Назад

Цветан Симеонов, председател на БТПП: Очакваме скоро и "азиатските тигри" да инвестират у нас


  • Цветан Симеонов, председател на БТПП: Очакваме скоро и "азиатските тигри" да инвестират у нас

     - Г-н Симеонов, от НАП съобщиха, че през миналата година в България са се регистрирали 2074 фирми от Гърция и 272 дружества със 100% румънски капитал. Защо бизнесът от съседните ни европейски държави избира нашата страна като по-добро място за работа?
    - България в продължение на няколко различни правителства продължава да бъде източник на стабилност на Балканите. Вторият важен аргумент за отчитането на условията за бизнес у нас е, че тръгвайки от доста неподредена икономика след първите години на промените, България настъпателно и сериозно следваше политиката на подобряване на икономическата среда, особено след кризата през 1996-1997 г. и въвеждането на валутния борд. Това повишаваше през годините доверието на всички инвеститори. Не случайно през периода 2007-2008 г. страната беше сред лидерите в привлечените инвестиции на човек от населението. Като прибавим и стабилната банкова система след фалита на 19 банки, съчетано с подобряването на данъчното законодателство, това доведе до своите резултати. То пък се съчета с икономически трудности в съседните ни държава и като резултат – бизнесът „тръгва”, където му е по-изгодно. Ще споменем и скромните все още усилия за ограничаване на бюрокрацията. Така България, даже в условията на криза, си остава едно привлекателно място, без да игнорираме предимствата на данъчното законодателство, което вече е широко известно като факт. 
    - Има ли негативен ефект върху дейността на родните фирми емигрантското бизнес „нашествие“ у нас? 
    - Много страни по света се молят за такова емигрантско нашествие, защото няма лоши инвеститори. Важното в случая е, че те не идват в България със специални протекции, а със своите предприемачески умения и амбиции, идват със своето ноу-хау, доколкото го притежават. Новорегистриращите се фирми със 100% външен капитал, в един случай са производители, а в друг – се явяват като потребители в нашата икономика. Те също имат интерес от една по-добра и богата конкуренция. В този смисъл, навлизането на фирми от съседните икономики, трудно може да се определи като емигрантско нашествие. Все пак в най-добрите години инвестициите у нас са били и доста по-големи като обем. В същото време има огромно поле за допълнителни инвестиции в редица сектори на икономиката на България, защото потенциалът на страната все още не е изчерпан. В този смисъл говорим за свободната работна ръка, за достатъчно офис площи, за предостатъчно производствени помещения и халета. Разполагаме с изключително добри условия за въвеждане на нови иновационни производства. Както е известно, всеки, който се е регистрирал в България, е с отворени възможности за достъп до европейските фондове. Според оценка на БТПП очаквахме такава инвазия на гръцки и румънски фирми още в предишните години когато започна да назрява недоволството от известните изкривявания в икономическата среда в Гърция, което се изрази първоначално в стачки и затваряне, включително на гранични пунктове, както си спомняме. Разбира се, това се отрази неблагоприятно на българската икономика, но същинският голям и тежък товар си остана на гърба на гръцката икономика с влошения имидж като място за инвестиции. Така даже според нас малко закъсня тази реакция на гръцките бизнесмени. Ние очаквахме по-рано да започнат да пренасят своите производства в България. Цифрите, които отчете НАП за броя на фирмите, разбира се, подлежат на един обстоен анализ от компетентните институции, защото много е трудно сега да направим оценка на това колко от тях са с намерение да произвеждат, колко от тези производства ще могат да оцелеят на българския пазар, защото той е отворен. Не знаем колко гръцки и румънски фирми са се регистрирали в България заради покупка на автомобили или заради по-благоприятните данъци, но и 3 работни места да бъдат отворени, това е помощ и съдействие за българската икономика. 
    - Може ли чуждите компании да заемат цели ниши в икономиката ни?
    - Нямаме притеснения в тази посока и се радваме, когато някоя фирма с висококонкурентна продукция заеме цяла пазарна или производствена ниша. Първо, тя никога не може да бъде толкова конкурентна, че да създаде прегради в един отворен пазар като българския, защото тук са стоките и от другите членки на ЕС. Ще дам един пример от негръцка инвестиция – фирмата за санитарен фаянс в Севлиево, чийто продукти след успешната инвестиция заради висококачествената продукция, можем да видим по цяла Европа. В този смисъл какво пречи на сектори от българската икономика да създават един такъв доминиращ производител. Все пак в магазините може да видите същата продукция на много други фирми, които я държат нащрек. Можем да дадем и пример за производство на стъкло, което е реализирано с турска инвестиция. Това е един интересен пример, защото в началото на промените имаше подобна инвазия от турски фирми, които продължават да инвестират. Спомняме си, че същите гласове се чуваха и тогава с притеснение, че Турция едва ли не ще изкупи България. Първоначално инвестициите бяха от изключително дребни фирми, а сега фирмите с турски капитали са най-много на брой. Вижда се, че след дребните идват и големите фирми и няма нищо лошо в това да има инвазия.
