Назад

Бизнесът иска всеки трети работник да е чужденец


  • Investor.bg: Работодателите искат в персонала си до 35% кадри от трети страни

    Представителите на бизнеса настояват да отпадне изискването брутната работна заплата на чужденците да е два пъти по-висока от средната заплата в България

    Да се отмени ограничението наетите в български фирми работници от трети страни да не надвишават 10% от персонала от българи и работници от ЕС, настояват представителните организации на работодателите на национално равнище.
     
    С писмо до управляващите те предлагат да се облекчи режимът с наемане на работници и да се приеме общият брой на гражданите на трети държави, работещи за местния работодател, да е до 20% за малките и до 35% за средните предприятия.
     
    Според тях така ще се решат едновременно два проблема – липсата на подходящи работници и тромавото администриране при надвишаване на настоящия праг.
    Това пише в писмото на Божидар Данев, изпълнителен председател на БСК и председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели за 2018 г., изпратено по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ.
     
    В него се напомня, че сега в България се налага самоограничение, тъй като няма такива изисквания в европейските регулации.
     
    Работодателите смятат, че сегашното ограничение от 10% пречи основно на малките и средни предприятия да наемат нужното им количество работници, особено в случаите на микропредприятията. Те са категорични, че промяна в размера на ограничението ще намали значително броя на случаите, в които се налага разглеждането и разрешаването индивидуално на всеки конкретен казус, ще се отрази на административната тежест, както за бизнеса, така и за държавата в лицето на МТСП.
     
    По-лесен достъп до пазара на труда
     
    За облекчаване на достъпа на работници от трети страни на българския пазар на труда ще допринесе и искането на предприемачите лицата от български произход да могат да упражняват заетост, след като работодателят ги регистрира в Агенцията по заетостта.
     
    Тази промяна ще облекчи достъпа до пазара на труда на лица от български произход, а с това ще ги мотивира да търсят своите перспективи за развитие в България. Допълнителен аргумент за подкрепа е, че хората от български произход следва да бъдат насърчени за интегриране у нас, а не както е в действащата редакция на закона – да са поставени при равни условия с всички граждани на трети страни, независимо от произхода, се посочва в писмото.
     
    Работодателите настояват да има 20-дневен срок за издаване на Единното разрешение за пребиваване и работа, с което ще се постигне времева стегнатост и повече ефикасност в работата на администрацията.
     
    Представителите на бизнеса искат да отпадне изискването за предварително проучване на пазара на труда (т.нар. „пазарен тест“), който проверява има ли български граждани, които да отговарят на условията за определена работа.
     
    Работодателите са категорични, че тази промяна е изключително важна, защото превръща формалния пазарен тест, който сега се провежда в рамките на чисто административна процедура, в реален пазарен тест, и ако работодателят реши да назначи чужденец на свободната позиция, то ще трябва да заплаща най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в страната, плюс допълнителни разходи за транспорт, настаняване, разрешения и пр.
     
    Назначаването на чуждестранен работник ще е съпътствано с поне два пъти по-големи разходи за работодателя, в сравнение с тези за български работник (ако за позицията има такъв). Следователно, предпочитанието ще е обусловено от изцяло обективни и прагматични предпоставки – производствена потребност, подходяща квалификация и опит на кандидата, разходи за труд. Няма причина да бъде предпочетено драстично по-скъпото и сложно решение за внос на специалист, ако търсеният специалист може да бъде намерен на местния пазар на труда, обясняват от БСК.
     
    За пример се посочва „крещящ недостиг на специалисти с висше образование в ИТ сектора, машиностроенето, електротехниката и електрониката и др. – от порядъка на десетки хиляди и едва 177 внесени за цялата 2017 г. специалисти със синя карта”.
     
    Като причина за това работодателите смятат тежките и скъпи процедури и ненужни ограничения.
     
    В тази посока е искането да отпадне в Списъка на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти, и изискването брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на работника - гражданин на трета държава, да е най-малко два пъти по-висока от средната работна заплата в България.
     
    Този ограничителен списък не показа никаква пригодност за времето на действието си. Обратно – представляваше реална пречка пред упражняване на висококвалифицирана заетост от работник - гражданин на трета държава, чиято професия не попадаше във въпросния списък (а в него до месец януари на настоящата година попадаха само специалисти от сферата на информационните и комуникационните технологии), твърдят в БСК.
     
    Освен това, изискването за минимално възнаграждение в двоен размер спрямо средната работна заплата е поредното наше самоограничение, каквото не се изисква от нормите на ЕС, които и в този случай сме надскочили, е мнението на предприемачите.
     
