Назад

Бизнесът: Поправките в НК за фирмите водят до произвол


  • 24chasa.bg: Бизнесът: Поправките в НК за фирмите водят до произвол

    Поправките в Наказателния кодекс (НК), с които се криминализира гражданският оборот, противоречат на конституцията и ще доведат до произвол. Това становище застъпиха най-големите работодателски организации у нас - Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Асоциацията на индустриалния капитал в България и Конфедерацията на работодателите и индустриалците, чийто председател е Кирил Домусчиев.

    Законопроектът на Министерството на правосъдието вече се разглежда в парламента.

    Засега например при неизпълнение на договор недоволният може да съди другата страна за обезщетение по гражданския ред. Идеята на поправките е в подобни отношения вече и да се меси и прокурор.

     

    Неотдавна зам.-министърът на правосъдието Евгени Стоянов пред “24 часа” обясни, че ако частна фирма спечели търг с държавни пари и шефът ѝ наруши служебните си задължения и от това настъпят щети за институцията, обявила обществената поръчка, то шефът ще носи наказателна отговорност.

    “Текстът не съдържа ясни критерии, които да разграничават нарушенията по начин, който категорично да определя вида отговорност, която трябва да бъде понесена. Това би създало тълкувателен хаос и произвол при правоприлагането”, пишат работодателите.


    Линк

  • 24 часа, 11. 02. 2018 г., стр.4: Бизнесът: Поправките в НК за фирмите водят до произвол

    Поправките в Наказателния кодекс (НК), с които се криминализира гражданският оборот, противоречат на конституцията и ще доведат до произвол. Това становище застъпиха най-големите работодателски организации у нас - Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Асоциацията на индустриалния капитал в България и Конфедерацията на работодателите и индустриалците, чийто председател е Кирил Домусчиев.
    Законопроектът на Министерството на правосъдието вече се разглежда в парламента.
    Засега например при неизпълнение на договор недоволният може да съди другата страна за обезщетение по гражданския ред. Идеята на поправките е в подобни отношения вече и да се меси и прокурор.
    Неотдавна зам.-министърът на правосъдието Евгени Стоянов пред ,24 часа" обясни, че ако частна фирма спечели търг с държавни пари и шефът й наруши служебните си задължения и от това настъпят щети за институцията, обявила обществената поръчка, то шефът ще носи наказателна отговорност.
    „Текстът не съдържа ясни критерии, които да разграничават нарушенията по начин, който категорично да определя вида отговорност, която трябва да бъде понесена. Това би създало тълкувателен хаос и произвол при правоприлагането", пишат работодателите.


    Линк

  • Сега 10. 02.2018.2018 г., с. 4: Бизнесът обяви за опасни поправките в НК срещу фирмите | Новите текстове противоречат на конституцията, заявиха работодателите

    Предлаганите от правителството промени в Наказателния кодекс (НК) противоречат на конституцията и могат да доведат до наказателен произвол. Това заявиха четирите работодателски организации у нас - Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Асоциацията на индустриалния капитал в България и Конфедерацията на работодателите и индустриалците. 
    Това е поредната критика срещу законопроекта, който в момента се разглежда в парламента. Остра критика към текстовете преди няколко дни отправи ръководителят на Катедрата по наказателноправни науки в Юридическия факултет на СУ проф. Пламен Панайотов. Поправките не бива да се приемат, защото всяко нарушение на служебните задължения в частния сектор би се третирало като престъпление, обясни Панайотов в силно критично интервю за lex.bg. 
    Ще бъдат засегнати ръководителите - управители и директори, на около 400 хил. фирми и над 40 хил. неправителствени организации, включително шефове на болници. Досега при неизпълнение на договор недоволната страна може да съди другата за неизпълнение или обезщетение по гражданските закони. Идеята на управляващите обаче е да се носи наказателна отговорност и признатите за виновни да имат качеството на престъпници. 
    "Текстът не съдържа ясни критерии, които да разграничават нарушенията по начин, който категорично да определя вида отговорност, която трябва да бъде понесена - дисциплинарна, административна или наказателна. Това би създало тълкувателен хаос и произвол при правоприлагането", пише в становището на работодателите. 
    Друг проблем според работодателите е опитът да се пренесе механично разпоредбата за длъжностно престъпление от публичния в частния сектор. "Новата разпоредба дава възможност да се търси наказателна отговорност за гражданскоправни отношения", твърдят работодателите. Проблемът с този текст е, че предвижда наказание за неизпълнение на служебни задължения от длъжностно лице, от което настъпват вреди "за друго физическо или юридическо лице или обединение". Длъжностно лице в случая може да бъде управител, директор на фирма или човек, на когото е възложено някакво управление на имущество.


