Назад

България се нуждае от поне един милиард евро за наука и иновации в отделна оперативна програма


  • България се нуждае от поне един милиард евро за наука и иновации в отделна оперативна програма

     

    България се нуждае от поне един милиард евро за наука и иновации в отделна оперативна програма за следващите седем години. Това смятат експертите от Българската търговско-промишлена палата.

    Инвестициите на дадена фирма в иновативни проекти могат да бъдат освобождавани от данъци, каза в интервю за БТА Йосиф Аврамов, съпредседател Съвета по иновации при БТПП и член на УС.

    Друго предложение на организацията е да се намалят собствените средства за съфинансиране на бенефициентите на проектите по оперативна програма "Конкурентоспособност", които сега са от 20 до 50 на сто, на не повече от 10 на сто, поради тежките финансови проблеми на повечето от кандидатите.

    Според Йосиф Аврамов е необходимо да се направят практически стъпки за ускоряване на процедурите по оценка на европроектите. Една от възможностите за това е аутсорсване на тази дейност от страна на търговските банки.

    Според Българската търговско-промишлена палата въвеждането на съдебен контрол върху актовете за спиране на ревизионни производства е мярка, която ще има изключително важно значение за постепенното ограничаване и в последна сметка елиминирането на произвола на приходната администрация при решаването кои производства да бъдат спрени и кои не.

    Крайно належащо е да се предвидят в проектобюджет 2013 достатъчно средства - поне 20 млн.лв. за Националния иновационен фонд, каза Йосиф Аврамов. По отношение на фонд "Научни изследвания" също следва да бъде завишена сумата за нормалното му функциониране в проектобюджета за следващата година, като тя следва да е поне 40 млн.лв.


    ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ 

    Въпрос: Г-н Аврамов, кои са основните ви препоръки за промяна в условията за финансиране на иновации по ОП "Конкурентоспособност", така че да станат привлекателни за бизнеса?

    Отговор: Според мен е необходимо да се направят практически стъпки за ускоряване на процедурите по оценка на европроектите. Една от възможностите е аутсорсване на тази дейност от страна на търговските банки. Това нееднократно е обсъждано и предлагано, както от страна на БТПП, така и от Асоциацията на търговските банки, но засега не намира подкрепа от изпълнителната власт у нас. Друго предложение е да има опростен достъп до всички модули на Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН) на средствата от структурните инструм    нти на ЕС в България за представителите на бизнеса, в т.ч. и до тези, които засега имат достъп само служителите в управляващите органи.

    Според мен също би трябвало да се намалят собствените средства за съфинансиране на бенефициентите на проектите, които сега са от 20 до 50 на сто, на не повече от 10 на сто, поради тежките финансови проблеми на повечето от кандидатите и особено на тези от малкия и средния бизнес. Това може да стане при строго контролиране на разходването.

    Ще ви кажа, че на сходен въпрос са отговорили и анкетираните над 3500 членове на БТПП в анкетното допитване за иновационната дейност на фирмите и сътрудничеството с научните среди. 

    Въпрос: Какви са предложенията на БТПП за въвеждане на данъчни и други стимулиращи мерки в тази сфера?

    Отговор: Позицията на БТПП е инвестициите на дадена фирма в иновативни проекти, да бъдат освобождавани от данъци. БТПП настоява за повече европейско финансиране в българската наука, иновациите и изследванията. Според нас България се нуждае от поне един милиард евро в отделна оперативна програма за наука и иновации през следващите седем години, за да може да прави достатъчни инвестиции в модернизацията на научните изследвания у нас. Ако нещата продължават както сега, след 10-15 г. в България ще има едва около 2000 души, които се занимават с н  аука при сегашните 10 000, а научните публикации ще намалеят 300 пъти. В Белгия например, която е с приблизително сходно на България население, годишно се защитават над 1470 научни патента, а у нас - 29.

