Назад

Специален гост Цветан Симеонов председател на БТПП Мисията ни е ежедневна помощ


  • Цветан Симеонов, председател на БТПП: Мисията ни е ежедневна помощ за бизнеса

    Г-н Симеонов, Българската търговско-промишлена палата (БТПП) отбеляза 125 г. от създаването си. Много или малко са?

    125 години не са кой знае колко, но в най-новата история на България след вековното чуждо управление и възстановяването на Третото българско царство това е значителен период с огромно значение за цялата държава. Факт е, че има и други опити за създаване на сдружения в сектори като занаятчийство и търговия, но истинското формиране на организация със завършен характер като този на търговските палати, за което се ползва опитът на западните партньори, е било много важно.

    Дълголетието на БТПП е свързано със системата на работа на търговските палати в световен мащаб – неправителствени структури, огромната част с доброволно членство, а това означава много старание от онези, които изпълняват дейностите за подобряване на икономическата среда в помощ на бизнеса.

    Затова и перспективата е далечна, като две са основните насоки за действие – първата е да се работи с държавните институции за по-добра среда през създаването на нови правила чрез закони и подзаконови актове. При прилагането на тези правила палатите по целия път на движението – от идеята за дадена норма и до усъвършенстването й впоследствие, имат своите задачи, защото те са най-близо до бизнеса и знаят неговите трудности и нужди. Те имат и своя капацитет, обусловен от обединението им първо на национално равнище (ние работим в мрежа), а после и на европейско и световно ниво – Международната търговска камара в Париж обединява усилията на всички палати по света. Има различни статистики, но само в ЕС палатите са над 1200, което е огромен капацитет.

    Втората ни мисия е ежедневната помощ за фирми, като се започне от намиране на партньори у нас и в чужбина по цялата верига от сключване на договори, изпълнение, в това число и когато има затруднения, като тези от сега наложилата се здравна криза с непреодолимите препятствия в икономическата среда и нуждата от сертификати за форсмажор и медиация, когато не успеем да уредим спора по доброволен начин, с всички аргументи на страните, но и при запазване на деловите връзки.

    Ние като трета – независима институция, сме призвани да съдействаме на фирмите. Понякога в средите на незнаещите се появяват притеснения, че сме обединения на компаниите, но трябва да е ясно, че търговците и индустриалците освен партньори са и конкуренти и всеки един член е източник на идеи, но и източник на контрол, което гарантира, че всички са с равни шансове и няма преференции, когато се ползват услугите на палатите, а отклоненията от тези правила по-трудно могат да се случат.

    Защо избрахте да отбележите годишнината с филм за създателя на БТПП?

    Това е начин да достигнем до по-широк кръг от граждани, а от друга страна, защото за нас е мисия да запазим спомен за делото на първия председател на БТПП – Иван Грозев. Той е човек, посветил себе си на развитието на българската икономика и достоен за подражание. Филмът е акцентът, но не е само той.

    Ние сме в процес и на изработването на марка и първодневен печат с името на Грозев и се надяваме да излязат тази година като резултат от нашите усилия.

    Кой всъщност е Иван Грозев и какво ще научи за него широката аудитория благодарение на лентата?

    Както споменах, делото на Иван Грозев е пример за подражание, колкото и да звучи шаблонно, защото през целия му живот се вижда стремежът да бъде един от експертите в областта на икономиката. Той още преди Освобождението се образова във Виена, след това натрупва опит с Баронхиршовата железница. Огромен е приносът му за възстановяването на България – достатъчно е да споменем разработването на каменовъглените мини в Перник, строителството на жп отсечката, която свързва Западна Европа с Истанбул и оттам с Азия, доизграждането на Варненското пристанище. Всъщност винаги когато се е появявала нужда за смел предприемач със знания и умения, той е бил ангажиран. Бил е добре познат сред своето поколение, но нашата констатация е, че 100 години по-късно е почти неизвестен. И именно за да служи примерът му на идните поколения, направихме филма. Той и сега, но и в бъдеще ще даде възможност на хората, които търсят добрите примери, да ги открият. И е насърчение да работят за икономиката и за България.

    Имаше инициатива за възстановяване къщата му в Карлово. Каква е ролята на БТПП в този проект?

    Докато ролята на Българската търговско-промишлена палата за филма е партньорска – наполовина усилието е и на снимачния екип – продуцентите от Five Star Mediа Group, режисьор е Степан Поляков, сценарист Катерина Хапсали и харизматичната актриса Гергана Стоянова, то за къщата усилието е изцяло наше. Намерението ни да наберем средства от публични източници се оказа невъзможна задача за времето, в което живеем. Затова основните финансови и организационни усилия бяха на наш гръб, но доведохме докрай нещата и днес на площада в Карлово до паметника на Васил Левски е възстановен домът на Иван Грозев, прекрасна възрожденска къща, паметник на културата. Направихме и една малка музейна сбирка за живота му, която е на разположение на всички гости на Карлово. Радваме се, че срещнахме разбиране в лицето на Дора Чаушева, директор на Националния музей "Васил Левски", която ни помогна да оформим експозицията и пое ангажимент, когато има посетители на музея на Левски, да им се предлага и посещение на къщата на неговия съратник и близък приятел. Вече имаме първите успешни посещения. Филмът също ще бъде там и ще може да се гледа.

