Назад

Цанко Иванов: В България впрягаме коня зад каруцата


  • Цанко Иванов: В България впрягаме коня зад каруцата

    Преди имахме Български държавен стандарт, после Западна Европа ни научи да влагаме боклуци, казва председателят на Бургаската търговско-промишлена палата

    Цанко Иванов е председател на Бургаската търговско-промишлена палата и член на Изпълнителния съвет на Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Електроинженер - завършил ВМЕИ "В.И. Ленин" - София. Бил е директор на завод "Васил Коларов"/по-късно „Елкабел“/ - Бургас, зам.-кмет на община Бургас. От ноември 2004 г. е член на Изпълнителния съвет на БТПП.

    -       Г-н Иванов, нека да започнем с един въпрос, задаван от десетилетия, на който винаги има отговор, но на практика решение няма. Въпросът е – как ще се оправи България?

    -       Или защо в България не върви? Защото впрягаме коня зад каруцата. Ето наскоро имахме среща за състоянието на безработицата. Събрали сме се 30-40 души и говорим как да обучаваме безработните. Никой не открехна страницата за откритите работни места. Никой не отговори на въпроса колко пъти са обучавани тези хора и какъв е ефектът от тяхното обучение.

    Аз бях краен в моите изказвания. Най-големият ни проблем е този, че сме се вторачили в Брюксел и Европейския съюз. Погледнете Естония – една пост социалистическа страна от бившия Съветски съюз. Сега е водеща. И това е защото е с отворени очи към образованието от една страна, а от друга към старите си пазари – Русия, Финландия, Швеция. Отворена е към света. Полша също. Тя има традиционно лоши отношения с Русия, но търгува основно с нея.

    А нашите хора забравиха, че политиката и икономиката са свързани. Погледнете какво правят лидерите на другите държави – идват тук и лобират за определени фирми.

    -       Защо се стигна до тук? Къде са грешките и как могат да бъдат поправени?

    -       Откъде тръгна назад България? Проведе се една неуспешна приватизация. Груба грешка имаше и в земеразделянето – да се връща земята в реални граници, да се раздробява комасирана земя, да се ликвидират напоителни системи, стопанства. Можеше да се запази и трансформира в акции, както това направиха германците.

    Преди нямаше село без поне 50-60, че и 100 души заети в селското стопанство, после изчезнаха. Станахме монокултурно земеделие. По официална информация не повече от 3 до 5% от брутния вътрешния продукт засега се реализира от земеделието на страната. Ние считаме, че не е нормално 65-70 % от храните да се внасят в България след като тя е била традиционно износител на храни и е произвеждала два- три пъти повече количества от необходимите за изхранване на населението.

    Всъщност никак не е трудно да се оправим. Инициативата трябва да е на всеки един човек. Трябва обаче да се предоставят условия. Да видим как е в Европа. Не може за един стартиращ бизнес за се плаща лихва в пъти по-висока отколкото в ЕС.

    Ако отворим законите от 1885 г. ще видим тяхната прозорливост с цел създаване на производство. Тогава са го виждали и от екологична точка – дали ще е вредно, както и дали е свързано с друго българско производство.  Например – произвеждат се тенекии за гас – изследва се вредното въздействие върху природата както и с каква гас ще се зареждат. За този, който е създавал производство се е давала общинска земя, която се плаща след 20 години.

    -       Какво прави и може да направи в тази посока Бургаската търговско-промишлена палата?

    -       Ние правим поне по 20 срещи през годината между различни фирми, но това не е достатъчно. Толкова добре сме работили с арабските страни, с Русия. Изнасяли сме кабели за Германия, Швеция.

    Нашата организация единствена прави изложението „Изберете българското“ - за стимулиране на българската икономика.

    Всичко беше качествено. Имахме Български държавен стандарт. Западна Европа ни научи да влагаме боклуци.

    България е малка държава и много лесно може да се оправи. На първо място обаче трябва да има консенсус в управляващите по няколко основни позиции. Да се изясни кое ще е приоритет – туризъм, земеделие, промишленост, а те са различни в различните региони. Трябва да има трезва оценка за всеки един от тях.

    Да направят данъчен рай изоставащите региони. Ето Турция купи габровския завод „Капитан дядо Никола“. Изнесоха го в Турция, защото там условията са много по-благоприятни. Първите 5 години те освобождават от данъци, а първите 3 – поемат осигуровките. Не се плаща мито върху оборудването първите 3 години. Когато стана ясно, че има недостиг на мляко направиха закон да стимулира създаването на нови ферми. Отпускаха се 5-годишни безлихвени кредити.

    Според мен и според Бургаската търговско-промишлена палата най-важно е на този етап да се търсят нови антикризисни мерки, защото кризата все още не е отминала и процентът на безработицата е висок. Не се разкриват постоянни работни места, а само сезонни. Нужно е да се работи по връщането доверието на чуждестранните инвеститори. Трябва да се акцентува и върху активността на българския инвеститор и предприемачи като ползват кредити от банки при облекчени и благоприятни условия, които за настоящия момент не съществуват. Банките в България са чуждестранни. Трябва да се търсят възможности и форми за изравняване на лихвите по кредитите в България и в другите страни от ЕС.

    -       По какви проекти работи Бургаската търговско-промишлена палата в момента?