    Необходими са и спешни промени в данъчното ни законодателство и най-вече по отношение на ДДС, като данъчният кредит следва ритмично да се възстановява на всички субекти, независимо от изправността на контрагентите по една сделка, а впоследствие да  се санкционират само неизправните от тях. В анкета на БТПП за иновациите  23 на сто от фирмите са посочили, че имат проблеми, свързани с възстановяване на ДДС. По данни на палатата има 2900 неприключени ревизионни производства и още 1000 спрени ревизионни производства, преобладаващата част без  основание. Срокът по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за приключване е 31 май 2012 година. Съдбата на 4000 спрени и закъснели ревизионни производства засега е неясна. Като резултат от невъзможността да приключат производствата до 31 май 2012 г., се очаква редица ревизионни актове да бъдат антидатирани, за да се спази, поне за една част от производствата, и поне формално, предвидения в закона срок. Това означава, че редица актове, които ще бъдат издадени на дата 31 май 2012 г., ще бъдат връчвани на данъчно задължените лица дълъг период от време  след изтичане на срока. Броят на висящите ревизионни производства, които не се придвижват без основание, определя изключителната сериозност на въпроса, особено в периода на продължаващата финансова и икономическа криза и свързаната с това стагнация и спад в бюджетните постъпления от публични вземания. Позицията на БТПП е, че въвеждането на съдебен контрол върху актовете за спиране на ревизионни производства е мярка, която ще има изключително важно значение за постепенното ограничаване и в последна сметка елиминирането на произвола на приходната администрация при решаването кои производства да бъдат спрени и кои не.

    Въпрос: Как виждате промяната в управлението на Националния иновационен фонд, Националния фонд "Научни изследвания"?

    Отговор: Финансирането на науката и иновациите е от жизнено значение за развитието на модерна икономика в България и за подобряването на качеството на живота у нас. Националният иновационен фонд следва да функционира като публично-частен, а в управителното му тяло вероятно ще има представители на най-големите работодателски и браншови организации, както и на най-големите субекти на научната и на академичните общности у нас, като БАН, СА, Техническия университет в София и на другите големи и утвърдени български университети. Тези орга    изации следва да имат и свои представители в комисиите за оценка при селекцията и при одобрението на иновационните проекти от фонда.нАучните програми трябва да бъдат така формулирани, че да има стимул за научните звена, когато са привлекли частен капитал в реализирането на даден проект. При такива случаи да се дава допълнително финансиране от държавния бюджет.  Независимо от обстоятелството, че проектозаконът за иновациите, който се обсъжда през пролетта в БТПП, все още не е депозиран в Министерския съвет, е крайно належащо да се пред  видят в Проектобюджет 2013 достатъчно средства - поне 20 млн.лв. за  Националния иновационен фонд. 

    По отношение на фонд "Научни изследвания" също следва да бъде завишена сумата за нормалното му функциониране в проектобюджет 2013, като тя следва да е поне 40 млн.лв. Това частично ще компенсира недостига на средства за наука в БАН, СА и в университетите.

    Въпрос: В кои области може най-успешно и бързо да се засили на публично-частното партньорство?

    Отговор: Публично-частното партньорство у нас бе застъпено досега в областите на регионалното развитие, добивната индустрия, инфраструктурата и отчасти на спорта. След приемането от парламента в началото на юни на Закона за публично-частното партньорство и през следващия Програмен период на ЕС 2014-2020 г., това партньорство може да разшири своето разпространение в българската икономика и по отношение на науката, иновациите и индустриалните отрасли, свързани с ICT и другите високи технологии. Пример, макар и още несъстоял се, в това отноше    ие е предстоящото изграждане на бъдещия високотехнологичен парк  в София. Публично-частното партньорство следва да се разпространи и в секторите: здравеопазване и образование. Бизнес академиите, в които лектори предимно са утвърдени мениджъри от различни сфери от бизнеса, са една от възможните форми в тази насока.


    Линк

Назад