    Тук всъщност е мястото да спомена, че Иван Грозев е бил начело на комисията, която през февруари 1884 г. поела грижата за строежа на паметник на Васил Левски в София на мястото, където бил обесен.

    Ако се върнем към днешния ден, може ли да откроите постижения на организацията от последните години, които считате за особено стойностни и исторически значими?

    Цялата история на търговските палати у нас е низ от добри дела в името на развитието на българската икономика и за съдействие на родните или чуждестранните предприемачи, които са се посветили на това да работят в условията, които предлага страната ни за бизнес. Трудно е толкова огромно дело да бъде очертано в няколко изречения, всяка година се случва нещо за доизграждане на системата. Над 30 000 документа годишно се заверяват само за експорта на фирмите в България, безбройни са срещите, които правим, и ако ги умножим по 125, цифрата ще надхвърли милиони.

    Българските палати са изключително адаптивни, защото техните членове имат решават глас във всеки момент и ние неслучайно сме сред водещите в света. Извън десетте палати в комисията за акредитация на Търговската камара в Париж БТПП беше първата, акредитирана за издаване на електронни документи, но това стана възможно, защото бяхме реализирали тази идея доста по-рано. Сертификата получихме 11-и по ред при 1200 палати само в ЕС.

    Другата наша гордост е Арбитражният съд, който е изцяло дигитализиран и сред малкото подобни в света, които могат да се преброят на пръсти.

    Нашият регистър е доста по-богат като елементи от профила на фирмите от Търговския регистър, предстои свързването му с продуктовия каталог на България. Предприятията вече се възползват и от друга услуга – 360-градусово заснемане на офиси и производствени помещения. Вярно е, че всеки може и сам да го направи на сайта си или в социалните мрежи, но информацията, която минава през нас, има предимството, че е проверена от независима институция и до голяма степен съдържа гаранции, че всичко е реално.

    Затова съм оптимист за БТПП, че още дълги години ще е партньор на бизнеса.

    Новост е БГ Баркод, разкажете за него.

    Да, продължаваме да полагаме усилия за сигурност и проследимост и сме посветени на това да обвържем информацията, която протича през нашите канали за комуникация. Посредством безплатното мобилно приложение БГ Баркод, създадено съвместно с GS1 България, предлагаме данни от последна инстанция за стоките у нас. Скоро то ще важи и за целия свят, защото в момента върви процес на обединяване, и информацията, която се получава, ще бъде проверявана. Не е случайно, че вече има подписани договори с най-големите вериги и платформи за онлайн пазаруване.

    БГ Баркод е универсален каталог за стоки от всички категории. Той позволява събиране и съхранение на структурирани и надеждни продуктови данни, въведени директно от производителите и собствениците на търговски марки, като улеснява и споделянето на информация за артикулите към най-актуалните места за продажба в днешното време — сайтовете за колективно пазаруване.

    Така правим и шопинга на крайните потребители по-интересен и лесен. За тях информацията за продуктите става все по-необходима при покупка. Чрез сканиране на баркода може по-лесно да прочетат етикета.

    Настоящата година е тежка за страната и за света, а бизнесът е изключително затруднен и изправен пред непознати предизвикателства. Адекватни и достатъчни ли бяха мерките за защита от икономическите щети, следствие на пандемията?

    COVID-19 беше една проверка за фирми и управляващи. Сега статистката показва, че вирусът не е по-страшен от подобни пандемии в историята. Истината е, че трябва да се научим да работим в такива условия, защото след този ще е някой друг вирус и това очевидно е нещо нормално за живите същества. Колкото и да напредват технологиите, природата е построена на основата на естествения подбор и за да бъдат по-съвършени хората, те трябва да преминават през пандемиите.

    Мерките в първите моменти бяха панически, но сега обществото започва да узрява. Всички трябва да се научим да живеем и във времена на пандемии, защото дори и най-мощните държави не притежават всички видове ресурси и международният обмен трябва да продължи. Разбира се, при правила, които да ограничават разпространението.

    Много може да се дискутира по мерките, но краткият отговор е, че трябва да се предвидят и правила за самоучастие и надграждане и трябва да са с бърз, с улеснен достъп. Най-вече те не трябва да водят до увеличение на данъци и съкращаване на важни програми с дълготраен и устойчив резултат.

    Търговските изложения и панаирите са традиционни за Вашата дейност, предвид новите изисквания на епидемиологичната обстановка имате ли идеи как да ги развивате в настоящата ситуация?

