Назад

Модерна или изостанала България?


  • Модерна или изостанала България?

    Държавата ни няма нова визия за бъдещето на индустрията и иновациите 

    Проф. Борис Йовчев
     
    По отношение на новата визия за бъдещето на българската индустрия и на иновациите от най-съществено значение е да се имат предвид следните пет аспекта:
     I. За модернизацията на българската индустрия през програмния период на ЕС 2014-2020 г.
    На 17 май т.г. по инициатива на Съвета по иновации при БТПП се проведе кръгла маса на тема  "Ролята на бизнеса и науката за планирането на средствата за модернизация на българската индустрия и за внедряването на иновации през програмен период 2014-2020 г." Предложенията, които по време на дискусията направиха представителите на бизнеса и на науката, бяха изпратени на компетентните представители на изпълнителната власт, но засега няма данни те да са им обърнали внимание. Част от тези препоръки съвпадаха с предоставените анализи и предписания, направени през февруари в доклада на Световната банка "Постигане на интелигентен растеж: как научните изследвания и иновациите да работят за България". Тези предложения би трябвало да са предпоставка изпълнителната власт да създаде "икономическа среда" за стимулиране на малките и средните предприятия (МСП), в т.ч. на публично- частно сътрудничество, участие в клъстери и във високо технологични паркове, както и за разработка на иновативни идеи на изобретатели и рационализатори от съвместни колективи от университети, научни институти и изследователски лаборатории.
    Модерните инструментални и измерителни екипировки са твърде скъпи за МСП, поради което тези предприятия са силно затруднени в иновативната си инициатива. За да се активизират иновативната дейност и производството на иновативни изделия, те трябва да получават финансова подкрепа и от фондовете на ЕС. Еврофондовете обаче досега не се използват ефективно в полза на икономиката на България и достъпът на иновативните МСП до тях е труден. Наложително е европарите за наука и иновации в периода 2014-2020 г. да се разпределят целесъобразно и по всички звена на веригата наука - технологии - бизнес. В тази посока много полезни са предложенията от дискусията, проведена от клуба на Съюза на учените през февруари. Необходима е също и радикална промяна на организацията и на провеждането на конкурсите и отчитането на изпълнението на договорите за финансова подкрепа със средства от ЕС.

     Необходимо е да се ангажира поне някакъв персонал, който да подпомага МПС при подаването на документи за проекти, тъй като те не са в състояние да плащат на специалисти. Би трябвало да се опрости бумащината, да се използват само два приемно-предавателни протокола - на входа и на изхода на договорената задача. 
    II. Наука, технологии и бизнес
     
    Разпаднаха се традиционните пазари на България в страните от ОНД, Близкия изток, Куба и др. поради неправилно водената борба за оцеляване на отделните предприятия, които уж се спасяваха, но поединично. Този факт, съчетан с фактора "некомпетентност" и с много други известни причини, разкъсаха връзките между науката и бизнеса през изминалите 22 години, което се отрази фатално лошо на икономиката ни. Досега във всички усилия и мероприятия за възстановяване на тези връзки се допуска една грешка - игнорира се фактът, че връзката "Наука - Бизнес" е само звено от неделимата верига "Наука, Образование, Научноизследователска дейност, Производство и Пазар (Реализация)". Всяко звено от тази верига има своите проблеми и те трябва да се решават едновременно и комплексно.
     
    Не е странична тема в случая Законът за развитие на академичния състав - повече от година  след влизането му в сила е ясно, че той не оправда очакванията. На заседание на Обществения дискусионен клуб към Съюза на учените последиците от действието на този закон бяха очертани ясно -  вместо да сближава науката и бизнеса, този закон ги раздалечава и не насърчава иновационните дейности. В него липсва дори оценъчен параметър за внедряване на научните продукти, а у нас на ниво държава изобщо не се води статистика за внедряването на научните резултати. Липсва информация за резултатите от влагането на немалки суми от ЕС в уж иновативни проекти. Но като се има предвид, че с много малки изключения българските колективи не са водещи в проектите, а участват като подизпълнители на външни организации, делът от "принадената стойност" от тези разработки е твърде малък за българската икономика. 
    III. За някои проблеми на малките и средните предприятия
     