    - Не са ли привлечени чуждите фирми у нас единствено заради по-евтината работна ръка, имоти, транспорт и т.н.?
    - Трябва да кажем, че това са предимства, които се постигат с цената на труда. Тази цена често е свързана със самоограничение и известни лишения за българските работници и служители, след като приемат да работят за по-ниска заплата. Имаме очевидни ограничения и за собствениците на имоти, които вече са готови да ги продават под пазарната цена. Подобни ограничения има и в транспортните компании. 
    Конюнктурата е такава, че мениджмънтът трябва да работи само по най-ефективния начин. Да не говорим за това, че все още в България има огромен резерв в енергийната ефективност, в намаляване влагането на материали и суровини в продуктите. В БТПП точно в този момент такова притеснение няма, дори когато започне да намалява ролята на привлекателна сила на работната ръка, когато започнат да се увеличават заплати и да се повишават цените на имотите, което се надяваме да стане по-скоро. 
    - Защо българските компании се оплакват, че липсва среда за малкия и средния бизнес, а тъкмо такива фирми от съседните държави предпочитат да се регистрират у нас?
    - Този въпрос може да приемем като риторичен, защото българските компании, и то точно тези, които се оплакват, в много случаи нямат международен опит, нямат познания за това какви са условията за създаване на фирма в други страни. Често точно те бъркат желаното с това, което искат да видят в мечтите си като икономическа среда. И ние в БТПП искаме да видим една много приятелска за фирмите икономическа среда и работим за нея. Ще спомена само, че през последните години при всичките недостатъци, освен данъците, имаме редица улеснения за създаването на фирми. В България вече за 1 евро може да се регистрира ООД компания. Съществуването на Търговския регистър също е едно предимство, макар че кога работи - кога не работи. Той е известна преграда за корупцията, която съществуваше в липсата на ред, когато регистрационната система беше във всеки окръжен съд. България се нуждае от малко по-бърза реакция на държавните институции и по-гъвкава политика по отношение на условията за развитие на икономиката. Дори и запазване на статуквото, в условия на тежка конкуренция, е безспорен успех за което и да е било правителство. Все още съществува разминаване между идеите, издигнати от ЕС, за специални грижи за малките и средните предприятия като източник на нова свежа кръв за бизнеса. В България „глезените” малки и средни предприятия плащат 15% данък върху печалбата. Говорим за едноличните търговци, докато корпоративният данък е 10% плюс 5% за дивидента. Могат да се посочат и редица проекти с европейски пари, които през годините се провалиха, макар да имаха за цел точно малките и средните предприятия. Като причина за това може да се спомене повишаването на критериите за отчетени обороти и брой работници. В крайна сметка те се явяват пречка за най-малките предприятия в България да кандидатстват и да печелят проекти. Ние трябва да полагаме наистина грижа за най-малките, но окуражени преприемачи, които вливат свежа сила и дават инерция на икономиката. Вместо да се оплакват, българските компании е редно да се огледат в сферата, в която работят, да потърсят водещи иновации и да направят необходимото да ги въведат в своето производство, както и да следят развитието на международните стандарти. Само така ще могат да останат на пазара и да се конкурират, независимо дали с гръцки, румънски или турски компании. С развитието на отношенията на световната търговия ще има още много други – американски и дори „азиатските тигри“.
    - В кои области има най-интересни проекти от двустранен интерес между българския бизнес и съседите ни, включително Турция, Македония, Сърбия? 
    - Това е въпрос за цяла дисертация, защото условията и възможностите са различни. Едни са условията с Турция, която се явява страна със специален статут по отношение на ЕС. Други са отношенията към икономиките на Македония и на Сърбия, които кандидатстват за ЕС. И позициите на тези страни за различни, за това интересът е от различни сфери към тези страни. Турция например се разглежда като един голям пазар, на които може да се инвестира. Македония често се свързва в аспекта на икономика, която има в селското стопанство приблизително същите климатични условия и затова е потенциален конкурент. Сърбия също има своите предимства, като място за инвестиране, най-вече заради специалните отношения, които има с Русия - почти свободната търговия с Русия, което е важно за фирмите, които желаят да разширяват сътрудничеството и да търсят изява на пазара Русия и ОНД. Едно коопериране със Сърбия в техните свободни зони също би представлявало сериозен интерес и доста фирми се възползват от това. Радостното е, че част от икономическите зони са разположени там, където българската диаспора очаква по-сериозно инвестиции от българска страна. Ще напомня, че предпазливостта не е лошо качество, особено в условията на криза, така че ние не може да съветваме българските инвеститори да пренебрегват предварителните анализи и оценките на това къде и как ще инвестират. 

    Линк

Назад