Назад

Цветан Симеонов: Очакваме двуцифрен ръст на заплатите


  • На 80% от фирмите стремежът им за развитие стига само до Балканите



    - Г-н Симеонов, държавата е против това първите три дни болнични да не се заплащат. Иска реформи, но какво предлагате вие?

    - Ние имаме сигнали, че фирмите, за да оцелеят, поддържат нивото на заетостта възможно на най-ниската степен. Което означава, че всеки един отсъстващ работник, всеки един болничен се отразява на цялостния технологичен процес в което и да е предприятие, в която и да е служба. Но по-важното за една пазарна икономика е не само да бъде добър климатът за работа, но и да не се правят изкривявания на пазарите. Когато преди повече от десет години беше въведено това задължение за работодателите да плащат първите три дни болнични, ние проявихме разбиране и се съгласихме, като смятахме, че това е временно.

    Най-коректно е да се върнат задълженията за изплащане на болничните в НОИ, защото всеки един работник и всеки един работодател внася осигурителни вноски и е нормално с тях да се покриват нуждите на боледуващите. Това ще даде възможност държавата да контролира и издаването на болничните листове.

    Виждаме една крещяща незаинтересованост на съответните контролни служби, виждаме злоупотреба с болничните. За всеки е ясно, че когато наближат празници, изведнъж се увеличава заболеваемостта. Когато настъпи сезонът за консервирането на зеленчуци или трябва да се прибира някаква реколта, се увеличават и болничните. Не е нормално работодателят, който няма възможност да следи и да контролира, да плаща нещо, на което в много случаи се оказва, че се гледа с лека ръка, включително и от здравните служби, за които, след като няма санкция, не е никакъв проблем да направят една услуга на своите познати.

    Другият начин е да се започне постепенно и първият ден или първите два дни болничният да не се заплаща въобще. По този начин считаме, че до голяма степен желанието за отсъствие няма да възниква или ще бъде равностойно на това някой да си пусне неплатен отпуск и да си свърши работата.

     

     

     

    - В индустрията вече има освобождаване на служители, но в други сектори има недостиг. Каква тенденция отчитате при пазара на труда?

    - Министерството на труда обяви недостиг на близо 100 000 работници. И то кадри със средно образование. Пътищата за излизане от това положение са няколко. Най-бързият и безболезнен начин е държавата и държавните органи, които се занимават с това, да ускорят своите усилия за улесняване на вноса на работници. Има такива разговори, но те някак си вървят мудно. Знаем, че работодателите биха имали полза от това да ползват повече работници от Украйна, от Молдова. Имаме някакъв напредък и с Виетнам. Ние разглеждаме възможността за работници и от централноазиатските бивши съветски републики, като Узбекистан.

     

     

     

    - За кои сфери има нужда да ги внесем тези работници?

    - От страните, които споменах, можем във всички сфери да внасяме работници, защото тяхното образование е сравнимо по качество с нашето. Освен това пък в страни като Виетнам има по-голям избор на работници. И когато имаш маса от желаещи, можеш да направиш по-добър подбор. Това би било най-бързото решение. По-скъпо решение е това да се въведат новости, иновации в производството, да се повиши производителността с по-добри машини, с по-добре обучени кадри.

     

    - Прогнозите за световната икономика не са добри, но България все още отчита добри данни, какво да очакваме?

    - Сега износът и до известна степен вътрешното потребление допринасят за растежа. Но без да вървим напред с иновации, без да откриваме нови пазари, ние няма да продължаваме с тези темпове. Нашите проучвания и на някои партньорски организации показват, че фирмите, които вече са настанени на пазара, които са пробили и утъпкали своя път през огромната бюрокрация, над 90% от тях са склонни да разширяват своите инвестиции. Затова и за в бъдеще това разширение, даже без външни инвестиции, ще допринася за ръста на българската икономика. Затова ние сме оптимисти, че ръстът на средната икономика ще бъде по-висок от средния за Европа и за следващата година.

    Вътрешното потребление е ограничено като размери. Повечето от големите външни инвеститори – знаем, и турските, и румънските, и германските, и италианските, са насочени предимно за износ. Тяхното разширяване означава, че те все още имат възможност за развитие на пазара, на който пласират своята продукция. Още нещо е хубаво да споменем тук. Приключи годишната среща на Асоциацията на европейските палати. Важното е, че един от основните приоритети на тази организация е по-сериозният натиск към европейските институции за разширяване на преговорите по откриване на нови пазари. Второ, за преназначаване на средства за постигнатите вече споразумения, примерно за ЕС – Корея, ЕС – Япония. Статистиката показва, че не във всички държави са се възползвали от тези възможности и че има доста сериозен потенциал за разширяване на износа от Европейския съюз за тези пазари. Нормално е да се похарчат средства за реклама.

     

     

     

    - Какви български стоки може да рекламираме на тези пазари?

    - Важно е фирмите да добият кураж за това, че са способни да произвеждат стоки за износ, и да ги пласират. Нашите ежегодни изследвания в края на годината сред фирмите, питайки ги кои пазари са интересни за тях, къде очакват да имат нови партньори, къде биха желали да получат нови контакти, показват, че на голямата част от тях, може би около 80%, мечтите им стигат до Балканите. Което показва, че малките и средните фирми у нас са доста скромни във вижданията си. Разбира се, големите разходи за транспорт винаги оказват влияние и само със специфични български продукти можем да търсим пазари. Както е с българското кисело мляко и розовото масло, което няма кой друг да прави по този начин. Разстоянието не е пречка и в Корея, и в Япония да бъдем известни с тези продукти.

