Назад

Георги Стоев, зам.-председател на БТПП и съпредседател на Българо-японския икономически съвет: Очаквам активизиране на търговията между България и Япония


  • Логистика, 12.03.2019, стр. 38, 39: Георги Стоев, зам.-председател на БТПП и съпредседател на Българо-японския икономически съвет: Очаквам активизиране на търговията между България и Япония

    Как ще се отрази на външнотърговския ни оборот влизането в сила на Споразумението за икономическо партньорство (СИП) между Европейския съюз и Япония? Какво място може да заеме България при очакваното увеличение на стокопотоците между ЕС и островната държава след отпадането на митата между тях? По тези и други въпроси разговаряме с Георги Стоев, съпредседател на Българо-японския икономически съвет и зам.-председател на БТПП.
    - Г-н Стоев, как Споразумението за икономическо партньорство между Европейския съюз и Япония ще се отрази на търговските отношения между България и островната държава?
    - Първо искам да изясня, че тук се касае за две отделни споразумения.
    Първото, което влезе в сила, е Споразумението за икономическо партньорство (Economic partnership agreement - ЕРА). То беше ратифицирано през 2018 г. от японския и Европейския парламент и влезе в сила от 1 февруари 2019 г. Второто е Споразумението за стратегическо партньорство (Strategic partnership agreement - SPA). To касае по-задълбочено сътрудничество в информационните технологии, бигдейта, управлението на миграционните потоци и природните бедствия и др., като тепърва предстои да бъде ратифицирано от всички държави членки.
    Споразумението за икономическо партньорство включва няколко важни момента. Освен че създава много широка зона на свободна търговия в Европа и Азия, в него за пръв път се включва клауза за малките и средните предприятия (МСП), които са гръбнакът на икономиката на двете страни.
    Тази клауза дава по-големи гаранции и възможности за защита на МСП при влизането им на пазарите на съответните държави - както на европейските в Япония, така и на японските в Европа.
    Според последните данни от статистиката на Европейската комисия 257 са българските компании, търгуващи в момента с Япония. Това дава надежди, че броят на тези фирми ще расте. Обемът на българския износ за Япония е 40 млн. евро, а вносът е около 105 млн. евро. Това прави Япония 18-ия по големина търговски партньор извън ЕС за България.
    - Какви са особеностите на японския пазар?
    -Това е много задоволен и силен пазар, изискващ качествени стоки. Естествено, в него има място за всички, но много важна е системата на предварителното рекламиране на стоката, включително допълнителната информация за нейния произход и разпространение. Досега българските производители бяха облагодетелствани, тъй като имаха традиционно партньорство с японски фирми, като Meiji Milk Co. Името на България е известно там и се свързва основно с българското кисело мляко, плод на сътрудничеството на Meiji Milk Co с Ел Би Булгарикум. Това е пример как български продукт прави пробив на японския пазар.
    Друга българска стока за японската козметична индустрия, която е известна от години там, е розовото масло. Останалите стоки, като вина и хранителни продукти, се нуждаят от допълнителна вътрешна реклама и контакти, за да се постигнат по-големи обеми и пробиви на този пазар.
    - Трудно ли се намират партньори в Япония?
    - Зависи от продукта и услугите, които се предлагат. Когато един продукт по някакъв начин е свързан със здравето, доброто хранене, продължителността на живота, той винаги се посреща с разтворени обятия от японците. Една от трудностите, които имаше нашето предлагане на вино в Япония, беше, че невинаги качеството бе еднакво. Това е нормално, защото зависи от климата, реколтата, отлежаването и др. Но когато се правят дегустации и периодично участие в тематични изложения, винаги се намира ценител.
    Нещо много важно - японските консуматори са твърде чувствителни към измамите. Ако им продадете качествена стока, а следващия път, под същото име, им доставите по-нискокачествена, веднага ще изгубите пазарната ниша. Трябва да има коректност, постоянство и добро качество.