    Линк

  • Segabg.com: Бизнесът обяви за опасни поправките в НК срещу фирмите

    Новите текстове противоречат на конституцията, заявиха работодателите
    Предлаганите от правителството промени в Наказателния кодекс (НК) противоречат на конституцията и могат да доведат до наказателен произвол. Това заявиха четирите работодателски организации у нас - Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Асоциацията на индустриалния капитал в България и Конфедерацията на работодателите и индустриалците. 
    Това е поредната критика срещу законопроекта, който в момента се разглежда в парламента. Остра критика към текстовете преди няколко дни отправи ръководителят на Катедрата по наказателноправни науки в Юридическия факултет на СУ проф. Пламен Панайотов. Поправките не бива да се приемат, защото всяко нарушение на служебните задължения в частния сектор би се третирало като престъпление, обясни Панайотов в силно критично интервю за lex.bg. 
    Ще бъдат засегнати ръководителите - управители и директори, на около 400 хил. фирми и над 40 хил. неправителствени организации, включително шефове на болници. Досега при неизпълнение на договор недоволната страна може да съди другата за неизпълнение или обезщетение по гражданските закони. Идеята на управляващите обаче е да се носи наказателна отговорност и признатите за виновни да имат качеството на престъпници. 
    "Текстът не съдържа ясни критерии, които да разграничават нарушенията по начин, който категорично да определя вида отговорност, която трябва да бъде понесена - дисциплинарна, административна или наказателна. Това би създало тълкувателен хаос и произвол при правоприлагането", пише в становището на работодателите. 
    Друг проблем според работодателите е опитът да се пренесе механично разпоредбата за длъжностно престъпление от публичния в частния сектор. "Новата разпоредба дава възможност да се търси наказателна отговорност за гражданскоправни отношения", твърдят работодателите. Проблемът с този текст е, че предвижда наказание за неизпълнение на служебни задължения от длъжностно лице, от което настъпват вреди "за друго физическо или юридическо лице или обединение". Длъжностно лице в случая може да бъде управител, директор на фирма или човек, на когото е възложено някакво управление на имущество.

    Линк

  • Legalworld.bg: Бизнесът се обяви срещу преследването на корупцията в частния сектор

    Предложенията на МП за промени в НК противоречат на Конституцията, смятат от четирите най-големи работодателски организации

    Четирите най-големи работодателски организации (КРИБ, БСК, БТПП, АИКБ) се обявиха срещу последните предложения за промени на Наказателния кодекс, които предвиждат разширяване на обхвата на предследването на корупционните престъпления и върху частния сектор. Бизнесът е категоричен, че поправките, които Министерството на правосъдието предлага, противоречат на Конституцията.

    Писмото на четирите организации е адресирано до председателите на комисиите по Правни въпроси Данаил Кирилов и за борба с корупцията и конфликта на интереси Борис Ячев. Документът е подписан от Божидар Данев, в качеството му на председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели за 2018 г.

    "Правен свят" публикува пълен текст на Позициятана АОБР:

    Законопроектът предвижда създаването на наказателноправни разпоредби, които симетрично да регламентират отговорността на длъжностните лица в публичната сфера и на длъжностните лица в частния сектор с цел всеобхватно противодействие на корупцията.

    Предлаганите промени не намират опора в Конституцията и прогласените в нея принципи на разграничение на собствеността на частна и публична. Двете форми на собственост са равнопоставени, доколкото за всяка от тях законът трябва да създаде  еднакви правни условия за стопанска дейност. Конституционната защита на собствеността следва логиката на защита на интересите на нейния притежател. Чл. 18 ал. 6 от Конституцията изрично постановява, че държавните имоти се управляват в интерес на гражданите и обществото, а чл. 17 ал. 3 прогласява неприкосновеност на частната собственост.

    Част от предложените изменения обаче инкриминират действия или бездействия на лица, които в частния сектор нерядко съчетават качеството на собственик на капитала или част от него с функции по управление на търговското дружество или са еднолични търговци. Това е в противоречие с чл. 19 от Конституцията, съгласно който икономиката се основава на свободна стопанска инициатива. Действията по управлението на частната собственост са свързани със свобода на договаряне, свободно определяне на цени и безпрепятствен избор на партньори, насочени към взаимноизгодни условия на договарящите страни. При разходването на публични средства сключването на договори се извършва по специфични правила, целящи най- ефективно оползотворяване  на публичния ресурс, в защита на обществения  интерес.

    Тези основни конституционни различия, предпоставят различна степен на обществена опасност при осъществяване на корупционни практики в частния и обществения сектор и съответно предполагат диференциран законодателен подход, а не симетрично регламентиране на последиците от прилагането им.

