Този сайт използва бисквитки. Допълнителна информация. - Разбрано.

България има голям потенциал за индустриализация и може да се превърне в своеобразен промишлен център на Балканите и в Югоизточна Европа. Заедно със съседните ни страни Гърция и Румъния можем да дадем път на реиндустриализацията като цяло. Това каза д-р инж. Веселин Тодоров, председател на Бюрото на браншовите организации при Българската търговско-промишлена палата (БТПП), в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.
„Присъединяването на България към Шенген и предстоящото влизане в еврозоната дават изключителни възможности да се превърнем във водещ фактор в региона и тези позитиви да стимулират нашата индустрия“, отбеляза инж. Тодоров. За целта според него българският бизнес трябва да работи съвместно с институциите, за да се създаде дългосрочна стратегия, която да носи предвидима и сигурна бизнес среда.
„ЕС има две ключови стратегии, свързани с целта му за реиндустриализация - Компас за конкурентоспособност и Чиста индустриална сделка. България може да се позиционира добре в тях предвид геостратегическото ѝ място, традициите ѝ в научно-изследователските дейности и в енергийния сектор“, счита гостът.
Според него страната ни може да се позиционира добре и в кръговата икономика, както и в суровините и набавянето на критични материали, които вече са част от новата верига на стойност. За целта българският бизнес трябва да бъде информиран за възможностите за развитие, които Компас за конкурентоспособност и Чиста индустриална сделка ще предоставят.
„ЕС може да забавя темпото относно целите за зелена енергия, но това не забавя внедряването на зелените технологии в бизнеса. Няма как един бизнес да е конкурентоспособен, без да инвестира в бъдещи чисти технологии.“
Според инж. Тодоров България има добри възможности за развитие и в тази област чрез създаването на нови научно-изследователски центрове, където да се разработват технологии на бъдещето до самото им внедряване.
Напоследък Източна и Югоизточна Европа са във фокуса на инвеститорите и все повече компании от трети страни, включително Китай, имат интерес да инвестират в региона и да откриват тук свои производства, отбеляза гостът.
„Виждаме как в Унгария големи китайски марки направиха заводи, включително автомобилни. България също би могла да се възползва от този интерес, но за целта трябва да имаме стабилност и предвидимост на бизнес средата за пет-десет години напред.“
Според инж. Тодоров е нужен диалог, какъвто в момента липсва, между бизнеса, администрацията и образованието, тъй като всеки инвеститор, който пристига в дадена страна, гледа основно какви са данъците и комуналните разходи и дали може да намери работна ръка.
Гостът счита, че за липсата на достатъчно подготвени кадри в България вина имат както образователната система в страната, така и самият бизнес.
„Забелязва се желание за промяна към по-добро относно образованието с интегрирането на все повече STEM обучителни стаи в училищата“, отбеляза той и изрази надежда новите актове на ЕС, свързани с критичните умения и уменията на учениците и студентите, да бъдат внедрени по най-бързия начин в България.
„Бизнесът има своето задължение да влезе повсеместно в училищата и университетите и да се опита да създаде тези кадри. В много училища има стажантски програми, но повечето са на чуждестранни компании, българските компании, които работят тясно с училищата са малко“, каза инж. Тодоров. Причината според него не е толкова в липсата на желание, колкото в липсата на стимули.
„Крайно време е държавата да помисли за такива стимули, за да привлече бизнеса в училищата и той активно да участва в създаването на кадрите“, призова той.
Как може да се осигури ръст на чуждестранните инвестиции в България през следващите години? Как България да остане източник на евтина електроенергия? Защо работещите в администрацията у нас вземат превес над тези в частния сектор и какъв знак е това за икономиката? Какво трябва да направи Европа, за да може икономиката ѝ да е конкурентоспособна на САЩ и Китай?