Назад

БТПП още не е отпаднала от Националния съвет за тристранно сътрудничество


  • БТПП още не е отпаднала от Националния съвет за тристранно сътрудничество



    Вчера правителството с промени в Кодекса на труда лиши БТПП от участие в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Това обаче ще стане факт, ако тези промени бъдат одобрени от парламента. В интервю за предаването "Нещо повече" председателят на тази работодателска организация Цветан Симеонов каза, че БТПП още не е отпаднала от Тристранния съюз. Крайният резултат ще зависи от два фактора - от управляващите - да се съобразят с международната практика и от решението на нашите органи (органите на БТПП-б.а.). Ако нашите органи решат - можем да се откажем, отбеляза Симеонов.
    Резултатът, ако това се случи, ще бъде, че малките фирми няма да имат представителство в Тристранния съвет. А те са 48 000 от общо 50 000 члена на БТПП. Организацията съществува от 117 години. Имаме ясна мисия, уточни Симеонов.
    В по-новата история сме страдали от много правителства - искали са да ни обединяват, взеха ни сградата. Мислех, че това правителство няма да се изкуши. Ние защитаваме интересите на предприятията, не сме послушковци в Тристранния съвет. Подкрепихме бюджета, консервативен бюджет - не е приятен за никого, но по-добре, отколкото да имаме съдбата на някои страни. Нашите анализатори виждат още възможности за приходи в бюджета, не всичко е отчетено там, каза председателят на БТПП.
    Той уточни, че всички правят жертви и още от първите дни на кризата - 2008 година - незабавно са започнали намаляване на заплати, увеличаване на данъци. България заслужава похвала, че удържа засега.


