в подобна "руска матрьошка" да достигнем до реалните собственици по обратния път. Нещо като кошовете за ловене на риба: тя влиза, но после не може да излезе. Тук обаче "кошът" е изплетен от офшорни правни системи. 
    - Може ли и как тези зони да престанат да са нещо като резервати за бизнес, който по някакви причини иска да е анонимен?
    - Вероятно това ще стане в не особено далечно бъдеще. Усилията на международната общност са насочени натам. Най-напред целта е да се създадат централизирани държавни регистри, в които да се вписват реалните собственици на офшорните компании. Въпреки ограничения достъп до тях те биха могли да са източник на информация при извършени тежки престъпления. На второ място се цели лицензирането и създаването на публични регистри на лицата, номинални събственици на офшорните компании.
     
    Българската търговско промишлена палата: С 15% да се облага всеки превод към тях
     
    С 15% да се облага всеки превод от България към офшорните зони в света, предлага Българската търговско-промишлена палата.
     
    "Ставката е определена на толкова, за да акумулира в себе си 10% корпоративен данък и 5% данък върху дивидента", обясни адв. Тодор Табаков, член на УС на БТПП.
    Той е категоричен, че така ще се намалят изтичането на капитали към офшорки и данъчните измами с такива компании.
     
    В момента придобиването на офшорна фирма излиза сравнително евтино. Срещу първоначалната такса за регистрация клиентът получава пълен набор от документи и услуги, вкл. регистриране на банкова сметка, офис, фирмени печати, адреси и дори фирмени табелки и визитки. Откриването на фирмата се прави от брокери. Опитните в бранша предлагат готов набор от 20 имена, а дори и вече регистрирани фирми. Клиенти с много лични предпочитания попълват въпросник за регистрация. В него посочват желаното име на компанията, предмет на дейност, акционерен капитал, акционери. Уставът и учредителният договор съобразно изискванията стават готови до дни. Брокерите могат дори да предложат и директори, които да представляват офиса в офшорната зона.
     
    Сред предпочитаните дестинации са Кипър, Лихтенщайн, Черна гора, остров Ман, Карибите, Каймановите острови, някои от щатите на САЩ и Панама. Който пък предпочете Бахамските острови, може направо да получи дори пълен банков лиценз.
     
    Неотдавна държавната агенция "Национална сигурност" публикува доклад на финансовото разузнаване за 2012 г., в който се разглежда и ролята на офшорките.

    Линк

Назад