Мащабната реформа, която ще ограничи арбитражния нихилизъм

• Мащабната реформа, която ще ограничи арбитражния нихилизъм

  
  
  
  
  

  Изменения в Закона за арбитража, приети през 2025 г., представляват най-мащабната реформа в българската арбитражна уредба от приемането на Закона за международния търговски арбитраж през 1988 г. Новата рамка цели да въведе прозрачност, професионални стандарти и дигитализация, както и да ограничи практики, които компрометираха доверието в арбитража през последното десетилетие.

  През последните години българската арбитражна практика се сблъска с редица предизвикателства, които доведоха до ерозия в общественото доверие - разрастване на нерегулирани арбитражни институции, несъответствия в професионалната подготовка на арбитрите, както и непрозрачност в процедурите. На този фон реформата на Закона за арбитража от 2025 г. представлява стратегически отговор на натрупаните дефицити и въвежда нов модел, съобразен с международните стандарти на Комисията на ООН по международно търговско право (UNCITRAL), както и на редица водещи арбитражни институции.

  Убеден съм, че настоящата реформа ще повлияе положително върху бизнеса, юридическата професия и международния авторитет на България чрез повишена предвидимост и прозрачност. Без да съм безкритичен към всички промени в Закона за арбитража ми се струва, че ограничаването до известна степен на основни принципи в арбитража, като принципа за конфиденциалността например, има своето обяснение в арбитражната вакханалия, която шестваше в пълна степен напоследък.

  Като зам.-председател на Арбитражния съд при БТПП многократно съм изразявал отрицателни позиции за масово разпространяващия се арбитражен нихилизъм, достигащ понякога до неподозирани висоти. В този смисъл и с оглед на нашата широка балканска демократичност, изразяваща се в създаването на повече от 40 институционални арбитража и безброй от никого неконтролирани решения на арбитражи "ad hoc", малко ред в безпорядъка идва съвсем навреме.

  Цели и философия на реформата

  Основната цел на законодателните промени е възстановяване на доверието в арбитража чрез установяване на:

  • - по-високи професионални критерии за арбитрите;
  • - ясна институционална структура и държавен надзор, осъществяван от Министерството на правосъдието чрез създаване на публичен регистър;
  • - защита на някои от участниците в гражданския оборот, които са в неравнопоставени отношения чрез ограничаване на приложимостта на арбитража спрямо тях;
  • - модернизиране чрез съвременни дигитални инструменти и технологии;
  • - повишаване критериите на съда при процедурите по издаване на изпълнителен лист въз основа на влезли в сила арбитражни решения.

  Публичният регистър - новият стълб на системата

  Създаването на Публичен регистър на арбитражните институции и арбитрите към Министерството на правосъдието е фундаменталната промяна в устройството на арбитража у нас. Регистърът изпълнява няколко ключови функции: легитимация на институциите, прозрачност на състава на арбитрите, както и известна публичност на информацията за арбитражните дела. Решенията, постановени от арбитражен съд при институционален арбитраж, подлежат на изпълнение само ако самият арбитражен съд е регистриран в Регистъра при Министерството на правосъдието и конкретното дело е обявено като започнало.

  Професионални стандарти за арбитрите

  Законът въвежда минимални изисквания относно юридическо образование, минимум 8 години професионален стаж, доказана репутация и чисто съдебно минало. Тези критерии доближават България до практиките на Международния арбитражен съд при Международната търговска палата /ICC International Court of Arbitration/, Лондонския международен арбитражен съд /LCIA/ и Международния съд по спортни дела в Лозана /CAS/.

  Реформата донякъде затрудни практически международните арбитражни производства със завишените си изисквания към чуждестранните арбитри, измежду които за представяне на диплома за висше образование и свидетелство за съдимост. В много държави /скандинавските например/ това си е направо екзотично изискване според мнението на колегите от тези държави, с които съм разговарял. Но имайки предвид, че там няма нотариална дейност, защото сделките за недвижими имоти се извършват в общината с обикновен писмен договор, ние от нашата камбанария трудно ще разберем тяхното учудване. Във връзка с тези затруднения потенциално решение би било инициирането на съответни промени в подзаконовата нормативна уредба, с която са въведени тези специфични изисквания за представяне на такива документи.

  Ограничаване на арбитража при потребителски, трудови и семейни спорове

  Новият закон изключва възможността тези спорове да се разглеждат от арбитраж освен при специфични условия, което защитава страните в неравноправни отношения. Голяма част от тази реформа беше извършена през 2017 г., но с последните изменения придоби завършеност. Ограничи се приложението на арбитражите "ad hoc" и се допуснаха на практика само такива производства с международен елемент, и то извън България.

  Увеличаване на възможностите за оспорване на арбитражни решения

  С измененията в Закона за арбитража се възстанови противоречието с обществения ред като основание за отмяна на арбитражни решения и по този начин се извърши унификация на режима на оспорване на арбитражни решения, приложим във всички държави - членки на Нюйоркската конвенция. Този способ беше заличен през 2017 г. с неясни мотив.

  Процедурна модернизация и дигитализация

  Законът въвежда електронни арбитражни споразумения, дистанционни заседания чрез видеоконференция, електронен архив и регламентирани правила за електронно връчване. Голяма част от тези изисквания на закона бяха въведени преди години от арбитражите с трайно присъствие в България, като арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата /БТПП/ например. Там дистанционният достъп и видеоконферетното участие на страните в арбитражния процес бяха въведени много преди ограниченията, свързани с Ковид-19.

  Друг добър пример в тази посока са новите възможности, които се дават в арбитражния съд в Лозана при участие в международни производства с много участници от различни държави. Представете си арбитражно дело с участници от Африка, Латинска Америка или Австралия, а на практика повече от половината дела в този съд са с такова засилено международно участие. Освен преодоляването на визовите проблеми, възникващи за арбитри от някои страни, сериозно предимство е значителното намаляване на разходите за пътуване и престой, което прави този съд изключително атрактивен избор с близо 1000 дела годишно. От изключителна важност е възможността, която се дава на арбитрите, в реално време при разпит на експерти или свидетели да използват алгоритъм с изкуствен интелект за разпознаване на свидетеля и неговото качество като такъв, което вярвайте ми, понякога е важно при разпит на лица от различни народности и националности.

  В заключение, реформата на Закона за арбитража от 2025 г. представлява рестарт на системата и задава нова парадигма - професионализъм, прозрачност и дигитална съвместимост. Арбитражите със сериозна експертиза и ползващи се с доверие в бизнес средите със сигурност ще постигнат още повече разпознаваемост и доверие в актовете, които постановяват. Тези, които не успяват да постигнат новите изисквания, ще приключат дейността си. Новите изисквания не са малко, но в нашата действителност са необходими. С удоволствие научих, че първият институционален арбитраж, отговорил на новите изисквания и подал пълния набор с документи, е арбитражният съд при БТПП.

   

   

  
  Линк