Назад

Изискванията за обезпечения и попълването на много документация – основни пречки пред кредитирането у нас


  • Banker.bg: Бизнесът нехае за лихви и такси

    Обезпеченията и многото хартия са основните пречки пред фирменото кредитиране

     

    Не са лихвите и банковите такси  причината за  най-големите  затруднения  при  тегленето на бизнес кредити у нас, показва проучване на Българска търговско-промишлена палата. Според бизнеса основните пречки за  получаването на банково  финансиране са изискванията за обезпечения - това твърдят  86% от анкетираните. Следващото  най-съществено  затруднение, което възпира стопанските субекти  да търсят  кредити, е попълването на множество формуляри - 72% от запитаните бизнесмени  са изразили такова мнение. На трето място, според  63% от анкетираните, идват лихвите и таксите за  обслужване. Проблем създава и искането за бизнес история на фирмата,  особено за стартиращи предприятия, които искат да получат финансиране.
     
    "БАНКЕРЪ" потърси коментари за тези нагласи от известни български банкери.
     
    "Лихвените проценти са толкова ниски, че не са от особен интерес за бизнеса. Два-три процента за добрите кредитополучатели е исторически най-ниската цена, която е плащана за кредит у нас от началото на прехода." Така коментира цитираната  статистика Петър Андронов, глaвeн изпълнитeлeн диpeĸтop на СИБАНК, ĸънтpи мeниджъp нa "KBC Гpyп зa Бългapия" и глaвeн изпълнитeлeн диpeĸтop и пpeдceдaтeл нa yпpaвитeлния cъвeт нa OББ.
     
    "Няма как да не се оценяват положително тези лихвени нива.  Затова много повече хората ги притесняват разходите при учредяването на кредита, документацията, изискванията, обезпеченията, защото тези неща са строги и бюрократични, както са си били", допълни Андронов, който е и шеф на Асоциацията на българските банки. По негово мнение  до края на годината не се очаква съществено движение на лихвените нива по кредитите. Но пък най-трудното нещо, според него, в момента е да се предскаже, че предстои стабилност.
     
    Но ако лихвите станат 10%, съм сигурен, че подредбата на тези приоритети  ще се промени, допълни той.
     
    "Когато банките губят пари от парадоксални решения по отношение на техните права, те се опитват да се защитят по повече от един начин. Както казват американците: "Ако искаш да не ти паднат панталоните, носи тиранти и колан едновременно." Това пък бе коментарът на  Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на "УниКредит Булбанк".
     
    "Не само клиентите, ние също бихме искали да е по-просто, но процесът се усложнява поради някакви чисто регулативни изисквания. Това  е резултатът от  бумащината", каза той.
     
    Колкото до размера на  обезпеченията, Хампарцумян не мисли, че те са високи. Обезпечението е резервен парашут, което за добре работеща фирма никога не влиза в действие, каза той. Ако двете страни - банка и длъжник знаят какво правят, никога не стигат до използване на  обезпечението по заема, обясни той.
     
    Специално за "БАНКЕРЪ" Олга Чугунска, експерт икономист в дирекция "Икономически анализи и прогнози"  на БТПП, каза, че такова изследване се прави за първи път у нас. Идеята е да продължи  през годините, за да се хване трендът на нагласите на бизнеса и оценките за банковото кредитиране у нас. Това би било много ценно  за банките, които биха могли да адаптират максимално кредитната си политика и избора на продукти към нуждите на фирмите.
     
    В анкетата бизнесът дава и своите предложения за улесняване на достъпа до кредити - да се намали броят на документите и да се олекоти самата процедура: когато  е нужно, да се правят само справки в регистрите, а не да се изискват данни от фирмите. Други предложения на фирмите са свързани  изцяло с електронното обслужване и с по-бързо разглеждане на документите. Членовете на БТПП отбелязват, че намаляването на лихвите и таксите по кредитите ще съдейства за увеличаването на кредитирането, което ще доведе и до повече инвестиции. Също така се предлага използването на  постоянни лихви за определен период или финансов ресурс с гратисен период.
     
    Анкетата показва, че различни от традиционното банково финансиране инструменти у нас все още рядко се ползват - например дяловото финансиране, факторингът, експортното финансиране и бизнес ангелите. Като малко по-разпространен източник на извънбанковото кредитиране  се очертават средствата от европейските фондове - около 30% от анкетираните са ги използвали.
     
    Повече от половината фирми са отбелязали, че разчитат на собствени средства и затова не търсят други възможности извън традиционното банково финансиране. Между 20-30% е делът на компаниите, които не търсят друг вид финансиране поради липсата на специалисти във фирмата, които да им подготвят документацията за кандидатстване.
     
