Назад

Парламентът- “сиви” закони и непрозрачност


  • Парламентът- “сиви” закони и непрозрачност

     

    "Сиви закони”, продължаване на практиката на непрозрачните назначения и чести отклонения от демократичната парламентарна практика. Така накратко описват от Института за модерна политика (ИМП) отминалата сесия на Народното събрание.
    В редовния доклад на института “За състоянието на парламентарното управление” се разглежда качеството на приетите закони, състоянието на парламентарния контрол и т.н.
    Дават се и ценни препоръки как да се подобри работата на депутатите през новата парламентарна сесия.
    Практиката на непрозрачните назначения продължи и през отминалата парламентарна сесия.
    Да се избират парламентарни квоти в съдебната власт и регулаторни и контролни органи след задкулисни договорки не е новост. Да се изолира гражданското общество и да няма реални изслушвания, чрез които да се тестват професионалните качества на кандидатите също не е патент на днешното мнозинство в Народното събрание. Но това не може да бъде оправдание лошата практика да продължава. В последната сесия пример за непрозрачно назначение беше изборът на членове на антимонополната комисия и на Инспектората към ВСС. Дори законовото изискване кандидатите за инспектори да бъдат изслушани в правната комисия беше сведено до формалност.
    Предстоят важни парламентарни назначения - на членове на Висшия съдебен съвет, на конституционни съдии и на членове на Комисията за защита от дискриминация. Парламентът най-сетне трябва да даде тон, като избира добри професионалисти, а не партийно удобни фигури. Номинациите трябва да бъдат извадени от задкулисието. Предлагаме конкретна процедура, базирана на опита на развитите демокрации:
    - При всеки избор Народното събрание да създава комисия по номинациите, съставена на паритетен принцип.
    - Комисията да публикува в интернет биографиите на кандидатите с подробните мотиви на вносителите.
    - В разумен срок, 14 дни, да се приемат сигнали и въпроси от граждански организации и медии относно професионалните заслуги на кандидатите, които комисията да обобщава и да им ги предоставя.
    - Преди избора да има публично изслушване, открито за медии и граждански организации. Процедурата да позволява реално представяне на всеки кандидат и отговор на въпросите към него.
    - Резултатите от изслушването да бъдат обобщавани в подробен доклад, който се предоставя на депутатите и се публикува в интернет.
    Отклоненията
    Сред парламентарните отклонения продължава да се откроява злоупотребата с партийни субсидии, които се раздават на “депутатски калпак”, а не на партиите. Тази практика, въведена с акт на финансовия министър, противоречи на закона. Субсидията се разпределя според гласовете, а не съобразно броя на депутатите. Тези държавни пари служат за дейността на партиите, техните структури и мероприятия. Не са за депутатите и парламентарните групи, за чиято дейност се дават прословутите 2/3 от заплатата на всеки народен представител. Зад тази лоша практика прозира политически интерес - да се сглобява по “втория начин” правителствено мнозинство, като се стимулират финансово отцепници и партийни номади.
    Друг негативен факт е влошената прозрачност на законодателния процес. Редица законопроекти не се публикуват своевременно или въобще в интернет страницата на НС; не са достъпни и предложенията между двете четения.
    Комисиите
    Крайно време е парламентарните комисии да влязат в XXI век. Откритите им заседания да се излъчват онлайн, а стенограмите да се публикуват редовно. Ще лъсне дали дискусиите по законите са реален сблъсък на аргументи или механично партийно гласуване, ако се въведе практиката становищата “против” да се публикуват като съпътстващ доклад на комисията. За пореден път ИМП поставя въпроса за въвеждане на оценка за съответствие на законите с правозащитните стандарти, както изисква Съветът на Европа.
    Мина цяла година, откакто управляващите поеха ангажимент за промени в Закона за СРС, които да гарантират гражданските права, резултат няма. Хроничен проблем става и несъобразяването с международните препоръки за поправяне на законодателни дефекти - поредният пример е лошият Изборен кодекс, критикуван от ОССЕ и ПАСЕ.
    През 2009 г. ИМП въведе за първи път у нас специфична класификация на законите: а) прозрачно законодателство- гарантира правата на гражданите и свободата на икономиката; б) сиво законодателство - урежда лобистки интереси или нарушава правата; в) черно законодателство - създава корупционни предпоставки и уврежда обществени интереси. От общо 68 внесени законопроекта за сесията (от тях 14 ратификации) ИМП взе под специално наблюдение 34. От тях 15 отговарят на критериите за “прозрачно законодателство”, в т.ч. 5 са приети, 7 - отхвърлени, и 3 са на етап “обсъждане”. Приетите “прозрачни” са на Министерския съвет - промени в данъци и акцизи, в указа за дребното хулиганство. Отхвърлените са на опозицията - промени в Изборния кодекс, поправките срещу ползването на земеделски земи без съгласие на собствениците и пр. Тревожно е, че цели 19 проекта са в зоната на “сивото законодателство”. 10 от тях, внесени от управляващите, са приети; 1 отхвърлен проект е на “Атака”, а 8 проекта на МС все още са на етап “обсъждане”. Сред лошите примери се открояват поправките в Закона за БЧК; закона за складиране на въглероден диоксид, поправките за ски пистите, промените в Кодекса на труда, които извадиха БТПП от тристранния диалог и в Закона за дипломатическата служба.
    Питанията към министри
    В последната сесия са отправени 261 въпроса и 52 питания. В контрола обаче са участвали само 87 депутати, което е най-слабото участие от началото на този мандат. Най-активни са Иван Иванов от “Синята коалиция” с 24 въпроса; след него е Мая Манолова от “Коалиция за България” с 21, а третата позиция поделят Яне Янев и Корнелия Нинова с по 14 въпроса и питания. По региони - най-активни са депутатите от София-град: 11, Бургас е втори със 7, трети по активност са Стара Загора и Благоевград с по 5 участвали депутати.
    Най-често на въпроси е отговаряла строителната министърка Лиляна Павлова (виж табл. вляво), въпреки че е на поста си едва от няколко месеца. Най-слаб е бил интересът на депутатите към Маргарита Попова и нейната наследничка в правосъдното ведомство Диана Ковачева - общо 2 питания.
    Анализът на ИМП показва, че пълноценно участие в контрола са имали министрите Лиляна Попова, Нона Караджова, Николай Младенов и до известна степен Трайчо Трайков и Аню Ангелов. Техните отговори са компетентни и експертно издържани.
    Отново най-незадоволително е било поведението на министрите Цветан Цветанов, Сергей Игнатов, Стефан Константинов, Тотю Младенов, Мирослав Найденов, както и на премиера Бойко Борисов. Отговорите им се отличават с популизъм, партийна пропаганда, липса на визия и компетентна аргументация, лични нападки. Често се демонстрира неуважение към задължението на МС да се отчита пред парламента.
    Положително развитие има при министър Дянков, но той все още остава по-скоро сред лошите примери.

    Линк

Назад