Назад

Доц.д-р Силви Чернев: Готови сме за въвеждането на чист електронен арбитраж


  • Все повече са делата в Арбитражният съд при БТПП



     
    Според съществуващата информация  15-те официално регистрирани арбитражни институции в България разглеждат общо около 1/10 от делата, разглеждани годишно само от Арбитражния съд при БТПП. Подобно е съотношението  и със сродните арбитражи на страните от близки по политическа обстановка и икономически процеси държави в Източна Европа и на Балканите. 
    През 2011 г. са образувани 37 международни и 744 вътрешни арбитражни дела. Увеличението на международните дела е с 22%, а на вътрешните с около 2% в сравнение с 2010 година. Значителен ръст бележи и броят на делата, разглеждани по реда на Правилника за ускорените производства. Увеличението през 2011 г. е със 78% в сравнение с 2010 г., което е сигнал за съзряване както на страните по споровете, така и на процесуалните им представители да се стремят към бързина в разрешаване на търговските спорове, използвайки възможността, която правилникът на АС при БТПП предоставя в рамките на около 2 месеца страните да се снабдят с арбитражно решение и  в същия срок да пристъпят към принудително изпълнение  срещу неизправните длъжници.
     
    Предявени са претенции за повече от 18 млн. евро и  82 млн. лева. 
    Приключените през 2011 г. дела  са в по-голямата си част /около 51%/ в най-кратките  /6- и 9- месечни/ срокове, а решените в 12-месечния  срок са около 15%. 

    2011 г. беше първата пълна година, през която  се работи с електронната програма, продължи нейното усъвършенстване, все повече страни, процесуални представители, арбитри и вещи лица се ползват от предоставената им възможност за дистанционен достъп до делата. Усъвършенстването на електронната програма в процеса на практическото й приложение ще бъде приоритет за АС и през настоящата година.
    По този начин АС при БТПП се нарежда на второ място, заедно с Чешкия арбитраж, които ползват водещия опит на АС към Международната организация по интелектуална собственост.

  • Доц.д-р Силви Чернев: Готови сме за въвеждането на чист електронен арбитраж



     
    В момента до 80% от процеса може да бъде виртуален, казва председателят на Арбитражния съд към Българската търговско-промишлена палата
    Доц. Д-р Силви Чернев е председател на Арбитражния съд към Българската търговско-промишлена палата (БТПП) от 2001 г. Преди това е бил зам.-председател, а още от 1994 г. е арбитър. Област на научните му интереси е гражданско-процесуалното право. Преподавател е в Бургаския свободен университет. Членува в Американската асоциация на юристите, специализирал е в САЩ, Carbondale. 
    Намерих доц. Чернев сред десетки студенти пред входа на Бургаския свободен университет. Той им казваше резултатите от писмената част на изпита и на изкаралите определяше час за явяване на устен. Забеляза ме сред чакащите си възпитаници и ме попита - „Вие изкарахте ли?“. Отговорих му - „Да преди 15 години“ и му показах студентската си книжка с негов подпис. 
    После проведохме непринуден разговор за Арбитражния съд и за университета. 
    -       Доц. Чернев, търсят ли хората услугите на Арбитражния съд? Предпочитат ли го пред другия съд или не? 
    -       През последните няколко години все повече дела решава Арбитражният съд. Докато през 2000 г., когато започна работа имаше 130 вътрешни и 30-40 международни дела, през последните 2-3 години има по около 700 вътрешни и по 30-50 международни. 
    -       Какво означава „международно дело“ за Арбитражния съд? 
    -       Делата се определят по много тесен критерий. На едната от страните адресът или седалището трябва да е в чужбина. Тогава делото е международно. Лица, които имат връзка с чуждестранен капитал, но нямат седалище в чужбина, водят вътрешни дела. 
    Хората се научиха да прибягват до арбитража. Могат да се водят дела на голяма стойност – например 10 млн. евро. 
    Арбитражът не е допустим за вещни права върху недвижими имоти и владение. Приели сме, че и при променяне на собственост е неприложим. Също и когато подлежат на вписване в търговския регистър, както и лични – развод, осиновяване, поставяне под запрещение. 
    Нямаме случаи и на корпоративни спорове. 
    -       Кои са най-честите дела в Арбитражния съд? 
    -       Най-често делото са търговски – покупко-продажби, изработка, лизинг, наеми, факторинг, застраховки... 
    -       Какви са предимствата на Арбитражния съд? 
    -       Спазваме основен принцип – на конфиденциалност. Така например до делата няма достъп адвокат без пълномощно. 
    Но първо – таксите са по-ниски от на съда. До материален интерес 10 хиляди лева са малко по-високи, но после спадат прогресивно. За 1 млн. лв., те стават 1%. Докато в съда е държавната такса е 4% и тя се плаща на няколко инстанции. 
    На второ място е бързината. Вътрешните дела 90-95% се решават в едногодишен срок. Той става по-дълъг само ако една от страните започне да се укрива или пък да иска допълнителни доказателства. Международните дела се разглеждат за срок от година, година и половина. Това е свързано със сроковете за връчване, които са по-дълги. 
    Трето – страната може да повлияе върху избора на арбитрите. Всяка от страните избира по един арбитър, а третият е неутрален. 
    Арбитражът е с високо качество. Процесът е модерен. Още през 2001 г. въведохме компютърната обработка.  Отпреди 2-3 години всичко е на електронен носител. Страните се питат и ако се съгласят се използва само електронен път – изявленията на вещите лица, на страните – на флашка или по имейла. 
    Ако се приеме този начин се спестява много време, а това е изключително преимущество.
     