    На въпрос какво би стимулирало фирмите да увеличат своите инвестиции  членовете на БТПП отбелязват също необходимостта от добра инфраструктура,  наличието на качествена работна ръка и добра комуникация с институциите - без бюрократични спънки.
     

    Линк

  • Банкер, 18.01.2019 г., стр. 6: Бизнесът нехае за лихви и такси

    Обезпеченията и многото хартия са основните пречки пред фирменото кредитиране 

    Не са лихвите и банковите такси причината за най-големите затруднения при тегленето на бизнес кредити у нас, показва проучване на Българска търговско-промишлена палата. Според бизнеса основните пречки за получаването на банково финансиране са изискванията за обезпечения - това твърдят 86% от анкетираните. Следващото най-съществено затруднение, което възпира стопанските субекти да търсят кредити, е попълването на множество формуляри - 72% от запитаните бизнесмени са изразили такова мнение. На трето място, според 63% от анкетираните, идват лихвите и таксите за обслужване. Проблем създава и искането за бизнес история на фирмата, особено за стартиращи предприятия, които искат да получат финансиране.

    "БАНКЕРЪ" потърси коментари за тези нагласи от известни български банкери.
    "Лихвените проценти са толкова ниски, че не са от особен интерес за бизнеса. Два-три процента за добрите кредитополучатели е исторически най-ниската цена, която е плащана за кредит у нас от началото на прехода." Така коментира цитираната статистика Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБАНК, кънтри мениджър на "КВС Груп за България" и главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на ОББ.
    "Няма как да не се оценяват положително тези лихвени нива. Затова много повече хората ги притесняват разходите при учредяването на кредита, документацията, изискванията, обезпеченията, защото тези неща са строги и бюрократични, както са си били", допълни Андронов, който е и шеф на Асоциацията на българските банки. По негово мнение до края на годината не се очаква съществено движение на лихвените нива по кредитите. Но пък най-трудното нещо, според него, в момента е да се предскаже, че предстои стабилност.
    Но ако лихвите станат 10%, съм сигурен, че подредбата на тези приоритети ще се промени, допълни той.
    "Когато банките губят пари от парадоксални решения по отношение на техните права, те се опитват да се защитят по повече от един начин. Както казват американците: "Ако искаш да не ти паднат панталоните, носи тиранти и колан едновременно." Това пък бе коментарът на Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на "УниКредит Булбанк".
    "Не само клиентите, ние също бихме искали да е по-просто, но процесът се усложнява поради някакви чисто регулативни изисквания. Това е резултатът от бумащината", каза той.
    Колкото до размера на обезпеченията, Хампарцумян не мисли, че те са високи. Обезпечението е резервен парашут, което за добре работеща фирма никога не влиза в действие, каза той. Ако двете страни -банка и длъжник знаят какво правят, никога не стигат до използване на обезпечението по заема, обясни той.
    Специално за "БАНКЕРЪ" Олга Чугунска, експерт икономист в дирекция "Икономически анализи и прогнози" на БТПП, каза, че такова изследване се прави за първи път у нас. Идеята е да продължи през годините, за да се хване трендът на нагласите на бизнеса и оценките за банковото кредитиране у нас. Това би било много ценно за банките, които биха могли да адаптират максимално кредитната си политика и избора на продукти към нуждите на фирмите.
    В анкетата бизнесът дава и своите предложения за улесняване на достъпа до кредити - да се намали броят на документите и да се олекоти самата процедура: когато е нужно, да се правят само справки в регистрите, а не да се изискват данни от фирмите. Други предложения на фирмите са свързани изцяло с електронното обслужване и с по-бързо разглеждане на документите. Членовете на БТПП отбелязват, че намаляването на лихвите и таксите по кредитите ще съдейства за увеличаването на кредитирането, което ще доведе и до повече инвестиции. Също така се предлага използването на постоянни лихви за определен период или финансов ресурс с гратисен период.
    Анкетата показва, че различни от традиционното банково финансиране инструменти у нас все още рядко се ползват - например дяловото финансиране, факторингът, експортното финансиране и бизнес ангелите. Като малко по-разпространен източник на извънбанковото кредитиране се очертават средствата от европейските фондове - около 30% от анкетираните са ги използвали.
    Повече от половината фирми са отбелязали, че разчитат на собствени средства и затова не търсят други възможности извън традиционното банково финансиране. Между 20-30% е делът на компаниите, които не търсят друг вид финансиране поради липсата на специалисти във фирмата, които да им подготвят документацията за кандидатстване.
    На въпрос какво би стимулирало фирмите да увеличат своите инвестиции членовете на БТПП отбелязват също необходимостта от добра инфраструктура, наличието на качествена работна ръка и добра комуникация с институциите - без бюрократични спънки.


    Линк

Назад