    - Каква е структурата на стокообмена между двете страни?
    - Основно изнасяме рапани, охлюви, вино и бисквити. Включително изнасяме и малки количества розово масло и козметика. Внасяме главно машини и съоръжения. Например Геотехмин внесе пречиствателна станция от Mitsubishi за пречистване на индустриалните води. Очаквам тенденцията за внос на машини и нови технологии от Япония да се запази с влизането в сила на този договор.
    - Само хранителни продукти ли имат шанс на японския пазар?
    - Трябва да отбележа, че освен хранителни стоки Договорът за икономическо партньорство премахва тарифи и мита за всички индустриални стоки. Има някои селскостопански стоки, за които тарифите през годините ще отпадат постепенно, тъй като срокът за премахване на всички тарифи е 11 години. За автомобилите също ще отпаднат доста ограничения, така че това ще улесни и създаде по-голям пазар на услуги за доставки и сервиз и в двете страни. Очаквам намаление на цените на японските автомобили в Европа, като те ще се изравнят с тези на южнокорейските. Досега южнокорейските автомобили бяха с ценово предимство, тъй като тяхното споразумение за свободна търговия с ЕС влезе в сила от 2013 г.
    Други възможности зависят от развоя на ситуацията с Брекзит. Във Великобритания има много предприятия и компании, които ще търсят възможности за предислоциране на производствата си. Някои от тях вече са взели това решение - например Panasonic се пребазира в Холандия. Daiwa Bank, една от големите финансови институции, се прехвърля във Франкфурт, Германия. Догодина една от големите софтуерни компании в сферата на програмите за електронни игри - SEGA, възнамерява да се прехвърли от Лондон в България.
    - Как виждате пътя на стоките между двете страни?
    - Както знаете, през България минават пет европейски транспортни коридора. Преди години японската страна смяташе, че това може да бъде добра предпоставка за движението на стоки от островната държава към нас.
    Затова бяха отпуснали дългосрочен заем за разширяване на контейнерните терминали във Варна и Бургас. Заради спада на трафика на стоки през кризисния период този проект отпадна. Това прекъсна едно от естествените продължения на транспортните коридори за Азия, които биха могли да бъдат през нашите пристанища на Черно море. Сега пристанищата, които ще се използват за обработка на стоки от и за Япония, ще са Констанца, Солун и Пирея, наред с Варна и Бургас.
    Това, върху което трябва да се съсредоточи нашата страна, е изграждането на обезопасени логистични паркове и складови бази по транспортните коридори, които да създадат възможност за улеснена логистика на стоките от Азия. Това е един от шансовете за нас в бъдеще. Защото така или иначе стоките трябва да достигат до европейските пазари. Тези коридори минават през нашата територия, а нямаме модерна логистика.
    България може да бъде логистичен център, който разпределя стоки за цяла Европа. Това е една от добрите възможности за нас.
    Винаги съм давал пример с малки държави като Сингапур, конто са превърнали логистиката в своя политика. Нещо повече, превърнали са се в световен център за модерна логистика. Това им дава сила, възможности и висок стандарт. България, за съжаление, изостава с логистичните си решения.
    - Какво трябва да знаят спедиторите, за да предлагат по-добри логистични решения от и за Япония?
    - Отскоро оферти за спедиторски услуги, които минават през нас, идват от китайски фирми. Предлагат съкратени по време трансфери между тях и Европа и съответно през тях за Япония.
    Това е една от опциите, която се осъществява чрез пристанищата в Констанца, Солун и Пирея. Друга опция е неотдавна сключеният договор между Луфтханза и Китай за изграждането на скоростна железопътна връзка между Азия и Европа.
    Надявам се да се стабилизират и транспортните връзки през Украйна и Русия. Ако това се случи, ще бъде плюс за спедиторите. Но при всички случаи липсата на производствени мощности, добри логистични паркове и модернизирани пристанища у нас ще бъде проблем за бързото увеличаване на търговския обмен.

    Линк

    Линк


Назад