Назад

Колко е успешна „успешната" еврооблигационна емисия?


  • Колко е успешна „успешната" еврооблигационна емисия?


     Основание за очаквания за скорошно повишение на кредитния рейтинг на страната и за понижение на банковите лихви у нас даде изявление на финансовия ни министър Симеон Дянков, в което той недвусмислено заяви: „Имаме основания да смятаме, че и другата голяма рейтингова агенция Standart&Poors ще ни вдигне рейтинга. Това aвтоматично ще рефлектира и върху банките, чиито лихви ще паднат, това пък от своя страна ще рефлектира и върху цялата икономика и населението на страната."
    Малко повече от месец по-късно обаче това още не се случило, а и няма подобни индикации да стане факт в близко бъдеще.

    Очевидно, че осъществяването  през юли 2012 г. на еврооблигационната ни емисия, засега все още не е повод да се спекулира (не само от Симеон Дянков), че на България и предстои увеличаване на кредитният ни рейтинг.

    Понастоящем той е BBB, със стабилна перспектива на агенция S&P, а рейтингът ни в Moody's - Baa2, със стабилна перспектива. За сравнение кредитният рейтинг, т.е. международната оценка за платежоспособност, на Германия е тройно А - най-високият възможен. Кредитният  ни рейтинг -  тройно "В",  на "Стандард енд Пуърс" на практика е на границата на облигациите от т.нар. клас "боклук" (junk bonds).

    Това означава, че ако стабилността на немските държавни финанси и германското благопполучие са въз основата на стабилен бюджет и на силна и платежоспособна експортноориентирана икономика, финансовата стабилност у нас се дължи на строгите икономии, които прилага вече четвърта година правителството. На практика не са се повишавали пенсиите на повечето пенсионери от 01.07.2009 г., а цените на горивата, енергоизточниците и хранителните продукти ескалират в посока повишение.

    Проверките на ДАНС и на НАП на мандри, на селскостопански производители и на търговци на храни, предимно от малкия и средния бизнес, който е пред колапс, естествено няма да ги понижат! Тримесечното „замрязяване" на 10 основни хранителни стоки от няколко големи вериги за храни, освен че е антипазарна мярка, ще има обратен ефект след известно време и цените им през есента „тихомълком" ще „набъбнат".

    В бюлетина на Министерството на финансите се отбелязва, че  Република България емитира облигации на стойност 950 млн. евро при лихва от 4,25%, с доходност  4.436%, а падежът им е на 9 юли 2017 година. Водещи мениджъри на емисията са  BNP Paribas, HSBC, Raiffeisen Bank International. Новата 5 годишна еврооблигационна емисия на България бе записана за близо 30 минути след обявяване на транзакцията в информационните системи, а общата стойност на заявените поръчки надвиши 6 млрд. евро само след три часа от стартирането на процедурата по приемане на поръчки.

    Необходимо е да се има предвид, че понастоящем финансовият  министър Дянков емитира облигации за половината от срока (5 години) на предходната десетгодишна облигационна емисия при доста високата - 4,25% лихва. Испания, която потърси за спасяването на своите банки 100 млрд евро от Европейския стабилизационен фонд, постига по своите емисии почти същите нива, както България в началото на юли.

    В прессъобщението на финансовото министерство по повод емисията се казва: Република България се завърна впечатляващо на международните капиталови пазари след десетгодишно отсъствие. Само след около двадесетина дни обаче се оказа, че не е толкова впечатляваща българската еврооблигационна емисия от 03.07.2012 година.

    В медиите излязоха публикации, които бяха критични за псевдониската лихва, която е постигнал  министър Симеон Дянков. Наблюдатели посочават   „удобното"  пропускане на  факта, че се заменя матуритет на дълга от 10-годишен с такъв за 5 години.

