Изменения в Закона за международния търговски арбитраж

Ключови промени:

► Създава се публичен електронен регистър на арбитражните институции и арбитрите, който ще се поддържа от Министерството на правосъдието

► Завишават се изискванията за вписване на арбитражните институции и арбитрите

► За нищожни ще се считат решенията, издадени от нерегистрирани арбитражи

► Въвеждат се строги правила за връчването на книжа и призоваване в арбитражно производство

► Предвидена е възможност Върховният касационен съд да отмени арбитражно решение, когато то е в противоречие с обществения ред

С измененията в основния нормативен акт за работа на арбитражните съдилища в България - Закона за международния търговски арбитраж, приети  окончателно от Народното събрание на Република България на 24.07.25 г., публикувани в бр. 63 на ДВ от 01.08.25 г., наименованието на закона е променено на Закон за арбитража.

Сред промените се открояват въведените  нови основания за отмяна на арбитражни решения и нови основания за нищожност.

Ръководството на Арбитражния съд при БТПП участва активно в изготвянето на предложения за  иницииране на законови промени, след дългогодишни опити да бъде пресечена порочната практика арбитражното производство да се използва от Арбитражи-фантоми като бухалка на имотната и финансова мафия за измами и за ощетяване с милиони левове на търговски дружества, което нанесе щети в работата и на АС при БТПП, институция с почти 130-годишна история и безупречна репутация. 

Промените, които бяха предложени от Арбитражния съд при БТПП и възприети от законодателя, са свързани със  създаване на регистър на арбитражните съдилища, който ще бъде воден от Министерство на правосъдието. С въведения регистрационен режим за арбитражите и арбитрите, ще се предоставят реални правомощия за контрол над тях от страна на Инспектората при Министъра на правосъдието.

В чл. 47, ал. 2 от закона е предвидено, че арбитражното решение е нищожно, когато е постановено от арбитраж или арбитър, които не са вписани в регистъра воден от Министерството на правосъдието, както и по спор, предметът на който не подлежи на решаване от арбитраж. Нищожността ще се прогласява от ВКС по иск на някоя от страните или на техните правоприемници, без ограничение във времето. ВКС ще има право да констатира нищожност и да се произнесе по нищожността на решението и служебно, когато е сезиран с иск за отмяна на арбитражното решение на друго основание.

По предложение на Ръководството на АС при БТПП, депутатите върнаха и премахнатото през 2017 г. основание за отмяна на арбитражно решение –противоречие на обществения ред в Република България.

Запазва се действащото правило, че спиране на изпълнението на арбитражно решение като обезпечителна мярка по искове по чл. 47 се допуска от ВКС срещу представяне на обезпечение в размер на интереса от отмяна на арбитражното решение, като за сметка на това се регламентира възможност за спиране на изпълнението и без обезпечение – „когато са налице убедителни писмени доказателства за наличие на основание за отмяна“.

С приетите промени Окръжните съдилища са задължени преди да издадат изпълнителен лист да извършват служебна проверка в регистъра на арбитрите и арбитражите, за да се установи дали са налице основания за нищожност на арбитражното решение, а копие от разпореждането, с което съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение, ще се изпраща на Министъра на правосъдието.

За физически лица - ответници по арбитражни дела, няма да важи правилото, че е налице арбитражно споразумение, ако участват в арбитражното производство чрез депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства или явяване в арбитражно заседание, без да оспорват компетентността на арбитража.

Въведена е възможност  книжата по арбитражни дела да се връчват не само по пощата или с куриер, но и чрез нотариус и ЧСИ.

Ако опитите за връчване на исковата молба или на съобщението за насрочване на първото открито арбитражно заседание са неуспешни (включително с прилагане на фикцията, че „когато страната след старателно издирване не може да бъде открита на адреса си на управление или на постоянния и настоящия си адрес, както и на адреса, посочен в сключения между страните договор, уведомлението се смята за получено, ако опитите за връчване са удостоверени от връчителя), по искане на ищеца се прави нов опит за връчване в срок до три месеца от последния опит или делото се прекратява по негово искане. При прекратяване на делото поради невъзможност да бъде призован ответникът, ищецът има право да предяви иска пред компетентния съд, като се запазва спирането на давността по време на прекратеното арбитражно производство

Горните правила не се прилагат, когато физическото лице е страна по спора в качеството му на едноличен търговец, предприемач, съдружник или акционер, управител или член на управителен орган на дружество или прокурист, както и което се е задължило или е дало обезпечение за задължение на търговец или предприемач, което е предмет на спора

Промените, свързани с призоваването и новите основания за отмяна, влизат в сила незабавно с публикацията им в „Държавен вестник“.

В четиримесечен срок от обнародването на ЗИД на ЗМТА, министърът на правосъдието следва да издаде наредба относнон условията и редът за водене, достъп и съхраняване на Регистъра на арбитражите и да се въведе регистъра. Арбитражните съдилища, които осъществяват арбитражна дейност като постоянна институция на територията на Република България, следва да подават заявление за вписване в регистъра в тримесечен срок от създаването му.