Опасно е сега да се надуват заплати

• Опасно е сега да се надуват заплати

  
   
  
  - Господин Симеонов, смятате ли, че се налага индексиране на доходите? Сериозно ли е положението с ръста на инфлацията?
  - Двете неща не бива се свързват. Инфлацията е обективен процес, свързан в момента основно с кризата и влошеното политическо положение в страни с влияние върху пазара на енергоносителите. Към това се прибавят и огромните поражения върху една от водещите икономики - Япония. Ръстът на цените на хранителните стоки обаче ще има и положителен ефект за много земеделски производители. Цената на техния краен продукт ще стане по-висока и за тях ще е по-изгодно да произвеждат повече. В пазарни условия и без неефективни интервенции от страна на държавата е напълно нормално за един-два земеделски сезона този недостиг на хранителни продукти да бъде наваксан. 
  - Т.е. вие смятате, че ръстът на цените по никакъв начин не трябва да води до компенсация на доходите?
  - Точно така. Защото компенсация на доходите може да става само в стопанства, в които е лесно печатането на пари. И така се влиза в инфлационна спирала - индексираме доходите, хората купуват повече (макар че това не е сигурно, защото в условията на криза при нас спестяванията растат), в резултат на ограниченото предлагане се получава нов ръст на цените. Правителството печели от повече приходи от ДДС, но това са пари, хвърлени на вятъра. 
  - Според синдикатите решение на излизането от кризата е увеличаване на вътрешното потребление с ръст на доходите. Споделяте ли го?
  - В краткосрочен план при липса на увеличено производство ще има по-голяма инфлация. Това е логиката. Не сме против увеличаването на заплатите. Но сме за увеличение само там, където има ръст на производството и производителността. Ние сме против безотговорното увеличаване на минималната работна заплата. Само на базата на някакви обективни критерии може да преговаряме какво да се прави и какви ще са ефектите. 
  - Вече има данни за производителността на труда през 2010 г. - 7% ръст. Ясно е накъде върви инфлацията през първите два месеца на тази година. Това не са ли обективни условия за преговори?
  - Да, но без предварителни условия. Ние сме се ангажирали в 60-те антикризисни мерки да преговаряме, но не искаме да се поставят условия минималната работна заплата да стане 270 или 290 лв. Тръгваме от 240 лв. и ще видим, може да се наложи и да намаляваме. Българските работодатели съвсем не са враждебно настроени към увеличаване на заплатите. Те дори в определени случаи бяха твърде либерални и това може да се види от статистиката - три-четири години, предшестващи кризата в България, ръстът на заплатите в частния сектор бе по-висок от инфлацията и от ръста на производителността, взети заедно. 
  - Има ли браншове, в които може да се седне и да се договарят по-високи заплати?
  - Един от недостатъците на минималната работна заплата е несъобразяването й с възможностите на всички сектори. За един сектор тя може да е смешна, за друг - да се окаже малко пресилена. Затова ние насърчаваме преговорите по браншове, но още повече насърчаваме колективното преговаряне по фирми. Нека фирмата сама прецени възможностите колко да увеличи минималната работна заплата.
  - А какво мислите за увеличенаване на пенсиите? Пак ли очаквате проинфлационен ефект? 
  - Наистина, доходите на пенсионерите ни не са завидни. Трябва обаче да се съобразим с възможностите на бюджета и със заложените влошаващи се финансови резултати на пенсионната система. Смятаме, че има място за още съкращения в администрацията и със средствата, спестени от тях, да се направи индексация на най-ниските пенсии при тази растяща инфлация. Не говорим за индексиране на всички пенсии. Но все пак трябва да се покаже загриженост за най-бедните и уязвими българи. На второ място обаче обществото трябва ясно да разбере, че за да се даде на някого, трябва да се вземе от друг. И ако обществото възприеме този начин на действие, т.е. чрез икономии в бюджета да се отива към увеличаване на пенсиите, това е надежда и за всички останали пенсионери, че и те може да получат, ако се следва този ход.
  - А има ли ход държавата по отношение на високите цени на горивата? 
  - Има ход, както и предишните правителства също са имали. И той се нарича пазарен подход в снабдяването с горива. Това означава в България да има поне още една рафинерия със собственик, различен от сегашния. Държавата трябва да създаде условия да се появи такъв инвеститор. Но не го прави. Както не го прави и с газа. Продължаваме две години след газовата криза да сме в почти същото положение.
  - Министър Трайков сега говори за картел, след като никой не внася евтино гориво у нас. 
  - Основен принцип в пазарната икономика е никога да не си връзваш ръцете с един доставчик. Когато има един доставчик, съблазанта той да контролира пазара и всички да се съобразяват с него е много голяма. 
  - Назрява все по-голямо недоволство от монополите. Каква ще е вашата реакция?
  - Необходим е строг контрол от държавата и обществото. Има ли монопол - трябва да има прозрачност на дейността му. Т.е. резултатите от дейността на тези компании да са публични. Тогава ще се види каква е печалбата или загубите на тези монополи. 
  - Защо е важно за бизнеса да има фискален борд? Синдикати и политици от БСП предупреждават, че това обрича България на ниски доходи още дълги години.
  - Фискалният борд създава предпоставки за по-устойчиво планиране на работата на бизнеса. Защото, ако създадем пречки за увеличаване на данъците, ние залагаме на устойчивото развитие и неподчинеността на нашата икономическа среда на краткосрочни политически интереси. Затова подкрепяме фискалния борд. 
  А по отношение на заплатите няма борд (с изключение на тоталитарните режими), който да поставя таван на заплатите. Глупост е да се мисли, че някой може да спре ръста на заплатите на квалифицираните специалисти. Другото положително нещо е залагането на нисък процент на преразпределение чрез бюджета. Макар заложените 37% да са твърде либерални. Защо не 35%. Парите, правейки мъртво движение през бюджета, се губят и голяма част от тях отива за чиновнически заплати и др. подобни разходи. Те трябва да бъдат оставени на гражданите и фирмите. Никоя администрация не е създала принаден продукт и всяко ограничение на бюджета ще е добре дошло за иконоимката. 
  - Може ли българският бизнес да окаже някаква помощ на Япония?
  - Съвместно с Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки вече предоставихме информация на японското посолство за готовността за доставка на 150 тона минерални води. Нашите фирми са готови да ги дарят, очакват детайли за транспорта и за опаковките, в които Япония би желала да ги получи.
  - Какви загуби търпим от бедствието там?
  - Влошава се финансовото състояние на пазарите. Все пак това е една от водещите икономики и няма как да не повлияе на световните цени. 
  - Какви са прогнозите ви за цената на петрола след събитията в Арабския свят и какво очаква икономиката ни? В тази връзка накъде ще върви доларът?
  - Никой не може с точност да прогнозира, но всяка безредица и несигурност в бъдещето на страна, производител на петрол, оказва влияние върху крайната цена.
  
  Мила Кисьова
  
  Линк