    Всеки българин, който плаща на банка личен заем, е наясно дори с факта, че когато взема кредит за 10 години или за 5 години,  лихвата е различна. На практика с тази емисия се залага капан за следващия български кабинет, който ще трябва да вземе нов дълг, за да погаси този, и ще попадне в тази ситуация точно в края на своя мандат.

    Кабинетът на НДСВ преди 9 години, когато министър на финансите бе Милен Велчев, пласира 10-годишни бондове с коефициент над лихвения суап +299. Понастоящем кабинетът на ГЕРБ, на който финансов министър е Симеон Дянков, пласира 5-годишните облигации с коефициент +330, което на практика прави сегашната сделка доста по-неизгодна.

    Подобна финансова операция обективните икономически анализатори я причисляват към не толкова успешните, а тези които са я осъществили следва по-скоро да се срамуват от сделката.  Задължително следва да се прави разлика между доходност по петгодишна емисия и доходност по десетгодишна емисия, каквато бе предходната?!?

    Това обаче се пропуска както от представителите на кабинета „Борисов", така и от някои икономически наблюдатели, които са приближени до кабинета. Условията понастоящем са други. Необходимо е да се напомни, че сделката осъществена при управлението на НДСВ, с 7,5 % лихва, но с падеж - 10 години, то сега облигационната емисия е за срок от 5 години, а лихвата е 4,25 %. Каква щеше да е лихвата, ако Министерството на финансите бе предложило десетгодишна емисия - никой не можеше да предвиди, но вероятно тя би се движила в диапазона 7 - 8,5 %?!?

    Ето защо всякакво словоблудство относно ниската лихва, постигната през 2012 г. е „капан за наивници", които не познават тънкостите на финансовата наука?

    Наблюдатели задават и други резонните въпроси, останали  засега без отговор:
    Първо, защо никъде нямаше предварителна информация за емисията с проспекти и данни: от финансови сайтове до официалните сайтове на трите банки - агенти по дълга. Защо и сега няма данни, а цялата информация е от родното МФ?

    Втора, продажбата  не беше отразена от никой - дори Блумбърг, дори от прословутия и цитиран сега под път и над път "Файненшъл таймс", а най-странното - дори и от банките - агент?!

    В покупката на български еврооблигации през юли 2012 г. са взели участие повече от 360 инвеститора. Покупките по региони са, както следва - от Великобритания за 25%, Германия 17%, Австрия 13%, Азия 9%, САЩ офшор 9%, Швейцария 7%, Франция 5%, Италия 5%, други 10%. По видове инвеститори съставът е 43% за инвестиционни фондове, 19% за банките, 14% за застрахователни и пенсионни фондове, 12% за хедж фондове, 6% за централни банки и 6% за други инвеститори.

    В резултат на еврооблигационната емисия фискалният резерв на България достигна близо 6,5 млрд. лева, но това е само до януари 2013 г., когато настъпва падежа на облигациите от предходната емисия. Средствата от емисията ще постъпят във фискалния резерв на правителството по сметка в БНБ и ще се управляват по общите правила за управление на единната сметка. При изработването на емисионните календари за месеците юли и август, емитирането на еврооблигационната емисия бе взето под внимание и на настоящия етап МФ не предвижда промяна на вече анонсираните емисионни календари.

    Налице са и други въпроси освен този за доходността на емисията. Логичен е въпросът: защо не са били допуснати български участници? Това е явна дискриминация към тях. В случай, че това бе станало, т.е. ако МФ бе допуснала български институционални инвеститори, доходността можеше да спадне с 0.2% пункта и по този начин на данъкоплатците можеше да се спестят между 15 и 20 млн. евро.

    Вероятно тези облигации вече са препродадени на български пенсионни фондове или на български банки, но на по-висока цена от привилегированите инвеститори, които получиха книжа при първичното предлагане.
    При препродажбата българските купувачи са оставени да купуват при едва 3,5% доходност, спрямо 4,436% на пласираните книжа. Това обаче поставя в неизгодна позиция българските инвеститори и не само е в техен ущърб, но тази дискриминационна политика на МФ е обидна и за всички данъкоплатци у нас, които все пак са повярвали на българската финансова система.

