Назад

Кръговата икономика е бъдещето – и на България, и на света!


  • Кръговата икономика е бъдещето – и на България, и на света!


    Десислава Димитрова, председател на Съвета „Кръговата Икономика – Зелената Алтернатива за България“ към Българската търговско-промишлена палата (БТПП) пред „БАНКЕРЪ“

     

    Г-жо Димитрова, кога и защо решихте, че кръговата икономика е и ваше професионално бъдеще?

    – Ами това е един доста дълъг процес. Над 12 години живях зад граница, включително и в Южна Америка. Така се случи, че компаниите, в които работех, бяха свързани с процесите в кръговата икономика. По онова време тази тема не беше много популярна. Когато се върнах, започнах да работя по един много голям проект, свързан с текстилната индустрия. В един момент в работата ми се „намесиха“ процесите с кръговите цикли и затова се наложи да се дообразовам на тема устойчивост, устойчиво развитие, кръгова икономика, дизайн и редизайн на системи. Постепенно натрупах знания и опит, с група мои колеги „стъпихме“ върху тях, разработихме методологията на обучението по кръгова икономика и стартирахме платформата. Това е бъдещето – не само на нашата държава, но и на света.

    Имате ли някакви опасения за крайния резултат от начинанието? От една страна всички знаем за какво става дума. От друга страна обаче хората, които реално осъзнават проблема, все още не са чак толкова много, че да говорим за необратим процес.

    – Опасения нямам, тъй като това е така наречената „Зелена индустриална революция“ и светът вече се движи в тази посока. Естествено, като всяко ново начало, все още е трудно, но… точно за това създадохме платформа за обучение: за да може бизнесът и обществото да разберат принципите на кръговата икономика, какво всъщност е това „Зелена сделка“, какво се крие зад понятието „Климатична неутралност“… Това е процес, който ще ни отнеме известно време, няма как да стане за месец, два или пет. През лятото имаше една голяма конференция за „Зелената сделка“ и „Зеления преход“. Бяха изнесени данни от проучване в България, според които към онзи момент около 83% от българското население не знаят какво е това „Зелена сделка“. Ето това съотношение смятаме да променим. И, ако успеем, за всички ни ще стане по-лесно.

    Каква част от българските бизнесмени имат реална представа какво точно представлява кръговата икономика? И колко от тях имат реален интерес да инвестират сили и средства, за да направят бизнеса си екологично безвреден?

    – Според мен от 8-12 месеца насам интересът нараства. Защо? Защото непрекъснато се говори на тази тема, а това много помага. От друга страна, стартъпите и малките компании, започват да се движат по-бързо в тази посока, защото работят по иновативни проекти и внедряват доста иновации. Като цяло обаче опасенията на българския бизнес са свързани с парите, които ще са необходими за извършване на прехода от линеен към кръгов модел. Когато правим преход от такъв характер и с такива мащаби, винаги става въпрос за пари. И затова бизнесът иска да знае как и от кого ще бъде финансирана трансформацията.

    Защо българските бизнеси избират линейния метод, т.е. да я карат по старому?

    – Значи, те не го избират. Това е форма на икономическо управление, която е наложена на всеки един бизнес, независимо от това къде е ситуиран. Световната икономика е изградена на линеен принцип и до момента продължава да работи така. Зелената трансформация, която постепенно започва да печели все повече съмишленици, е точно това – преход от този линеен модел към запазване на биоразнообразието, използването на естествени суровини и материали, опазване на околна среда, намаляване на въглеродни емисии. И, за да стане ясно за какво всъщност говорим, ще обясня съвсем схематично какво точно представлява линейния подход: произвеждаме една стока, използваме я и я изхвърляме.

    Кръговият модел продължава процеса с още няколко стъпки: не изхвърляме стоката – каквато и да е тя , а удължаваме живота ѝ или я трансформираме в нов продукт, суровина или услуга.

    Това са процеси са свързани с иновативно мислене и с налагане на производства от съвършено нов тип. Няма значение за кой сектор от икономиката става въпрос. Така че това нещо предстои.

    И още едно уточнение. Кръговата икономика не е онова, за което много хора си мислят: „Баба ми навремето също е правила неща, които са в посока кръгова икономика. Примерно – черупките от яйцата ги е ползвала за други цели…“  Да, но не е точно същото, защото тук говорим за индустриални системи, за качествено ново оборудване, за изкуствен интелект, за качествено различни системи за управление. Не е толкова елементарно, но в никакъв случай не е и драматично страшно.

