Моно Петра: Нови мои скулптури ще се появят върху Луната

Синът на дисидента Петър Манолов е популярен артист с провокативната си живопис и скултури. Той е известен представител на „Новите диви“ - експресионистично движение, зародило се в Германия през края на XX век. Прочу се с провокативната си идея за 12 свои скулптури на лунната повърхност.

- На Луната ще се провеждат автомобилни състезания, първата надпревара трябваше да се състои през октомври 2021 година. Компанията Moon Mark твърдо вярваше в това начинание. Ти направи вече изложба със скулптури там, какво би ги посъветвал?

- Преди всичко искам да им пожелая успех. Провеждането на автомобилно състезание върху друго космическо тяло е още една крачка към овладяването на Космоса за весели цели. Запознат съм с проекта на колегите и съм убеден, че ще го реализират.

- Това би трябвало да е рали с високопроходими луноходи?

- Със сигурност няма да е рали с болиди от Формула 1, въпреки че за състезанието помагат Ферари и Макларън, пък и не ми е известно някой да е построил писта за целта. Но пък ще получим още визии от лунната повърхност, което ще обогати мечтите на човечеството.

- Да закараш върху Луната пружини от легла, върху които си рисувал с бронз, е доста смело като идея, дори тези скулптури да не бяха пращани на друго космическо тяло. Но по-странното е, че се забелязва растителност около повечето от тях.

- Съжалявам, ако съм разочаровал някого, но скулптурите се озоваха сред тревички. Да унищожа подобна флора, за да да ви наподобя нещо познато, би било престъпление към лунната природа. Приятно изненадан съм, че хората нямат проблем с това да видят трева на Луната. Вероятно онова, което ще видим като визии от ралито, ще бъде също толкова шокиращо, колкото моето първо включване от там.

Готов съм да се обзаложа с теб на каквото кажеш, че ако посетим десет премиери на книги, няма да се говори за литература, а за ковид. Същото е и с изобразителното изкуство, ходих на няколко изложби на мои колеги и спрях, защото никой не си говори за нищо друго, освен за пандемия и смърт.

- Как се излиза от този омагьосан кръг?

- Не знам.

- Тази изложба не е ли провокация към НАСА и съмнението, че не са били на Луната?

- НАСА и американците са стъпили там и това е безспорен факт. Когато това се е случило, с космическите програми не са се занимавали лигльовци, а корави мъже. Мъже, воюващи идеологически, ако щеш.

- Но все пак това са петдесет години, в които технологиите се развиха много?

- Това, че са се развили, няма значение при липсата на човешкия фактор, който е двигател на всичко, което познаваме, всичко друго е пунта мара.

Американците са стъпили на Луната, при това седем пъти. Да не наливаме масло в конспиративни теории. Идеята на тази изложба е да обогати визуално онова, към което загубихме интерес през последните петдесет години.

- НАСА плати 2,5 милиарда долара, за да върне Мъск човека на Луната.

- Ако връщането на човека върху лунната повърхност струва 2,5 милиарда долара, то е адски необяснимо защо никой не е стъпвал петдесет години след първата екскурзия. Има и друго. Американците сякаш инвестират тия пари, за да потвърдят, че са били там. Защо ви е нужно всичко това? Ходили сте седем пъти там, човек трябва да не е с всичкия си, за да мисли, че това не се е случвало или че е записвано във филмово студио.

- И все пак, накъде ще поемат хората на духа?

- Кой накъдето иска да хваща, аз се занимавам с това да намеря невъзможни цветови съчетания, които да впечатлят визуалните сетива на хората. Успоредно с лунната одисея се занимавам и с един луд проект за по-красив интернет, но за това ще стане дума по-нататък във времето. Радвам се на изложбата, която предстои от 6 декември до 30 януари в Българската търговско-промишлена палата. Мястото е изключително централно, така че да бъде посетено от повече хора. Защото за мен финансовото изражение на един проект отдавна няма значение, важно ми е общуването с публиката.

Визитка

Манол Петров е роден на 7 април 1973 г. в Панагюрище. Той е син на дисидента Петър Манолов. През 1989 г. семейството му е изселено от България. Установяват се в Париж, където той учи изкуство в лицея „Жан-Пиер Вернан“ (lycée Jean-Pierre Vernant) в Севър. През 1990 г. се представя с псевдонима Моно Петра, взет от стихотворение на Петър Манолов за едноименния нос в Черно море, близо до Иракли.

Автор на емблематичната изложба „Патриарси и проститутки“, представена през 1995 г. в СГХГ-София. Според изкуствоведа Димитър Г. Димитров (директор на СГХГ 1990-1999) Моно Петра е представител на „Новите диви“ - експресионистично движение, зародило се в Германия през края на XX век. Патриарсите, изобразени върху амбалажна хартия, изрисувани с маслени пастели, си кореспондират с проститутките, изобразени на големи маслени платна.

Линк