     

     

     

    - Вдигането на заплатите в държавния сектор води и до увеличение в частния. Какъв ще бъде ръстът на възнагражденията през следващата година?

    - Непремереното намерение на държавните институции да увеличават заплатите в държавния сектор без съмнение ще окаже влияние и върху частния сектор. Обичам да я споменавам тази статистика, докато ние със синдикатите спорим дали ръстът на заплатите се влияе от производителността или от инфлацията и нуждите на населението. В частния сектор заплатите са нараснали повече, отколкото е сумата на инфлацията и повишената производителност на труда. Тоест тези външни фактори принуждават работодателите да увеличават заплатите. Това обаче има предели и ще дойде денят, в който наистина вече няма да бъде изгодно и ако този натиск продължава, вероятно някои предприятия ще предпочетат, преди да са натрупали дългове, да преустановят производството и да насочат усилия в други сектори.

     

     

     

    - И все пак какво процентно увеличение на заплащането очаквате?

    - Спокойно можем да кажем, че ще бъде двуцифрено средното увеличение, но не за всички сектори.

     

     

     

    - Как ще се отразят на българския бизнес търговските войни?

    - Наистина се намираме в парадоксална ситуация, която показва динамиката на световната икономика. Трудно бихме повярвали преди десетилетие, че Китай ще се бори за свободна търговия, а Съединените щати – лидерът на водещата икономика в света – ще настоява за патриотично отношение към собствените фирми, към собствения пазар. Ние все пак, имайки контакти не само с тези две държави, а и с болшинството страни в света, виждаме, че мнозинството е за свободен пазар и това е разумният път. Даже и за мощна икономика като тази на САЩ затварянето на пазара може да има временно добри ефекти, но ударът ще се стовари върху тази икономика, която се откъсне от света и разчита за своя растеж само на вътрешното потребление. Няма как в съвременния и добре информиран свят да се затворят границите. Другите страни ще имат милиарден пазар пред себе си, търсенето и претенциите на милиарди други хора, което ще води до подобряване на качеството, произвеждане на конкурентни стоки, търсене на резерви за икономии и за снижаване на цените. Не могат безкрайно да се вдигат митата.

     

     

     

    - Какви промени на пазара на електричество са необходими, за да стане бизнесът ни по-конкурентен?

    - Отново имаме много сериозни дисбаланси. Първото, което е най-дразнещо за една пазарна икономика, е това, че цената на тока за гражданите е субсидирана за всички, независимо дали имат или нямат добри доходи. Първата и най-бърза реформа би трябвало да се случи тук. Да се плаща поне производствената цена на тока, да се субсидира или от фирмите, или от задължение към обществото. Няма значение под какви форми се изтеглят тези средства, но те са от бизнеса главно. Да се премахнат тези дисбаланси. Нормално е на най-бедните домакинства да им се осигури съществуването, да се изчисли колко електричество е необходимо и средствата за това не да се дават в пари, а директно сметките до този размер на консумирано електричество да бъдат поемани от фонд, който да се грижи за бедните. Смешно е хора с прекалено големи доходи да ползват вкъщи субсидирането.

    Втората стъпка, която, разбира се, успоредно трябва да се прави, е да се осигурят количества на борсата, да се премахне износът на ток от България за съседни страни на цени, по-ниски от тези за българските фирми. Това е недопустимо. Не е редно с нещо, произведено в България, да се субсидира чужда икономика.

     

     

     

    - Ще успее ли България да привлече инвеститор от ранга на „Фолксваген“?

    - Привличането на една-единствена марка е голямо постижение, но и голям риск. Вижда се, че фирмите от автомобилния сектор са на доста сериозен кръстопът. Големи марки спират интереса си върху големите представителни лимузини. Виждаме едно залитане по SUV автомобили, което няма да е вечно. Виждаме и едно лутане между чисто електрически автомобили и хибриди. Не е изключено в недалечно бъдеще някои производители да си отидат от външните пазари. И ако това е марка, която е инвестирала у нас, ударът ще бъде доста жесток. Това значи, че ще излязат доста работници на пазара. В този смисъл производството на автомобилни части, пътят, който е поела сега България - дали планирано или инцидентно, с вече повече от 240 предприятия, е по-приемлив и по-устойчив: по-гъвкави производства, които могат да произвеждат за различни марки. Eдно такова предприятие работи за два-три, а понякога и за пет-шест модела автомобили.

    - Вчера се състоя официалното откриване на възстановената къща на Иван Грозев в Карлово. Той е първият председател на Софийската търговско-индустриална камара, но е известен още като поборник, кмет, строител и банкер, наричан е „патриарх на българската индустрия“. Това част от една патриотична инициатива ли е, или просто се връщате към корените на организацията?

     

    - Това е една моя идея, която много бързо беше възприета и от управителните органи на Палатата, още по-голям беше ентусиазмът сред служителите ни.

     

    БТПП няма периоди в историята, от които да се срамуваме, защото тя винаги е била, даже и в най-трудните години, един мост, прозорец към световната икономика.

    По време на подготовката и отбелязването на 120-годишнината на Българската търговско-промишлена палата през 2015 г. нашите експерти констатираха, че къщата на Иван Грозев все още не е паднала. Но за срам на българите беше в доста тежко положение, а се намира на площада в Карлово, където е и паметникът на Васил Левски. Като се прибави към това доказаната връзка между Иван Грозев и Левски, която е отразена дори в произведение на Иван Вазов, и като се има предвид, че Грозев е личност, допринесла във всички големи начинания в следосвобожденска България – като се започне от мините в Перник, железницата към Тракия, пристанището във Варна и ред други инициативи – без да се възползва от своето положение, ние се почувствахме задължени да се погрижим за тази къща.


Назад