Назад

Работодателите се броят догодина


  • Саудитска Арабия очаква българския бизнес

     В страната има работа за български компании от сектори медицина, строителство и лека промишленост.

    Саудитският бизнес има намерение да развива търговските отношения с България, но в момента нито Саудитска Арабия има посолство у нас, нито България - в Саудитска Арабия. Това обаче може да се окаже проблем с бързо разрешение - посланикът на кралството Н.Пр. Салех Ал Гамди в Атина, който отговаря и за България, обясни, че саудитско посолство у нас може да бъде открито в най-скоро време, в момента, в който се събере екип.
    Ал Гамди е на посещение в България и заедно с представители на бизнеса от двете страни представи страната си в Българската търговско-промишлена палата (БТПП).
    Саудитският посланик не пропусна и възможността да обясни, че цената на петрола не трябва да надвишава границите от 75 и 80 долара за барел. "В момента произвеждаме 8.5 млн. барела на ден. Имаме готовност едностранно да увеличим добива до 12.5 млн. барела, за да компенсираме евентуален недостиг на доставките от другите страни членки на ОПЕК", допълни той.
    Саудитска Арабия е най-големият производител на петрол – една четвърт от общия добив в световен мащаб и има най-големите доказани резерви. Страната обаче не може да определя цената на суровината - това се прави от световните пазари, обясни още ал Гамди и коментира, че саудитската страна не е срещнала разбиране от останалите страни-членки на ОПЕК за намаляването цената на черното злато. "Искаме да постигнем стабилност на пазара, която да донесе ползи, както за производителите, така и за потребителите", добави той.
    Ал Гамди обясни също, че Саудитска Арабия е благоприятна за инвестиране по ред причини, като изтъкна стабилната данъчна политика и подчерта, че има достатъчно работа за българските строителни фирми.
    За да илюстрира развитието на Саудитска Арабия, посланикът посочи, че в страната се развива икономически с бързи темпове. Изграждат се нови учебни заведения, като през последните години са открити 23 нови университета. В тях се обучават предимно жени.
    Посланикът призова български фирми да участват по-активно в саудитски търгове и като цяло в икономиката.
    Засега бизнес отношенията между Кралство Саудитска Арабия и България не е на необходимото ниво, на което би трябвало да бъде, защото двете страни имат дългогодишни отношения. Провеждани са много срещи не само на бизнес, но и на дипломатическо ниво, които да спомагат развитието на взаимоотношенията и бизнеса между двете държави.
    Българският бизнес може да се насочи в сферата на медицината, разказа Николай Филипов – президент на Българо-саудитския бизнес съвет. Друга сфера, в която може да инвестираме е леката промишленост, защото саудитите са основен консуматор на продукти от тази промишленост.
    Освен това може да изнасяме и характерните за Близкия Изток стоки и услуги в сферата на селското стопанство. Има опити на български компании за директна търговия със зърнени култури, но това де факто все още не се е случило, тъй като се налага продукцията да минава винаги през чужда компания. Целта на българския саудитски съвет е да помага за предотвратяването на такива намеси, т.е. да се посредничи за директни бизнес отношения.
    Филипов обясни, че има и няколко саудитски фирми, които инвестират в България, но допълни, че не са достатъчно активни. От България за саудитската държава се изнася малко количество българско саламурено сирене и зърнени храни. Внос от Саудитска Арабия в България има на мед, като отпадъчна суровина, но също в малко количество.
    На въпрос може ли да изнасяме електричество към Саудитска Арабия, Филипов обясни, че е напълно възможно, стига да има благоприятна бизнес среда за това. Засега обаче българската страна е няма по въпроса.
    Относно иранската идея да разкрият рафинерии за обработка на петролни продукти у нас и възможността саудитски инвеститори да направят същото, Филипов посочи, че до момента не са водени такива разговори, но има подобни намерения и от саудитска страна, като очакванията са в близко време да се направят стъпки в тази посока.
    От думите на Филипов стана ясно и, че Саудитска Арабия иска да привлече българи, които да работят в сферата на услугите – като помощен персонал. Доскоро запазена марка за работничките от Филипините, тази сфера, с която се свързва голяма част от емиграцията ни по принцип, може да отвори още врати за безработните у нас.
    Освен това саудитските бизнесмени проявяват голям интерес към имотите по Черноморието у нас. В българо-саудитския съвет има непрекъснат интерес към такива имоти. Интересуват се също и от СПА-комплексите и тези с минерални извори.
    Екзотичната страна
    Саудитска Арабия е най-голямата страна на Арабския полуостров и трета по големина арабска страна в целия свят. Традиционно се свързва с добива на петрол като една четвърт от добива в световен мащаб се извършва именно тук. Това е една от страните, които запазиха монархията си независимо, че тази пролет и там имаше размирици, част от масовата вълна заляла страните от региона революция, след Жасминовата революция в Тунис.
    Държавно устройство устройство все още е абсолютна монархия, начело с крал (от юни 1982 г. - Фахд бен Абдел Азис Ал Сауд, който е едновременно премиер-министър, главнокомандващ и върховен съдия. Наследникът на престола (принц Абдулла бен Азис Ал Сауд) е пръв заместник на премиер-министъра и осъществява непосредственото ръководство на правителството. Всички министри са от кралското семейство. Съществува и Консултативен съвет от 90 члена, назначавани от краля за 4 години. 
    Страната е населявана от близо 26.5 млн. души. Почти 2/3 от населението на страната е под 25 г.
    Съвсем логично основата на икономиката на страната е нефтът. Запасите му са 35,8 млрд. т, което изпраща страната на първо място в света. Годишно се добиват 430 млн. т, от които 390 млн. т. се изнасят.
    Силно развита е нефтопреработващата и химическата промишленост. Освен строителството , страната има традиции и в металообработващата промишленост, както и в текстилната и целулозно-хартиената. По-слабо развити са също хранително-вкусовата и златарска дейност. 