    Те се надяват предложените промени да се имат предвид при гласуване на второ четене на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
     
    В търсене на кадри
     
    В проучване на Агенцията по заетостта за потребностите от работна сила, в което участват 3750 предприемачи, 60% от работодателите заявяват, че през следващите шест месеца ще имат необходимост от нов персонал.
     
    Анкетата е започнала на 5 февруари и ще продължи до края на месеца, като досега в нея са се включили най-много  работодатели от областите Кюстендил (270), Пловдив (232), Благоевград (217), около 150 са анкетираните от области София, София-град, Варна и Бургас, а по-малко от 60 са участниците от областите Велико Търново, Добрич и Ловеч. 
     
    20% от анкетираните работодатели са от сферата на индустрията или търговията, а 12% – на хотелиерството и ресторантьорството.
     
    Потребности от специалисти с висше образование са заявени предимно в направления икономика, администрация и управление, машинно инженерство, информатика и комуникации, електроинженерство и автоматика.
     
    Най-търсените специалисти със средно образование са в областите стопанско управление и администрация (26,4% от работодателите), производство и преработка (22%), архитектура и строителство (12,5%), информатика – 8,1%, в хотелиерството, ресторантьорството и кетъринга – 11%.
     
    Липсват кадри в конкретни професии като продавач-консултант, оперативен счетоводител, машинен техник, електротехник и монтьор, заварчик, готвач, строител, сервитьор, оператор на компютър и др.
     
    Над 55% от работодателите посочват, че кадрите следва да притежават ключови компетентности за общуване на роден език, а 45% търсят в кандидатите способности за адаптиране към промени, за работа в екип, поемане на отговорност. Чуждоезикови или компютърни умения заявяват около 20% от работодателите.

     


    Линк

  • Desant.net: Работодателите благодарят на Борисов и Валери Симеонов за промените в Закона за трудовата миграция

    Те са категорични, че пазарът на труда в България изпитва остър недостиг от специалисти и работници. Облекченият внос на кадри би подкрепил родната икономика

    С писмо до премиера Бойко Борисов и вицепремиера Валери Симеонов Представителните организации на работодателите - АОБР (АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ), изразяват своята удовлетвореност от приетите от Комисията по труда, социалната и демографската политика промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, на първо гласуване.

    Според работодателите, с тези промени ще се осигури достъп до пазара на труда на необходими специалисти, за каквито са налице безсъмнени и непреодолими със собствен ресурс потребности.

    Те са категорични, че пазарът на труда в България изпитва остър недостиг както на специалисти на практика за всички икономически дейности от реалния сектор, на квалифицирани работници с годишна заетост, така и на сезонни работници.

    "Причините за това са най-вече отрицателният приток - на 107 хиляди пенсионирали се имаме 54 хиляди завършили средно образование за миналата година. На 100 излезли от пазара на труда имаме едва 63-ма влезли. Ситуацията се утежнява допълнително от отрицателната нетна миграция - през последните години, макар и намаляваща, разликата между напусналите и завърналите се е около 4 хиляди души годишно", обясняват работодателите.

    "От друга страна, имаме ръст на икономиката от порядъка на 4% и работодателите прогнозират ръст на необходимата численост на персонала. Недостигът на човешки ресурси се изтъква като главната пречка от инвеститорите (наши и чужди) и е главният задържащ по-бързия икономически растеж фактор", допълват те.

    Представителните организации на работодателите обясняват, че в момента има крещящ недостиг на специалисти с висше образование в ИТ сектора, машиностроенето, електротехниката и електрониката и др. от порядъка на десетки хиляди от една страна и едва 177 внесени за цялата 2017 г. специалисти със синя карта.

    Работодателите разчитат, че промените ще бъдат приети на второ гласуване и в пленарна зала, за да бъде облекчен достъпът на работници от трети страни до българския пазар на труда. Което, по думите им, е решение, изцяло в подкрепа на родната икономика и основа за по-висок растеж.


    Линк

  • Телеграф: 24.02.2018 г., стр. 5: Бизнесът иска всеки трети работник да е чужденец

    Да се отмени ограничението наетите в български фирми работници от трети страни да не надвишават 10% от персонала от българи и работници от ЕС, настояват представителните организации на работодателите на национално равнище.

    С писмо до управляващите те предлагат да се облекчи режимът с наемане на работници и да се приеме общият брой на гражданите на трети държави, работещи за местния работодател, да е до 20% за малките и до 35% за средните предприятия.

    Според тях така ще се решат едновременно два проблема - липсата на подходящи работници и тромавото администриране при надвишаване на настоящия праг.

    Това пише в писмото на Божидар Данев, изпълнителен председател на БСК и председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели за 2018 г., изпратено по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ.


    Линк

Назад