Вече не е толкова трудно и страшно да се прави бизнес с Индия, Африка и Меркосур

Години наред у нас не беше много модерно да се говори, че България трябва да се отваря икономически към страни от Азия, Африка и Латинска Америка, но ето че времената се менят и темата постепенно започна да пробива в политическия дневен ред. Особено след като в началото на годината Европа обяви две големи сделки в глобалната икономическа битка – с Индия и Меркосур.

Историческият пробив с Индия 

Споразумението между ЕС и Индия е най-голямата търговска сделка за всяка от двете страни и най-амбициозното отваряне на търговията, което Индия някога е предоставяла на търговски партньор."Очаква се тя да засили търговията, инвестициите и политическите връзки между двете най-големи демокрации на света – Европейския съюз и Индия", коментира Брюксел. Основното в споразумението е намаляването на митата (премахване или намаляване на над 90% от тях), както и опростяването на процедурите.

Чрез споразумението се отваря например голям пазар за европейските автомобили – митата за тях ще паднат от 110% на 10%, като е уговорена квота от 250 000 автомобила от ЕС годишно. Отварят се и огромни възможности за европейските земеделци, както и достъп до индийския финансов сектор. ЕС пък ще инвестира в енергийния преход в Индия.

Очаква се износът на ЕС към Индия да се удвои до 2032 г. Сделката включва и ангажименти за климата. Договарянето ѝ отне почти 20 години. През 2013 г. преговорите спряха, но през 2022 г. бяха възстановени, а политиката на Тръмп на протекционизъм в последната година ускори благоприятната развръзка. Споразумението предстои да се подпише официално, да се ратифицира от двете страни и след това ще влезе в сила

"Африка е ужасно богат континент" 

България има сравнително добри бизнес отношения с някои от държавите от Северна Африка (Средиземноморието), но същото изобщо не може да се каже за икономическите връзки със страните на юг от Сахара.

"Африка е ужасно богат континент. Това са държави, които се развиват изключително бързо и с огромни темпове и имат нужда от нашите бизнесмени и иноватори в различните сфери. Нямам адекватно обяснение защо е толкова негативна информацията, която идва в "нашия" свят относно Африка, но потенциалът там е огромен. За една България с иновациите, които имаме в земеделието, а да не говорим за ИТ сферата, възможностите са огромни", коментира пред Mediapool Антон Самсонов. Той е представител за Южна Африка към Българската търговско-промишлена палата (БТПП), както и предприемач, развиващ умно земеделие в РЮА – в партньорство с известната компания ONDO.

Самсонов е готов да съдейства със съвети и насоки на всеки предприемач от България или Балканите, който иска да проучи огромните бизнес възможности на африканския континент. Земеделски технологии, телекомуникации, ВиК, транспортна и енергийна инфраструктура, ИТ иновации – това са все сектори, в които Африка има нужда от бизнес партньорства, посочва предприемачът.

По думите му не е нормално България да има само три посолства и нито един търговски представител в страните на юг от Сахара. "След 90-та година масово се затваряха българските посолства из Африка и в момента сме останали с три, от които двете в Нигерия и Етиопия са с изключително оскъден бюджет и едва се справят въобще с нуждите на едно посолство, а това в Претория, за радост, все още е със сериозен и много качествен екип", коментира Самсонов. Той разказа, че като наследство от тоталитарния режим цели булеварди в африкански градове носят имена на българи, а не са малко висшите правителствени служители в различни африкански страни, които говорят български език, тъй като са завършили у нас. Това наследство обаче по никакъв начин не се капитализира от българската държава в момента, смята предприемачът. По думите му България трябва да разкрие представителства поне в няколко страни като Кения, Танзания, Мозамбик, Гана, Руанда.

"Чувам, че се разказва за една бедна и опасна Африка, а тя не е такава. Да, трябва да се внимава. Но така, както не е безопасно за един африканец да се разхожда из Балканите, не е безопасно и за един европеец да кацне неподготвен и да тръгне да се разхожда в джунглата. Разбира се, има си правила, които трябва да се следват и те са различни от европейските, главно заради културните разлики и климатичните особености. Но когато се ориентираш за правилата, потенциалът е огромен", коментира Самсонов.

По думите му, за съжаление, Европа на този етап губи битката за Африка, защото китайското влияние е несъизмеримо по-голямо.

"Аз съм си поставил за цел (а и БТПП като цяло работи много подкрепящо в това отношение) да споделям опит и информация с всеки българин, който иска да изнесе знанието си и занаята си към Африка. Ние можем да споделим нашето знание и технологии, защото друго не можем да предложим на африканците. Те имат всякакви ресурси в огромно изобилие и могат да изхранят целия свят", убеден е Самсонов.

Трудният път към Латинска Америка 

Сделката на ЕС с Меркосур (Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай) за свободна търговия е другият голям пробив за Европа в последно време. Тя бе посрещната с много страхове, особено от земеделците в някои европейски страни, включително България. Напрежението доведе до временно блокиране на споразумението. Германия и Испания са сред най-големите апологети на сделката, докато Франция е в опозиция.

Очаква се сделката да премахне 91% от митата и да облекчи инвестициите. ЕС е най-големият инвеститор в държавите от Меркосур с вложения в размер на приблизително 390 милиарда евро към 2023 г., но към момента има редица пречки пред правенето на бизнес в региона.

"Важното в тази сделка е, че два големи пазара се сближават значително един до друг. Освен това в споразумението са оставени достатъчно възможности при негативно въздействие на някоя от страните върху друга, да бъдат взети своевременни мерки за ограничаване на щетите", коментираха от Българската търговско-промишлена палата пред Mediapool.

Сезоните на двата континента се различават и така потребителите от двете страни ще имат възможност за увеличен достъп до пресни плодове и зеленчуци. Освен това България може да изнася към Латинска Америка машини и съоръжения за селкостопанската продукция, смятат от БТПП.

Според Палатата за автомобилната индустрия на България също е важно отварянето на нови пазари, тъй като у нас има около 300 компании, които се занимават с производство на компоненти за автомобилостроенето. В същото време Бразилия е на 9-о място в света по производство на автомобили, водещ сектор е и самолетостроенето. Освен това страните от Меркосур са богати на суровини и особено на редки метали.

По последни налични данни от 2024 г. българският износ за страните от Меркосур e бил на стойност от едва 114 млн. лв. "Меркосур е голям пазар, разстоянията са големи и търговската история със страните е малка. Ще бъде нужно време, докато се осъществят връзки и започне по-сериозен стокообмен", коментираха още от БТПП.

Според официалните данни 85% от вноса у нас от Бразилия са медни руди, а другото е основно кафе и захар. Дисбалансът в стокообмена е огромен в полза на Бразилия – 554 млн. долара внос през 2024 г. и едва 60 млн. долара износ. И за Бразилия, и за Аржентина изнасяме предимно лекарства (главно антибиотици). От Аржентина също внасяме предимно руда от благородни метали и фъстъци.

"Заслужава внимание и друга възможност. Парагвай е страната, генерираща най-нисък въглероден отпечатък, като големите компании у нас биха могли да се възползват от закупуването на квоти за въглеродни емисии от южноамериканската страна", казаха още от БТПП. В разговор с палатата посланик Хуан Франсиско Фасети (базиран във Виена) е наблегнал, че Парагвай е лидер на пазара на въглеродни емисии. "Той сподели, че горите на Парагвай покриват 44% от територията му, което позволява проекти с висококачествени въглеродни кредити като Chaco Vivo“.

Автор: Цветелина Соколова, Mediapool.bg

Публикуване статията със съкрашения. Пълният текст, тук