    Линк

  • Посланикът на Саудитска Арабия: "Има интерес на саудитски туристи към България, но първо отворете посолство"

     На среща в БТПП посланикът на Саудитска Арабия в Атина който отговаря и за България) Н.Пр. Салех Ал Мохамад Ал Гамди заяви, че богати саудитци биха дошли на дълготраен отдих в България, само да би се отворило българско посолство в Риад.
    Според саудитския дипломат, сънародниците му обичали да ходят на продължителна ваканция само в една дестинация и нашите черноморски и спа курорти сигурно ще ги заинтересуват. Същевеременно, при годишен доход на глава от населението 30 000 долара, саудитците не биха пътували до съседните арабски държави, за да си вадят от там БГ-визи. Със запленяващо дружелюбен тон саудитският посланик предположи, че при вероятното ни влизане в Шенген, неговите сънародници със шенгенски визи биха пробвали за туризъм и България, стига страната ни да предприеме някаква туристическа реклама. Арабският дипломат неколкократно подчерта, че в "България се чувства както вкъщи" и ще настоява за скорошно отваряне на саудитско посолство в София, независимо от това, кога България ще намери пари за свое посолство в Риад. Сега населението на Саудитското кралство било 27 милиона и като най-голям износител на петрол Саудитска Арабия сигурно има потенциален сегмент от платежоспособни туристи за България, особено през горещия летен период, когато саудитците масово отивали по за 1-2 месеца в Турция.
    Засега България има постоянен "изходящ туризъм" към Саудитска Арабия по линия на ежегодните мюслюмански поклоничества до свещените градове Мека и Медина, за които скромни български граждани плащат повече, отколкото новобогаташи за най-далечни дестинации.

