Назад

Еврофондовете понякога пречат на бизнеса


  • Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата: Еврофондовете понякога пречат на бизнеса | 24.12.2010 02:04 | Банкер | 26


    Цветан Симеонов е роден през 1955 година. Завършил е право в СУ "Климент Охридски". Член е на Националния съвет за тристранно сътрудничество към Министерския съвет. От 1999-а Симеонов е заместник-председател на Българската търговско-промишлена палата, а от лятото на миналата година е неин председател.
    Г-н Симеонов, в началото на тази година като че ли бяхте по-оптимистично настроен за развитието на икономиката, отколкото сега?
    - Очакванията ми се оправдаха донякъде. Най-удовлетворителни са резултатите от търговския стокообмен, където износът расте по-бързо, отколкото вносът. По този начин външнотърговското ни салдо се подобрява. Износът ни е свит в страните от Евросъюза, защото и те изпитват сходни затруднения. Затова нашите фирми започнаха да търсят възможности за експорт в трети държави и намериха такива. Това са пазари, които продължават да се развиват без значение от усложнената ситуация в Европа например. В същото време обаче потреблението у нас се сви, хората започнаха да купуват по-малко и наблегнаха на стоки, които са произведени в България или в близки до нас страни.
    Междувременно палатата организира 25 бизнес форума, имахме пет посещения в чужбина, проведохме 32 срещи с партньорски организации. Посрещнахме и 56 представители на чуждестранните мисии, което е своеобразен рекорд. Проведохме и десет семинара по теми, подпомагащи външнотърговските дейности. Българският предприемач все още не е излязъл напълно от стреса, който преживява вече двадесета година. Първо търговците трябваше да преминат от планова в пазарна икономика, а това беше шок за много от тях. Те не знаеха как да работят. Предприемаческата гилдия беше обезглавена и нямаше как да се помогне на новите играчи на пазара. Веднага след това пък бизнесът трябваше да се преориентира изцяло и във външната търговия. Преди 80% от износа ни беше ориентиран към страните от Съвета за икономическа взаимопомощ, докато сега се изнася основно за държави от Евросъюза. В последна сметка компаниите успяха да се справят, но все още част от тях срещат трудности.
    Фирмите от кои браншове се представят най-добре по време на кризата?
    - Най-добре се справят тези, които работят в сферата на търговията, индустрията, земеделието, услугите, фармацията. Колкото и да е чудно, има и доста успешни строителни компании. За тези, които добре се справят с управлението, криза не е имало, няма и няма да има в обозримо бъдеще. Компаниите трябва да разберат, че е важно да влагат повече средства за иновации и да правят добри предварителни разчети. Необходима е постоянна работа за обновяването, за ограничаване на разходите за суровини в производството, допълнително квалифициране и подбор на персонал. Кризата напомни, че никой не е застрахован от фалит. Сега започва едно отрезвяване на пазара на труда независимо от ръста на безработицата. В същото време предприемачите имат доста положителна нагласа за развитието си през следващата година. Те смятат, че ще имат повече възможности, печалби, а оттам и инвестиции. Въпреки това особен ръст в заетостта не може да се очаква, тъй като фирмите ще се въздържат от наемането на персонал. Според някои аналитици-лаици безработицата в края на 2010-а щеше е 20 процента. А както виждате, за щастие това не се оправда.
    Престрашава ли се вече бизнесът да инвестира?
    - Очакванията за инвестиции през 2011-а не са големи. Ако част от компаниите все пак решат да инвестират, то те ще вложат пари в иновации, които ще ги направят по-конкурентни. Само така биха имали шанс да останат на пазара.
    Бизнесът може да се възползва и от парите по европрограмите, но остава впечатлението, че това така и не се случва...
    - Фирмите не само че не успяват да се възползват от тези пари, но и в някои случаи не искат и да чуят за кандидатстване. Самата процедура е толкова сложна, дълга и тромава, че за търговците понякога е много по-лесно просто да отидат до банката и да изтеглят кредит, отколкото да чакат европари. В такива случаи одобрението минава много по-бързо, правилата са ясни, не се променят често и има по-слабо вмешателство на субективния фактор. Дори и да си одобрен по даден проект, може да чакаш европейското си финансиране месеци наред. Компаниите не могат да чакат толкова - те работят с пари, които постоянно се "въртят" и им трябват веднага, а не след година. У нас усвояването на еврофондовете понякога дори пречи на бизнеса, а постоянно се коментира колко средства били договорени. Държавата трябва да разбере, че ние се интересуваме от реално усвоените пари, а не от тези, които са били договорени. Има програми като "Транспорт" и "Околна среда", при които процентът на усвоени средства все още е много малък, което е сериозен проблем, защото половината от програмния период за тези пари вече изтече.
    Бавенето на парите по проектите предполага и повече лоши кредити...
    - Да, така е. Въпреки това аз смятам, че броят на лошите кредити едва ли ще расте в условия, когато българската икономика започва да се възстановява. Чест прави на банките, че не преминаха към директното ликвидиране на задлъжнелите компании, а им дадоха възможност да се справят с трудностите. Те не "убиха" своя клиент, а се постараха да го запазят и ще спечелят от това.
    Как бихте определили интереса на чуждестранните инвеститори?
    - Очаквахме, че през 2010-а ще има повече компании, които да влагат пари у нас, но това не се случи. Ние не губим кураж и през следващата година ще се опитаме да убедим повече фирми да инвестират в България. Един от начините да привлечем тези предприемачи е чрез реклама, от която българските фирми не бива да пестят. Следим какви са настроенията и в страните, които традиционно инвестират у нас. Бизнесът в Италия, Германия, Белгия и Турция има положителни очаквания за следващата година.
    Кое спира инвеститорите?
    - Проблемите им не са много по-различни от тези, които имат и българските фирми, а това значи, че се мери с еднакъв аршин. Администрацията все още не работи добре и се създават различни предпоставки за корупция. Трябва най-накрая да се сложи край на пряката връзка административен служител-клиент. Така възможностите за искане и даване на подкуп ще се сведат до минимум. Затова настояваме за бързото въвеждане на електронните услуги, за които досега само се говори. Предприемачите продължават да чакат по опашки, да носят документи, с които държавата така или иначе разполага. Необходима е повече прозрачност и при провеждането на обществените поръчки. Трябва да е ясно какъв е кандидатът, допускал ли е нарушения при предишното изпълнение на дадени поръчки...
    Наложително е да има пълна информация и за самите оферти, тъй като това не е частна сделка и няма защо някои хора да смятат тези данни за търговска тайна. Ако фирмите не желаят да се дава такава информация след провеждането на търга, то те не би трябвало да бъдат допускани до конкурса. Най-чистият начин за провеждане на една обществена поръчка е данните да бъдат заложени в софтуер и той да даде резултата. Иначе добрите намерения понякога се превръщат в нещо различно, когато се налага да минават през чиновници. Пример за това е търговският регистър, който спокойно можеше да бъде воден от неправителствена организация, а не от държавна институция. За всяка една услуга трябва да се чака много, а таксите са неоправдано високи. Не може годишните разходи на регистъра да са около 15 млн. лв., а приходите му да са 60 млн. лева. Не е това начинът - с високите тарифи да се цели запълване на бюджета. Услугите не са толкова сложни и не изискват толкова много време. Не може за публикуването на един отчет на фирма например да се плаща по 50 лева. Всичко това демотивира бизнеса, който се чувства изоставен, а не насърчен от държавата.

Назад