    1. Много важно е да се има предвид, че освен в БАН и в университетите наука се прави и в иновативните МСП, които имат научноизследователска и развойна дейност. Никак не е случайно, че те не само "оцеляват", но имат вече 8% ръст на развитие. Това е отбелязано и в посочения доклад на Световната банка. В него също се казва, че държавното ни ръководство трябва ритмично да осигурява достъп на всички иновативни МСП до обществените поръчки в тази област. Тази препоръка обаче не се спазва от правителството на ГЕРБ. Високият интелектуален потенциал, с който разполагат някои от българските иновативни МСП, дава възможност, те да разработват и да изпълняват проекти и за големи и отговорни системи с доставка на изделия и иновативни технологии и от външни фирми - т.е. те да бъдат в ролята на главен изпълнител на съответния проект. Това обаче на практика много трудно може да стане, защото в тръжните документи на обявяваните конкурси по ЗОП не се предвиждат защитни ограничения за иновативните малки фирми. В най-добрия случай нашите МСП се наемат като подизпълнители от фаворизираните "реномирани" външни фирми, спечелили конкурсите. Друга, при това немалка, част от обществените поръчки се печелят от близки до управляващите от ГЕРБ фирми, което е валидно най-вече за тези в областта на строителството и на услугите.
     
    Необходима е също реорганизация на работата на българските външнотърговски представителства, която да доведе до:
     - Оценка на тяхната дейност по броя и ефективността на сключените от нашите МСП договори с фирми от страната, в която работят, и на тази основа да се определя (без да се налагат ограничения) тяхната заплата;
     - Търговските представители следва да изучават и да познават пазарните потребности на страната, в която работят, както и производствените възможности на съответните български МСП и системно да предоставят технико- икономически обосновки и задания за търсените при тях стоки и за пазарните ниши в съответната страна;
     Необходимо е също да се предоставят целеви финансови преференции за дейностите по усвояване на иновативни изделия, а също за модернизация на технологичното обзавеждане и технологичните процеси. Възможно е да се обмисли и т.нар.  данъчна ваканция от заплащане на корпоративен данък за определен период - поне една година, на всяка иновативна разработка доведена до пазарна реализация.  


    IV. За проектозакона за иновации:
      
     1. Представеният за обсъждане първи вариант на проектозакона за иновации трябва да се преработи в съответствие с многобройните предложения от дискусиите с участие на специалисти.
     2. На базата на добре формулираните в чл.1 цели е необходимо законът да се превърне в средство за:
     - Някои структурни реформи в научните институти, лаборатории и в университетите за стимулиране на тяхната иновационна дейност;
     - Осигуряване на икономически стимули за иновативните МСП.

     Преобладаващата част от МСП у нас нямат възможност да влагат средства в звената на науката и образованието. Да се очаква финансиране от бизнеса, в който преобладават МСП, е нереално. Сравнително малка част от нашите иновативни МСП поддържат собствени развойни звена и провеждат НИРД, малко от тях са наели по 1-2-ма учени, те не проявяват особен интерес за получаване и използване на създадените научни продукти от БАН или от университетите. Наличните големи производствени предприятия у нас са предимно чуждестранни и техните научни и развойни организации са обикновено извън България. Следователно нашата държава чрез закона за иновациите трябва да създава всички необходими условия за стимулиране на иновативната дейност по цялата верига "Наука - Технологии - Бизнес" за ускорено реализиране на иновативни идеи и разработки в конкурентни изделия и системи.
     
    V. Високотехнологични паркове 

    По въпроса за изграждането на високотехнологични паркове, което днес е предизвикателство за нашата наука и индустрия, у нас има положителен минал опит. Още през 70-те години на ХХ в. проф. Иван Попов като министър на машиностроенето проведе радикална реорганизация на взаимовръзката наука и индустрия. В резултат на тази реорганизация бяха изградени няколко центрове за научноизследователска и развойна дейност - НИРД, към тогавашните производствени държавни стопански обединения. Те бяха мощни формирования - всяко със състав над 1500 души, в тях се интегрираха всички развойни звена на съответното обединение - ведомствени научни институти, бази за техническо развитие и др. Основната идея беше съсредоточаване на научен потенциал за ускорено разработване и организирано  опитно производство с малък капацитет - от 100 до 1000 броя иновативни изделия и системи за появили се пазари или за търсене на нови пазари.
     
    Всичко това в годините на прехода бе отречено и забравено.
     - Отделни опити за взаимовръзка между науката и бизнеса се правят и в днешно време, но те са твърде малко. Понастоящем единствено в ТУ-София частично работи и се доизгражда нова структурна форма, която се очертава да има голямо значение за индустрията и икономиката в страната ни -Университетски научноизследователски комплекс с основна цел развитие и приложение на виртуалното инженерно проектиране в различните направления на науката и техниката. Тази нова за нашата страна  форма следва да се подкрепи и набраният опит да бъде използван и в други университети, вкл. частни.
     
    Актуална стана идеята за изграждане в София на площадка, собственост на МО на IV километър на високотехнологичен парк. Това е сходна структура с ЦНИРД, но тя у нас се реализира много трудно и мудно. За целта има заделени 50 млн. евро по ОП "Конкурентоспособност", но тепърва ще видим кога и как този парк ще бъде построен...

    Линк

Назад