    Линк

  • Работодателите се броят догодина

     Преброяването на работодателските и синдикалните организации, които преговарят с правителството, се отлага за 2012 г. За целта мандатът на социалните партньори ще бъде удължен с една година. Това ще стане с промяна в Кодекса на труда, където ще бъде записано, че доказването на представителността ще става не на всеки четири, а на всеки пет години. Идеята е подкрепена от всички членове на тристранката.
    Отлагането на преброяването обаче не измества дебата за по-строги критерии за представителност, казват членовете на тристранката. Мандатът се удължава, за да имаме достатъчно време да уточним новите правила и да се съобразим с тях, коментира Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Законодателните промени изискват и промяна в уставите на организациите, т.е. свикване на общи събрания, а това отнема време. Всъщност това е формалното обяснение за отложения дебат. Истината е, че работодателските организации са на толкова различни позиции по това трябва ли и как да се променят критериите за тяхната представителност, че неминуемо ще се заформят люти спорове месеци наред. Точно това преди изборите желае да избегне правителството на ГЕРБ. И затова на помощ идва компромисното решение за принципно увеличаване мандата на тристранката с още една година.
    Промяна в условията за представителност на работодателските организации не се иска от вчера. Още по времето на тройната коалиция, когато се пишеше Закон за браншовите организации, КРИБ скандализира партньорите си с предложения за силно завишаване на критериите - по-висок брой на работните места във фирмите членове, определени приходи от членски внос и забрана да се членува в повече от една работодателска организация. Все изисквания, по които се броят синдикатите. Това предизвика силен отпор от страна на останалите бизнес представители. Беше ясно, че при по-високи количествени изисквания половината автоматично ще отпаднат. Големите пък настръхнаха срещу забраната за двойно членство, защото у нас всяка втора фирма членува не в две, а в три подобни организации. В крайна сметка законът за браншовите организации бе стопиран, а споровете - прекратени.
    Преди няколко месеца министърът на труда Тотю Младенов отново разбуни духовете. Шест работодателски организации са много за България, така не може да се работи ефективно, а и държавата трябва да е сигурна с кого точно преговаря. Така най-общо звучаха мотивите на министъра за по-строги изисквания за участие в тристранката. Правителството реши, че е крайно време да се пресеят представителите на бизнеса и заради конфуза да седи на масата на преговори с Алексей Петров. Соченият за организатор на престъпна група е изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива.
    КРИБ, където членуват почти всички големи компании у нас, веднага извади старите си предложения. Според тях участие в тристранката трябва да се допуска за организации на бизнеса, чиито фирми-членове имат общо не по-малко 250 хиляди работници на трудов договор при сегашни 30 хиляди. Другите две големи работодателски организации - БСК и БТПП, също приемат, че може да има завишаване на бройката работни места, но леко. Минималният брой членове може да бъде изравнен с този, който се изисква за синдикатите, е тяхното предложение. А той е 50 хиляди работни места. АИКБ, ССИ и БСЧП "Възраждане" обаче скочиха срещу това завишаване. Трябва да се отчете, че заради кризата в много фирми имаше съкращения и точно сега не е удачно да се вдига този критерий, заяви Теодор Дечев, и.д. председател на ССИ.
    Големите също са на различни позиции по редица въпроси. КРИБ леко отстъпи от позицията си всяка фирма и браншови съюз да членуват само в една работодателска организация и заяви, че това трябва да важи само за целите на преброяването и представителството в тристранката. БСК е на същото мнение. БТПП обаче е против. "Това противоречи на конституционния принцип за свобода на сдружаването", казва Цветан Симеонов, председател на БТПП. Засега всички са на нож с предложенията на КРИБ всяка работодателска организация да докаже, че създава БВП в страната не по-малък от 33% и да има през последните три години приходи от членски внос не по-малко от 500 хил. лв. Това поставя извън борда организациите, в които членуват предимно малки и средни фирми. Членски внос пък не събира нито една от работодателските организации освен КРИБ. Организацията на най-големите компании обаче има един недостатък - все още не е приета в аналогична европейска структура, която има право да преговаря с Европейската комисия. А у нас с подобно членство може да се похвалят само БСК, АИКБ и ССИ.
    Така че дебатите се очертава да бъдат продължителни и шумни. Още повече след изказаното вече мнение от държавата, че в България напълно спокойно може да има само две или най-много три работодателски организации.

    Линк

Назад