Назад

Кампанията „Заплата в плик“ е изсветлила 33 млн. лв. от възнаграждения


  • Кампанията „Заплата в плик“ е изсветлила 33 млн. лв. от възнаграждения

    Убеждението, че недекларираният труд не ги касае пряко, е основeн мотив да са готови да работят на черно за около 1/3 от работещите и за повече от 40% от работодателите. Това показват данните от анкета, попълнена от над 3750 работещи и 1050 работодатели. Тя беше създадена от ИА „Главна инспекция по труда“ при старта на Европейската кампания за деклариран труд“ в началото на март, с цел да се проверят мотивите на работещи и работодатели да работят на светло, съответно да работят недекларирано, съобщиха от ведомството.

    Данните от анкетата бяхa представени на конференция, в която участваха над 40 представители на институции – Министерството на труда и социалната политика, ИА „Главна инспекция по труда“, Националната агенция за приходите, Националния осигурителен инситут, Агенцията по заетостта, на социалните партньори – КНСБ, КТ „Подкрепа“, БСК, КРИБ, БТПП, ССИ, журналисти.

     Основен мотив за работа на светло за работещите е възможността да получат заместващ доход от обезщетения, когато изпаднат в нужда. За работодателите един от сериозните мотиви е да избегнат санкции от контролните органи. И за двете категории анкетирани лица една от най-силните мотивации да бъдат на светло е убеждението, че правилата трябва да се спазват, като при работодатeлите така смятат около 2/3 от попълнилите анкетата. И двете страни в трудовия процес биха били по-мотивирани да са на светло, ако са сигурни, че с техните данъци и осигуровки се подобряват обществено значими системи като здравеопазване, образование, социална, осигурителна. Предвид резултатите беше направен извод, че е необходимa по-сериозна разяснителна кампания за ползите от декларирания труд за всички, каквато е и основната цел на Европейската кампания за деклариран труд. Беше отбелязано, че наред с превенцията чрез информиране е необходимо и да бъде засилен контролът по начин, който да гарантира, че нарушаването на правилата няма да остане безнаказано, както и да бъдат извършени реформи в посока подобряване ефективността на обществено значимите системи.

    Беше отчетено също, че за изсветляване на заетостта важна роля играят изискванията към използващите подкрепа от държавата, включително и по мярката 60:40 да са изрядни към бюджета и да не използват недеклариран труд. Такива са изискванията и към участниците в обществени поръчки, което също е предпоставка за изсветляване на заетостта.

    По време на конференцията Росен Бъчваров от Националната агенция за приходите представи данни от стартиралата през 2017 г. кампания „Заплата в плик“, която също се осъществява в партньорство с ИА ГИТ, НОИ и социалните партньори. Той обърна внимание върху мерките на НАП за превенция на недекларирания труд чрез мерки, свързани с информиране и консултиране. „Заплата в плик“ е доказателство за положителните ефекти от информационните кампании, тъй като благодарение на информирането на хората за загубите, които те търпят от парите в плик, през 2018 г. е отчетено изсветляване на доходите с 13 млн. лв., а през 2019 г. сумата вече е 33 млн. лв. „Все още обаче остават около 440 млн. лв., за изсветляването на които трябва да продължат общите усилия“, отбеляза Бъчваров. В рамките на кампанията от НАП в сътрудничество с НОИ е разработен калкулатор на загубите, чрез който всеки може да изчисли колко губи, когато не се осигурява върху пълните си доходи. В дългосрочен план загубите за човек могат да бъдат десетки хиляди лева.

    „За съжаление в масовия случай последиците от недекларираната заетост се разбират от работещите, когато се налага да ползват осигурителни права и разбират, че нямат такива“, отбеляза Тенчо Тенчев от Националния осигурителен институт. Той обърна внимание, че чрез получаване на персонален идентификационен код (ПИК) работещите могат да проследяват дали работодателят им ги осигурява коректно, както и да използват електронните услуги на НОИ. Националната агенция за приходите също издава ПИК, с който всеки може да следи за своите данъчно-осигурителни права и задължения.

    Увеличаване на правомощията на контролните органи, увеличаване на санкциите, въвеждане на задължителни разплащания по банков път, даване на публичност на некоректните работодатели,  подобряване на взаимодействието между институциите с цел превенция са някои от мерките, които според НОИ биха довели до изсветляване на заетостта.

    Върху загубите за бизнеса от нелоялната конкуренция, която създава сивата икономика обърна внимание д-р Милена Ангелова, която представи някои резултати от новия проект на  АИКБ, насочен към ограничаване на недекларираната заетост „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“. Особено полезен резултат е идентифицирането и анализирането на новите форми на заетост и рисковете за проявление на недеклариран труд, които те крият“. В рамките на проекта се очаква да бъде разработена учебна програма за повишаване на финансовата грамотност на учениците. „Необходимостта да се разширят мерките на информиране и консултиране са ключови за пораждането на нетърпимост към сивите практики“, отбеляза д-р Ангелова.

    Партньорите на кампанията от КНСБ представиха мобилното приложение за подаване на сигнали, разработено в рамките на проекта „Сивото убива“. От стартирането му до момента са подадени над 100 сигнала, касаещи най-често проблеми със заплащането на труда и с осигуряването. За ползите от 7-часовия работен ден – неизползване на болнични, лоялност и липса на текучество, разказа Димитър Томов, работодател, въвел по-късия работен ден срещу същото заплащане като за 8-часовия в своята фирма за производство на бебешки чувалчета.


    Линк

Назад