Назад

Красимир Коцев: Да работим умно, вместо да работим много


  • Красимир Коцев: Да работим умно, вместо да работим много



    За всеки европеец първото посещение в Китай обикновено е свързано с културен шок. Дори само заради разликата в мащабите. Там малък град е населено място с 8 млн. души и дължина 100 км. Видяното променя гледната точка и перспективата. Доброто партньорство между БТПП и Китайската търговска камара даде възможност на бизнес лидери и мениджъри от България това лято да преминат обучение и да усетят пулса на Поднебесната. Сред тях беше и Красимир Коцев, основател на компанията за киберсигурност SoCyber. Пред сп. „Икономика” той споделя свои впечатления:

    Пребиваването в Китай остави дълбока следа у мен. В последните 20-30 години страната е претърпяла огромно развитие. Културата и идеологията на всеки китаец днес се основава на „Работа, работа и още работа”. Ключов слоган е, че човек не бива да спира да работи, а трябва да дава всичко от себе си за икономическия просперитет на държавата. Там имат огромен ресурс като брой хора, но усещат все по-голям недостиг на квалифицирани кадри, които са им все по-нужни. Основна цел на страната е да изпревари САЩ по икономически показатели. Никой не отрича, че се води икономическа война. В преследване на своите цели Китай успява драстично да промени пазара и фокусът се пренастройва от експорт на широк спектър от стоки към износ на високотехнологични решения. Huawei и Alibaba са основни брандове, които носят едни от най-големите приходи за страната. Ако някои от външните пазари по една или друга причина се затворят за тях и експортът им намалее, китайците се готвят да активират възможностите на вътрешния си пазар, за да няма сътресения за икономиката. В последните години са положени много усилия нагласите на хората да се преобърнат и да се създаде консуматорско общество, което вече не е доволно да има само паничка ориз. Вътрешният пазар е

    силен икономически двигател на растежа

    което е стимул за по-голяма заетост. С нарастването на доходите на хората, се увеличават и търговските обороти. По този начин китайската икономика не спира да расте. Растат обаче и цените на наемите, тъй като в големите градове концентрацията на хора рязко се покачва. Китай продължава развитието си в сферата на храните, леката промишленост, изделия от порцелан и стъкло, но технологиите за тях са с най-голям потенциал заради по-високата добавена стойност.

    Китайският бизнес търси възможности за инвестиции и експорт в България. Имат интереси да участват в създаването на нова инфраструктура и в изграждането на предприятия, набелязали са конкретни сектори в България, в които да влязат. Нашата страна за тях е удобната входна точка за Европа, която им осигурява по-близък, но и по-изгоден достъп към големите пазари в Западна Европа.

    Посещението в Китай ме промени, тъй като то ми даде

    нова гледна точка към бизнеса и към свободата

    която имаме. Там се слага филтър на всичко, което се мисли, казва и прави. Тук разполагаме с много възможности, които дори не оценяваме. Китайците имат различна ценностна система и срещата с тях може да е повод да преосмислим някои от нашите нагласи. Дадох си сметка, че не бива да влагаме излишни емоции във всичко, а да приемаме нещата по-спокойно и по-трезво.

    Пречка за бизнеса е, че в Китай е ограничен достъпът до комуникационните канали, които Западът използва. Общуването единствено може да става по имейл, което затруднява създаването на дълготрайни контакти. При контрола, който се упражнява върху всичко, външни фирми за киберсигурност трудно ще получат

    достъп до техния пазар

    заради чувствителната информация. Ето защо смятам, че компании като нашата е по-реалистично да се насочат на Запад. Китай може да произвежда всичко, което на хората там им е необходимо. Работната ръка е по-евтина и за българските фирми е по-трудно да предложат нещо, което да се търси. Вкусът на китайците е много по-различен и по отношение на храната, което също влияе на възможностите за износ. Те обаче може да инвестират у нас. Това ще създаде заетост, но пък ние внимателно трябва да преценяване кое ще е от истински интерес за България.

    Китайският призив „Работа, работа и още работа” там дава добри плодове, но у нас той не бива да се прилага едно към едно. Като население тук сме несравнимо по-малко, затова

    нашият шанс

    е да работим умно, вместо да работим много. Не бих възприел техния подход и не бих го приложил в компанията си, тъй като предпочитам служителите да предприемат умни ходове, да са креативни и ориентирани към създаване на иновативни решения. Имаме поговорка Залудо работи, залудо не стой, но вече е дошло друго време. Българите сме хора със свое виждане, радваме се на по-голяма свобода, имаме свои навици и порядки, от които не е нужно да се откажем. Онова, което може да направим, е да опитваме максимално да се възползваме от предимствата и от ресурсите, които имаме. Посещението в Китай ми помогна да преоценя всичко, което тук приемаме за даденост. Там са по-дисциплинирани, по умерени и търпеливи. Има на какво да се учим от тях, в това число и да сме по-отдадени в работата си, за да оползотворим по-голяма част от своите възможности. Туризмът в Пекин е машина за пари. Нашият туристически бизнес има накъде да расте. Немислимо е обаче да гоним цели, които Китай си поставя. Но ние имаме своите силни страни, които просто трябва умно да развием.

    За мен е богатство, че видях този различен начин на мислене. И вече усещам, че това ми дава перспектива във всяка ситуация да поглеждам и от друг ъгъл, за да взема по-правилно решение.


    Линк

Назад