    Цветан Симеонов пред БНР - Хоризонт – 10.11.2011
    Водеща: Ще разговаряме с председателя Цветан Симеонов за  тази работодателска организация, която е заплашена от изключване от числото на работодателите, както и по актуалните икономически и финансови въпроси. Добър ден, г-н Симеонов.
    Ц.С: Добър ден на Вас и на слушателите на БНР.
    В: Нека да тръгнем от  там – има ли опасност Палатата да отпадне от Тристранния съвет?
    Ц.С: Анонсът Ви не беше много точен защото Българската търговско-промишлена палата още не е отпаднала от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
    В: Аз мисля, че дебело подчертах този факт.
    Ц.С.: Всъщност крайният резултат ще зависи от два фактора – от разума на управляващите да се съобразят с международната практика и разбира се от решението на нашите органи. Защото ние по всички критерии, които сега са включени в промените на Кодекса на труда, ще бъдем с най-добри резултати и цифри. А това дали ще изпълняваме някакви функции по закон, това ще се реши пак от нашите управителни органи. Ние не сме под  диктата на когото и да било и можем спокойно да се откажем от тези дейности, ако решат нашите органи, с което и такива пречки за представителност ще отпаднат.  
    Ако искаме наистина подобряване на тристранното сътрудничеството, ще трябва да се съобразим с най-важните принципи, които ни бяха изпратени с официално писмо от Международната организация на работодателите. От там очакваха тези принципи да бъдат инкорпорирани в нашето законодателство. Това са принципи, които искат да въведат условия за независимост на представителните организации – финансова независимост, в управителните органи да няма представени държавни институции. 
    В някои елементи на критериите за представителност, например упълномощаването, ще настъпи сериозно объркване и практически затруднения, защото там упълномощаван е самият институт на упълномощаването и от правна гледна точка е много сложно – кога влиза в сила пълномощното, дали може да се отмени, дали е отменено или валидно още, но това са други детайли, с които няма да занимаваме слушателите. По-важното е за фирмите, но аз не виждам коя разумна фирма ще си даде пълномощно на национална организация. Това го няма никъде по света, защото след такова пълномощно фирмата директно ще бъде задължена от това, което подпише, или от това, с което се съгласи или подпише националната представителна организация. След това вече изпълнението може да се търси от тази фирма, включително и принудително чрез съда.
    Като имаме предвид, че някои организации доста лесно се съгласяват с предложения, които не са в интерес на фирмите, включително и на техните членове в някои случаи, смятам, че това ще нанесе сериозни вреди, вместо да подобри социалния диалог. Окрупняването на представителите както в синдикалната, така и работодателската сфера е нещо, което се насърчава от Международната организация на работодателите, и това е добре. Лошото е нещо друго – ако ние решим да запазим функциите, които са ни предоставени, в НСТС ще остане организация КРИБ, която претендира да е представител на едрите фирми, БСК на индустриалците, АИКБ – (дай боже да се класира) на листваните на борсата компании. Ще липсва БТПП със своите 50 000 члена, по-точно от тези 50 хил.члена, 48 хил. са малките и средни предприятия, които на практика няма да имат свое представителство в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
    В: Да, техният глас няма да бъде чут. Затова водим и целия този разговор и е важен. Вие още утре най-вероятно ще имате възможност да поставите въпроса? Беше планирана една среща по дебата за пенсиите, ако не се лъжа.
    Ц.С. Да, ние сме поставили този въпрос. Гласът на малкия и среден бизнес така или иначе ще бъде чут, докато съществува БТПП, а тя съществува повече от 117 години, преживяла е много перипетии. Ние имаме ясна мисия – да защитаваме интересите на нашите членове. В много случаи това е в полза на целия бизнес, защото ние изразяваме балансираните интереси на членовете. Дали ще бъде в БТПП или другаде – това са технически подробности.
    В: Да, т.е. дали ще участвате в Тристранния съвет или по друг начин...
    Ц.С.: Що се отнася до БТПП трябва да отбележа намерението на Правителството, в което беше вицепрезидента Луджев, да ни обединяват в Стопанската камара, не със, а във. По времето на правителството на г-н Сакскобургготски ни отчуждиха огромна офис сграда и случаят още е в съда. Така че случващото се сега не е ново за нас. Това е индикатор, че не ни харесват правителствата, но аз мислех, че това Правителство, като едно демократично правителство, няма да се поддаде на изкушението. Това е най-важният индикатор и насърчение за нас, че защитаваме упорито интересите на бизнеса. Знаете, че ние не сме били досега „послушковци“ в Националния съвет за тристранно сътрудничество, възпротивихме се и на 7% удръжки, и на национализирането на част от средствата на частните пенсионни фондове, и на административното увеличаване на минималните осигурителни прагове, и т.н.
    В: Вие казахте, че заложеният икономически ръст в бюджета за 2012 г от 2,9% е нереалистичен. Днес чухме от финансовия министър Симеон Дянков, че между първо и второ четене това може да бъде преразгледано.
    Ц.С.: Ние казахме обратното на това. Нашите анализатори, изхождайки от това, че около 2% е ръстът за полугодието, не е непостижимо, реално погледнато, да достигне 2,9% за годината, ако няма някакви катаклизми. Но разбира се, че едно по-умерено и консервативно отношение е полезно. Ние като една улегнала организация нямаме право на емоции и ще продължаваме да даваме идеи, ще подкрепяме всички мерки на управляващите, които са в полза на привлекателността на българската икономическа среда. Според нашите анализатори и както показва дългогодишният ни опит, вчера подкрепихме бюджета, днес отново очакваме да се подкрепят мерките, защото консервативният бюджет не е приятен за никого, но е по-добро от затъването в безкрайни проблеми, както при някои наши съседи се случва. 
    В: Но се оказва, че този консервативен бюджет не е достатъчно „консервативен“? И то започваме да го чуваме от Симеон Дянков. Той заговори за икономически ръст от 1 на сто, днес имаше оценка от ЕК, която прогнозира реален ръст на българската икономика от 2,2 %, което също е намаление.
    Ц.С.: Паниката е заразително явление. В Европа като че ли се чувства такъв елемент, но ние и нашите анализатори усещаме и виждаме в доста позиции възможности за по-големи приходи в бюджета. В този смисъл не всички възможности са отчетени. Но ние не възразяваме срещу това, защото добре е да имаме буфер, резерв, който да даде стабилност и устойчивост на нашето икономическо състояние.
    В: Но е добре и да го чувстваме по джоба си?
    Ц.С.: Всички правят жертви още от първите дни на кризата, когато България още не се беше „усетила”. Имах възможността, участвайки през 2008 г. в европейска среща на работодателските организации, да кажа на обществото, на фирмите и гражданите, че там незабавно започва намаляване на заплати, увеличаване на данъци. Това беше 2008-ма, сега сме 2011-та, България заслужава похвала, въпреки всичките слабости, отклонения и залитания за това, че няма увеличени данъци, няма намалени заплати, макар че може би сега са ниски.
    В: Да, доходите са замразени, няма увеличение и на пенсиите, но нека завършим с този оптимизъм. Благодаря.

    Линк

Назад