    Кой да купи от българските еврооблигации за 950 млн. евро е решено от Министерството на финансите, като изборът му е да даде печалбата на чуждите инвеститори, класирайки ги при 4,436% и ограничавайки местните инвеститори, класирайки ги при 3,5% на аукционите за ДЦК. При емисията на българските еврооблигации търсене за облигациите има при 4,15-4,20%, а предлагането е при 4%. Сметките показват, че облигацията е поскъпнала с 1,5% за ден, тъй като понижението в доходността с 0,3 процентни пункта (от 4,44 до 4,15%) се умножава по срока на книжата (5 години).

    Ако държавата беше продала на цена от 4,15% щеше да спести около 14 млн. евро, тоест да получи толкова в повече. По интересното е, че държавата е продала книжата доста по-евт ино, отколкото на аукционите за 5 годишни ДЦК в евро, емитирани на вътрешния пазар. На 13 февруари 2012 г. МФ продаде книжа за 35 млн. евро при доходност от 3,47%, а на 27 февруари 2012 г. - продаде за 50 млн. евро при доходност от 3,5%. Общо продажбите на вътрешния пазар са за 85 млн. евро, спрямо  950 млн. евро на 03.юли.
    Купувачите на ДЦК са банките, пенсионните фондове, застрахователите, Фонда за гарантиране на влоговете в банките и други, като те не са допуснати да купуват от еврооблигацията, пласирана вчера. Може да се предполага, че ако те бяха участвали в търга, то доходността щеше да бъде по-ниска. Деформацията на пазара е недвусмислен факт. Българските банки също са задължени да купуват ДЦК, ако желаят да участват в разплащанията с бюджетни пари, а това се отнася и за Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Той също е длъжен да купува ДЦК, но не може да купува български еврооблигации, което е на-меко казано - странно?

    С игнорирането на българските инвеститори от еврооблигационната ни емисия правителството ни ясно показа, че иска да има два пазара на държавен дълг, вътрешен - където с непазарни похвати получава ниска доходност и външен, където местните играчи не са допуснати. Несъмнено наличието на два пазара на български държавен дълг е по-лошо от един, защото на практика два малки пазари на ценни книжа са по-неликвидни от един голям. Високите лихви по облигациите ни, ще плати не някой друг, а нашият народ, който винаги е плащал скъпо и прескъпо за грешките и за некадърността на своите управници. На въпрос: Защо не бяха класирани българки купувачи на аукцион за еврооблигации за 950 млн. лв.?

    Симеон Дянков дава доста двусмислен отговор: „Емисията беше пласирана сред чуждестранни инвеститори от една страна, за да имаме диверсифицирана инвеститорска база, която не участва на вътрешния дългов пазар, а от друга - това решение имаше за цел да запази ликвидността в страната и по-този начин да не се намалява финансовия ресурс, който може да се използва за кредитиране на реалния сектор."

    Той само допреди няколко месеца искаше да похарчи Сребърния фонд за изкупуване на ДЦК, с които „да кърпи" текущи бюджетни плащания, а понастоящем Дянков се е загрижил за запазване на ликвидността на българските институционални инвеститори и най-вече пенсионните фондове?!  Категоричната позиция против тази неразумна постъпка, застъпена от ЕЦБ, БНБ и КФН му попречи да извърши поредната глупост в управлението на публичните ни финанси - разходването на Сребърния фонд.

    В заключение следва да се отбележи, че макар да не може да се класифицира като безспорен успех,  продажбата на български еврооблигации на международните финансови пазари е излизане на  страната на световните пазари за бондове. Този извод е от значение особено след дългото отсъствие на тях на България и то само 22 години, след като бе обявен мораториум по външния ни дълг, което е равностойно на държавен фалит.

    Линк

Назад