    -       Имаме приета програма на Изпълнителен съвет, която е много по-различна от тези през миналите години. Ориентирана е към това как фирмите да намират средства, какво да произвеждат и къде да го продават.

    В Бургас например всяка година висше образование завършват 1600 души. Къде ще работят тези хора?

    Затова приоритетите ни са – от една страна към действащите фирми. Те имат нужда от съдействие. Анализираме проблемите им, поставяме диагноза, пишем епикриза, срещаме се с банки, партньори, търсим клиенти, правим медиация.

    Опитваме се да окажем съдействие на тези, които искат да променят профила си в бизнеса. Помагаме с осигуряването на средства и партньори.

    Специално внимание сме отделили на регионите с повишена безработица. Това са общините Руен, Айтос, Средец, Камено, Поморие. Самите кметове поискаха съдействие.  Като се ликвидира производството на тютюна, много семейства минаха на самозадоволяване. Нямат работа, защото и строителството замря, а мъжете основно с това бяха заети. Сега жените се хващат камериерки през сезона.

    Целта ни е работната сила, която имат и земята, с която разполагат да могат да им осигурят трайна заетост. Замислили сме малки производства. Искаме да направим чрез публично-частни партньорства малки преработвателни предприятия. Продукцията, която произвеждат по тези места да може да се преработва на място.

    -       Има ли интерес от страна на чужди инвеститори към Бургас?

    -       Идвали са хора да инвестират. Аз им обяснявам – трябва да си купите земя, да й промените статута, да се направят проекти – ел., ВиК и т.н. Питат ме – в какъв срок може да стане всичко това, а аз им казвам – една година. Като много добре знам, че отиват най-малко три. И първата пречка е, че като трябва да се комасира земята и започнат да изкупуват парцели, съседите започват да вдигат цената. И те отиват другаде.

    В същото време Пловдив, Стара Загора, Ямбол дръпнаха напред. При нас колко предприятия закриха. Останаха 2-3 да работят – например „Трансвагон“ и „Победа“.

    Има желаещи да търгуват с нас. Ето сега идваха от Киров делегация. Казват – харесва ни, дайте да заработим. Чудя се какво да им кажа. Има вагони, кабели и вафли.

    -       Какво е състоянието на дребния и средния бизнес в Бургас?

    -       Както съобщиха и от националната статистика, и за Бургас са валидни тенденциите, че в сферата на промишлеността има известно подобряване, а в сферата на търговията известни спадове. За съжаление спадът в търговската дейност се отрази най-силно на малкия и дребен бизнес, на малките магазини в града и региона, тъй като дейността им бе отнета, ако така мога да се изразя от големите търговски вериги, които се настаниха трайно в града.

    Изчезнаха много малки фирми, които осигуряваха прехраната на семейства. При мен идват да ми се жалват от моловете и производители. Заплащането на продукцията им е на изключително ниски цени. Те теглят кредити, плащат лихви.

    В същото време стоката им се изплаща разсрочено. Намаленията също са за сметка на производителите. Но те ходят там, защото няма къде.

    Тази тенденция в Бургас ще се задълбочи, тъй като през тази година се очаква още два мола да отворят врати. Аз се опитвам да прогнозирам колко хора ще загубят работните си места. В града нараства лавинообразно броя на свободните помещения, на свободните офиси и на освободени бивши магазини. Въпросът с моловете е световна практика и ние не може да избягаме от него, но на този етап той нанася доста сериозни поражения на малкия човек и на дребния бизнес. Тази тенденция не може да бъде спряна с никакви средства, тъй като това е пазар.

    -       Как виждате икономиката през 2012 г.? Много анализатори вещаят да е по-зле отколкото през миналата година.

    -       Не съм съгласен с прогнозите, които описват 2012 година като трагична. Безспорно обаче фактът, че не се разкриват нови работни места и се забавя възнаграждението на хората е тревожен.

    Не е проблемът в това, че ще се вдигнат минималните заплати с 30 лева. Това няма да събори бюджета на държавата. По-важно е какви са последствията от това. Даже не на последно място ще се вдигне и таксата при личния лекар, тъй като тя е процент от минималната работна заплата. Също така увеличението на пенсиите ще бъде редуцирано. Всички пенсии няма да бъдат увеличение, а възрастните хора ще плащат по-високи такси при личния лекар. По принцип ние сме за ръст на работната заплата, но при създадени по-добри и по-благоприятни условия.

    Пред Бургас има перспективи за развитие – очаквания инвестиционен интерес към новата промишлена зона и други обекти. От новата промишлена зона тази година едва ли ще се получи някакъв сериозен ефект, но трябва да се направи подготовката. По отношение на традиционния бизнес и традиционните инвестиции в региона - купуването на имоти от чуждестранни инвеститори може да се каже, че имаме определен ръст. Те не се отрязват пряко на обикновения гражданин, но все пак това е вливане на средства в редица фирми, които са построили тези обекти. Също така върви търговията с други недвижими имоти освен купуването на апартаменти и жилища в курортните зони и в градовете. Нямаме съмнение, че това ще продължи и тази година. В най-лошия случай 2012-та година няма да е по-лоша от изминалата.

    Автор: Ирина Генова

    Линк

Назад