Назад

Покрай борбата с корупцията мнозинството подкрепи наказания за частния сектор


  • Dnevnik.bg: Покрай борбата с корупцията мнозинството подкрепи наказания за частния сектор


    Парламентарната комисия по правни въпроси подкрепи предложените промени в Наказателния кодекс, с които да се въведе преследване на корупция и в частния сектор и криминализират търговията с влияние. Законопроектът с вносител Министерския съвет беше един от седемте проекта за изменение на Наказателния кодекс, които гледаха на първо четене днес депутатите от правната комисия.

    Срещу проекта се обяви Висшия адвокатски съвет, работодателските организации, както и депутатите от БСП. Все пак той мина на първо четене в комисия с десет гласа "за" и седем "против". От писменото становище на Върховния касационен съд (ВКС) се вижда, че той също не подкрепя идеята за промяна. Прокуратурата подкрепя принципно законопроекта, се вижда от становище на сайта на Народното събрание, подписано от главния прокурор Сотир Цацаров, в което обаче има и критики към някои разпоредби.

    Председателят на комисията Данаил Кирилов (ГЕРБ ) заяви, че е съгласен с голяма част от критиките към проекта. Финалните му думи преди преминаване към гласуване на предлаганите изменения бяха като признание и онагледиха дискусията -

    "С нищо не мога да подобря положението".

    Преди време от Министерството на правосъдието обявиха, че предлаганите изменения идват след препоръките от евроанализа на прокуратурата, изготвен миналата година. Ведомството не обясни какви са точните препоръки в този анализ. Днес Кирилов използва недовършени изречения, за да обясни за присъствалите в залата критици на промените, че ще четат след време в евродоклад изискването към България да въведе възможност да преследване на корупция в частния сектор с разширяване на понятието длъжностно лице. Той призова да видят кои хора са писали становище в доклада от българска страна, но уточни че засега ще запази в тайна хората и доклада.

    Представителят на Висшия адвокатски съвет Валя Гигова изрази общото становище на адвокатурата, че концептуално законопроектът е сгрешен. Обясни, че повече от 30 години страната се бори за постигане на свободна стопанска инициатива и свободен бизнес пазар, на които сега се налага

    недопустимо хиперрегулиране.

    Като се нарушават основните му принципи - за свободата на договаряне, на конкуренция и за упражняване на стопанска дейност. Гигова заяви, че общото понятие в проекта, че за упражняващите публична функция може да доведе до това за длъжностно лице да се приема адвокат, лекар, журналист и т.н. Даде и пример с всяка майка, която отглежда децата си, че също извършва дейност с обществено значение. По тази причина според адвокатурата

    всеки втори българин ще стане мишена на прокуратурата.

    След като се солидаризира с критиките Данаил Кирилов даде и две обещания - проектът ще бъде предоставен на консултативния съвет по законодателство, за да се изкаже по него и научната общност и че ще бъде обсъден от възможно най-широко формирана работна група. От думите му се разбра, че ако колегите му от Министерския съвет са превишили правата си с предложените промени, това ще бъде поправено между двете четения.

    Три от работодателските организации - Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), БТПП и АИКБ също се обявиха против предлаганите промени. Адвокатът на КРИБ Рада Йосифова заяви, че е смущаващ подхода, което го казва и като дългогодишен прокурор. По думите ѝ с измененията ще се ликвидират основни институти на наказателното право без обосновка. Васил Тодоров от БТПП обясни, че в момента спорове в частния сектор се решават по гражданско правен път пред съда, за което се плаща такса. Ако бъде приет закона

    споровете ще решават безплатно като се използва прокуратурата.

    Ивелин Желязков обяви, че предложенията за наказателна репресия и че

    държавата не се е справила с корупцията в публичния сектор,

    за да се захваща и с тази в гражданския оборот.

    "Където трябва да е държавата я няма и се опитваме да в вкараме, където не трябва", заяви от своя страна Кънчо Сойчев от Съюз на произведеното в България. Според него предлаганите промени са недопустима намеса на държавата в гражданския оборот. По думите му Съюзът на произведеното в България членува в европейска организация с 12 милиона фирми и в другите държави нямало такива текстове в Наказателния кодекс.

    Депутатът от БСП Крум Зарков обяви, че се ограничава гражданския оборот с инструменти на Наказателния кодекс.

    "Престъпление става всяко нарушение и всеки вид неизпълнение на служебните задължения"

    на хората в частния сектор, дори ако действията им не са довели до облага за някого и вреда за друг. Той заяви, че това е изключително неефективен метод, тъй като обемът на потенциалните нарушения е такъв, че не може да се обхванат всички случаи. Определи проекта като опасен и непоправим.

    Отговори му Кирилов, който го призова да не обобщава и етикетира целият проект, в който имало текстове, които след прецизиране ще постигат целите си. Призова депутатите да не крият главата си в земята, защото в частния сектор има корупция. Той посочи и по-конкретен пример, който обаче не е регламентиран ясно в законопроекта - дружества, които печелят от публични средства като "Софийска вода" например.

    Корупция в частния сектор - какво означава и за кого се отнася. вижте тук.

    Иначе правната комисия не подкрепи идеята на БСП за опадане на института на маловажност при кражби и грабежи. При маловажни случаи извършителите на престъплението или не се наказват изобщо, или получават по-лека санкция. Не бе подкрепен и друг проект на левицата, който предвижда лишените от свобода за извършен опасен рецидив да се освобождават предсрочно само ако неизтърпяната част от наказанието не е повече от три години. Другият проект на партията с лидер Корнелия Нинова бе за криминализиране паралелния износ на лекарства и незаконното им производство. Той също не получи подкрепата на депутатите в правната комисия.

    Подкрепен бе обаче проектът на "Обединени патриоти", с който се цели намаляване на незаконната сеч в горите. Въпреки че и към него имаше критики и че Християн Митев заяви, че само законовите изменения няма да доведат до край на това посегателство, идеята бе подкрепена на първо четене. Другият проект на "патриотите" - за промени, свързани с бракониерството сред риболовците не получи подкрепата на правната комисия.

    За сметка на това правната комисията одобри на първо четене четвъртия проект за промени в Наказателния кодекс. Той е за домашното насилие и беше сочен като алтернатива на ратификацията на Истанбулската конвенция. Една от идеите в него е преследването на средната телесна повреда, причинена от роднина, да става по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане.


    Линк

Назад