    -       Каква част от процеса може да е само по електронен път. 
    -       Ние имаме готовност и за чисто електронен арбитраж, но в момента е 80%. 
    Когато стане 100%, ще се раздават пароли на арбитрите, на вещите лица. Ще могат да се правят справки от вкъщи. 

    Като се съберат изброените до тук нещо, делата протичат в много по-спокойна атмосфера, отколкото в съда.
     
    Пропуснах да кажа, че се протоколира всяка дума. От една страна се прави запис, а и ползваме стенографите от Народното събрание и Министерския съвет, които са най-добрите. Знае се всеки какво точно е казал. 
    -       Какви казуси решавате? 
    -       Много се усложниха напоследък делата. Например по един договор изработка. Изпълнителят изпълнил донякъде, а не му платили. Той пък цедирал вземането си на трето лице. 
    Много големи проблеми има когато страните правят възражение за несъразмерни неустойки. В съда има половинчати тълкувания по проблема. 
    Между търговци неустойката не може да бъде ограничавана, но има меко казано смущаващи случаи. Това вече е законодателен проблем. 
    Ако си икономически по-слабия субект – щеш не щеш подписваш. Защитата на потребителите не е достатъчна. Вече е сложно да бъдеш потребител. 
    -       Какви проблеми има в арбитража? 
    -       Съществен проблем е, че няма изисквания кой да прави арбитраж. Няма дори регистрационен режим. 
    Преди година избухна скандал във Варна за решен спор от някакъв арбитраж. 
    При медиацията например е точно обратното. Има високи формални изисквания – обучение, регистрация. А подписът на медиатора нищо не означава. 
    Сега се пише Закон за международния търговски арбитраж. Но той не е само търговски и само международен... 
    -       Вие сте и преподавател в Бургаския свободен университет. Какво ви е мнението за университета и за студентите, които учат в него? 
    -       В Бургаския свободен университет са най-добрите материални условия. Аз преподавам в още 3-4 университета и от гледна точка на материални условия БСУ е недостижим. Няма втори такъв университет в България. 
    На второ място, в областта на правото разполагаме с най-добрите и квалифицирани преподаватели. Има обаче нелоялна конкуренция от страна на държавните университети, които имат държавна субсидия. Затова има отлив към Пловдивския университет. Там семестриалната такса е 150 лв., тук е 900 лв. и пак е най-ниска от частните. 
    -       Какво ви е впечатлението от студентите? 
    -       Искат да учат, старателни са. Но от година на година има спад в подготовката в средната образование и това дава отпечатък. 

    Все повече са делата в Арбитражният съд при БТПП 
    Според съществуващата информация  15-те официално регистрирани арбитражни институции в България разглеждат общо около 1/10 от делата, разглеждани годишно само от Арбитражния съд при БТПП. Подобно е съотношението  и със сродните арбитражи на страните от близки по политическа обстановка и икономически процеси държави в Източна Европа и на Балканите. 
    През 2011 г. са образувани 37 международни и 744 вътрешни арбитражни дела. Увеличението на международните дела е с 22%, а на вътрешните с около 2% в сравнение с 2010 година. Значителен ръст бележи и броят на делата, разглеждани по реда на Правилника за ускорените производства. Увеличението през 2011 г. е със 78% в сравнение с 2010 г., което е сигнал за съзряване както на страните по споровете, така и на процесуалните им представители да се стремят към бързина в разрешаване на търговските спорове, използвайки възможността, която правилникът на АС при БТПП предоставя в рамките на около 2 месеца страните да се снабдят с арбитражно решение и  в същия срок да пристъпят към принудително изпълнение  срещу неизправните длъжници. 
    Предявени са претенции за повече от 18 млн. евро и  82 млн. лева. 
    Приключените през 2011 г. дела  са в по-голямата си част /около 51%/ в най-кратките  /6- и 9- месечни/ срокове, а решените в 12-месечния  срок са около 15%. 

    2011 г. беше първата пълна година, през която  се работи с електронната програма, продължи нейното усъвършенстване, все повече страни, процесуални представители, арбитри и вещи лица се ползват от предоставената им възможност за дистанционен достъп до делата. Усъвършенстването на електронната програма в процеса на практическото й приложение ще бъде приоритет за АС и през настоящата година. По този начин АС при БТПП се нарежда на второ място, заедно с Чешкия арбитраж, които ползват водещия опит на АС към Международната организация по интелектуална собственост.

    Автор: Ирина Генова 

Назад