    Бихте ли пояснили малко по-подробно, какво се крие зад термина ,,ESG”?

    – „ESG“ е нова форма за „отчет“ на устойчивостта на една система, един бизнес или един сектор. Приета бе „тематична“ директива, която въвежда нова форма на отчетност на компаниите, т.е. доколко те са устойчиви по три основни параметъра – екологичност, социалната среда и корпоративно развитие.

    Важно е да се знае, че това са нефинансови отчети. Основният фокус е върху екологичния елемент, върху трансформирането на бизнеса в посока опазване на околната среда. Тоест – говорим за кръгова икономика.

    Другите два „стълба“ – социалният и корпоративният – също са подчинени на каузата, но… по своему. Например – промяна на отношението към работната среда – както от страна на работодателите, така и от страна на работниците – чрез включването им в най-разнообразни инициативи.

    Корпоративният „стълб“ също не е за подценяване, защото става дума за въвеждане на тотална прозрачност на процесите в компанията – от плащането на данъци, до финансовата, материалната и интелектуалната подкрепа на „съответния“ регион, в който компанията оперира.

    Тоест – ако българският бизнес осъзнае ползата от тази нова отчетност и я въведе в практиката си, това ще е прекрасен знак за сериозните инвеститори. Не зная дали ще изненадам аудиторията на „Банкеръ“, но съм длъжна да предупредя: вече съществува ,,ESG”- рейтинг , по който се определя конкурентоспособността на дадена компания – и като цяло, и на всяко едно ниво по отделно. 

    Къде е кръговата икономика тук? Тя е в първия „стълб“ – в основата на пирамидата – където е опазването на околната среда, борбата за минимален въглероден отпечатък и войната за пълноценно оползотворяване на отпадъците.

    На какъв етап от въвеждането на кръговата икономика са останалите държави членки на Европейския съюз?

    – В западните и северните държави членки, обществото е далеч по- отворено към такива промени. Там и индекса на иновациите е далеч по-голям, отколкото е при държавите от Балканския регион. И понеже кръговата икономика и иновациите са много тясно свързани, западноевропейските държави са много по-близо до реалната „кръгова“ трансформация. Като бонуси трябва да им признаем и по-сериозния финансов ресурс, по-прозрачните схеми за финансиране, върховенството на закона…

    Ако приемем, че „зелената сделка“ ще бъде отчетена като успешна, ако 50% от бизнеса в ЕС е преминал към кръговата икономика, колко години би трябвало да се борим със себе си?

    – Не бива да фиксираме крайни срокове, защото всяка държава членка на ЕС все пак се развива по различен начин. Колкото и да са ясни параметрите на кръговата икономика и на зелената трансформация, все пак става дума за микс от най-различни фактори – политически, икономически, финансови, социални, психологически и т.н. За влиянието на народопсихологията е по-добре да не отваряме приказка. Стремим се към един климатично неутрален континент около 2050 година. Колкото по-бързо започне процеса, толкова по-качествено бизнесът ще поведе след себе си „останалите“. И понеже контактувам с компании от различни европейски държави, няма да си кривя душата – в сравнение с тях, ние отново сме доста поизостанали. И като стартиране на обученията, и като промени в нормативната уредба, и като информационна кампания, „превеждаща“ сложната европейска терминология на общодостъпен български език.

    Ако българският бизнес продължи да работи по старому, а лелеяната кръгова икономика също се окаже четвъртита и ръбеста, какви биха били последствията за България?

    – Ами, той не може да „замре“, просто ще бъде по-бавен. Да говорим за българските стоки, които ще се произвеждат, на територията на Република България. Има нова еко маркировка, която се поставя върху всеки краен продукт, независимо от това какъв е той и къде е произведен. За да може този продукт да бъде пуснат за продажба на европейските пазари, той трябва да притежава специфичната маркировка. Българските компании, които не искат или не са успели да се трансформират, нямат право да ползват тази еко маркировка, защото не отговарят на изискванията и нарушават регулациите. С други думи – продукцията на тези компании ще бъде забранена за продажба в Европейския съюз като негодна. Алтернативите са известни – вътрешен пазар и износ за трети страни, но това също не е лесен процес. В цял свят вече се предпочитат стоки/продукти/услуги, които са „по-климатично“ неутрални.

    Разговора води: Венемира Мачева

     


    Линк

Назад