    Това е една от функциите, която още преди кризата имаше проблеми, макар и да е с дългогодишни традиции. Пловдивският панаир е основан 3 години преди Търговската палата, но най-вероятно в близко бъдеще светът ще се ориентира към електронните изложения. Тъй като панаирите имат функция и с оглед защита интелектуалната собственост – когато се представи нов продукт, това дава предимство при защита с патент, в случая с дигиталното представяне, и авторските права трябва да претърпят съответни изменения и това никак няма да е лесно.

    БТПП много категорично се противопостави на предложението за увеличение на заплатите в бюджетната сфера, какви са мотивите Ви?

    Острата ни реакция беше предизвикана от две неща, с които не сме съгласни – първото, че така не може да се работи в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Не може в петък вечер без материали и дневен ред да се иска участие за 14 часа в събота. Още повече, че нищо не налага бързане.

    И второ, за нас е абсолютно неаргументирано в почти цялата администрация да се увеличат заплатите. Не сме съгласни това да става без оценка на въздействието и при икономика в криза – очаква се 7 процента спад. За тези, които се борят с пандемията, за тези, които гасят пожари – да, но при тази безработица, която се увеличава, всички чиновници да бъдат дофинансирани? Това не е разумно. Палатата систематично е казвала, че нито електронното правителство се случи както трябва, нито съкращаването на администрацията е факт. И това е заради тежката съпротива на бюрократите срещу електронните услуги.

    А как се отразява на бизнеса политическото напрежение в страната?

    Бизнесът обича успокоена предсказуема обстановка, всичко непредсказуемо го плаши и кара да отлага предприемачески инициативи и рискови сделки, които често носят и по-голяма печалба. Очевидно е, че ще има предпазливост още известно време, поръчките ще намаляват и после ще има стагнация.

    Сътрудничеството на БТПП и Камарата на строителите в България (КСБ) има дълга история. Как виждате партньорството на двете организации в следващите години?

    БТПП и КСБ винаги са били в тесен контакт в защита на интересите на техните членове. Занапред ще продължим да обменяме опит и да работим по реализиране на съвместни инициативи. БТПП от своя страна винаги е готова да съдейства на всеки един предприемач, който иска да инвестира в България. Особено в строителството, където новите технологии изискват все повече знания. Строителният сектор продължава да страда от проблеми, свързани с квалификацията на кадри, където има нужда от въвеждане на съвременни норми в обучението. Необходими са и законодателни промени, свързани с опростяване на правилата. Както и досега, всички услуги на БТПП са отворени за членовете на Камарата на строителите в България и ние ще продължим да разширяваме нашето сътрудничество.

    ЕС предоставя 1 млрд. евро за проекти за иновации в 10 области

    Отваряме покана за проекти по линия на Европейския иновационен съвет за 1 млрд. евро. Те са в 10 области – от енергетиката до гражданско участие. Това каза българският еврокомисар по "Иновации, изследвания, култура, образование и младеж" Мария Габриел на дискусия, организирана от Българската търговско-промишлена палата в София, посветена на 20-ата годишнина на Евроклуба към палатата.

    Според Габриел Европа няма как да се справи с климатичните промени, с демографската криза, с цифровизацията, ако в центъра не стоят талантите, образованието, кадрите, както и научните изследвания и иновациите. "Хоризонт Европа" е най-амбициозната програма за научни изследвания и иновации в ЕС. Важно е да укрепим свързаността на местните и регионалните екосистеми с европейската иновационна екосистема. Регионите, търговско-промишлените палати и бизнесът са наш важен партньор в този процес", категорична е Габриел.

    Тя уточни, че създаването на Европейския иновационен съвет ще допринесе стартиращите компании, както и тези от малкия и средния бизнес да имат директен достъп до финансиране. 70 процента от 10-милиардния бюджет, предвиден за Европейския иновационен съвет, е за малки и средни предприятия. "Всички знаем, че това е гръбнакът на икономиката. Всички искаме те да имат по-добър достъп до тези средства", изтъкна Мария Габриел и информира участниците, че в рамките на програмата "Хоризонт Европа" има някои новости, които е важно да бъдат припознати от бизнеса, защото са много практични.

    "Работим за подобряване на взаимодействията между програмите в моя ресор "Хоризонт Европа", "Еразъм +", с другите фондове и програми на ЕС. Много скоро ще представя водещите си инициативи за Европейско научноизследователско пространство и Европейско пространство за образование. За да мобилизираме инициативи и ресурси в подкрепа на иновациите, е важно да изградим единно пространство на иновациите", каза тя.

    "Накрая ми се иска да вдъхна кураж на бизнеса, че това е предизвикателство, с което можем да се справим. Нека работим заедно и по международните бизнес стандарти", завърши еврокомисарят.


    Линк

Назад