    Конкретните ни бележки са следните:

    1. Параграф 1 от законопроекта разширява разпоредбата на чл. 93, т. 1, б. "б" от НК. Въвеждат се две понятия – "публична функция" и "дейност с обществено значение" (т. 1а). Докато за първото понятие е предложено легално определение, за второто такова липсва. Възниква въпросът коя дейност е с обществено значение за наказателното правораздаване. Възможността за разширително тълкуване на второто понятие би довело до наказателноправен произвол. Наложително е разпоредбата да се обмисли и да се изготви прецизна дефиниция.
    2. Параграф 4 от законопроекта създава нов чл. 221 НК. Търсен е аналог на чл. 282, ал. 1 НК, който да важи за частния сектор. Механичното пренасяне на признаците на състав на едно престъпление, което защитава един сектор от обществените отношения, в друг престъпен състав, който ще защитава отношения, основани на други принципи (чл. 19, ал. 1 от КРБ), е опасно и недопустимо. Новата разпоредба дава възможност да се търси наказателна отговорност за гражданскоправни отношения.

    На второ място, използваното в новия чл. 221 понятие "служебни задължения" е некоректно. То е пряко свързано с понятието "служба", което се употребява предимно за дейността на държавни органи и учреждения – виж чл. 93, т.1 НК.

    Неяснота в замисъла и логиката на новия текст има и по отношение на предлаганите хипотези - значителните вредни последици да са настъпили за друго физическо лице или юридическо лице или обединение, а не, както е в "огледалния" чл. 282, ал. 1 НК (действащ).

    1. Параграф 6 от законопроекта предвижда допълнения и изменения на чл. 225б от НК. Според предложения текст субект на престъплението е всяко наказателноотговорно лице. В същото време пасивният подкуп изисква особено качество на дееца. Налице са очевидни противоречия между мотивите и конкретното законодателно предложение. Освен това и в сега действащия НК активният и пасивният подкуп в частния сектор са инкриминирани в чл. 225в НК. Този текст е претърпял редица проверки, анализи и оценки от европейски структури и оценката винаги е била, че отговаря напълно на необходимите мерки за ефективното противодействие на корупцията.
    2. Параграф 7 от законопроекта предлага в чл. 225 понятието "търговска дейност". Липсва обаче дефиниция на това понятие за целите на наказателното право, още повече, че подобно определение не се съдържа в нито един законодателен акт, който урежда търговскоправни отношения.
    3. Параграф 10 от законопроекта променя чл. 282 с амбицията, както се сочи в мотивите да бъде приложим за всички длъжностни лица, независимо от сектора в който служат. Обществените отношения, които са обект на защита от с чл. 282 и сл. са в глава VIII, раздел II "Престъпления по служба". Съдържанието и мястото на разпоредбата , озаглавена "Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции", не се променя със законопроекта, следователно регулира само обществените отношения, които не са свързани с частния сектор.

    Включването на нова ал. 2 на чл. 282 от законопроекта предвижда търсене на наказателна отговорност при дисциплинарни нарушения на всички основания. Текстът не съдържа ясни критерии, които да разграничават нарушенията по начин, който категорично да определя вида отговорност, която трябва да бъде понесена – дисциплинарна, административна или наказателна. Това би създало тълкувателен хаос и произвол при правоприлагането.

    Като цяло предлаганите промени в посочените текстове от законопроекта не почиват на обществена необходимост и могат да създадат условия за несигурност в правната сфера и в гражданския оборот.

     


    Линк

  • Vnews.bg: Бизнесът: Поправките в НК за фирмите водят до произвол

    Поправките в Наказателния кодекс (НК), с които се криминализира гражданският оборот, противоречат на конституцията и ще доведат до произвол. Това становище застъпиха най-големите работодателски организации у нас – Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Асоциацията на индустриалния капитал в България и Конфедерацията на работодателите и индустриалците, чийто председател е Кирил Домусчиев.

    Законопроектът на Министерството на правосъдието вече се разглежда в парламента.

    Засега например при неизпълнение на договор недоволният може да съди другата страна за обезщетение по гражданския ред. Идеята на поправките е в подобни отношения вече и да се меси и прокурор.

    Неотдавна зам.-министърът на правосъдието Евгени Стоянов пред “24 часа” обясни, че ако частна фирма спечели търг с държавни пари и шефът ѝ наруши служебните си задължения и от това настъпят щети за институцията, обявила обществената поръчка, то шефът ще носи наказателна отговорност.

    “Текстът не съдържа ясни критерии, които да разграничават нарушенията по начин, който категорично да определя вида отговорност, която трябва да бъде понесена. Това би създало тълкувателен хаос и произвол при правоприлагането”, пишат работодателите.

     

    Линк

Назад