Назад

Минималната заплата


  • Ден на отворени врати на БТПП

     Българската търговско-промишлена палата провежда отново Ден на отворени врати за очертаване и представяне на обществената мисия на БТПП и за последващо представяне на информационен пакет от възможни теми за публикации и развитие в медиите и за акцентиране на нови теми интересни за журналистически публикации. Ще бъдат представени новите моменти в работата, услугите в полза на бизнеса и инициативите, в които участва, съобщиха от палатата. Събитието ще се проведе на 10 май 2011 година от 10 до 12.30 часа в сградата на БТПП ул. Искър 9 Обществената мисия и очаквани резултати на БТПП по изпълнение програмата за 2011 година - резултати от Годишния отчет на БТПП за 2010-та година, честване на 116 години от създаването, обявяване на годишен журналистически конкурс 2011, ще бъдат представени от Цветан Симеонов, председател на УС на БТПП. Във фоаето на Палатата ще отвори врати постоянна галерия “Арт Виза България“. Новата галерия е арт визия на интегрираната медия за изкуство и туризъм “Арт Виза България“, която има амбициите да интегрира изкуство и туризъм в нов културен бранд. Ще селектира и представя всеки месец произведения на български художници. Първата експозиция ще представи във фокус произведенията на 7 български автори.Картините във фоайето на Българската търговско- промишлена палата (БТПП), на ул. “Искър“№9 ще се сменят на всяко 10-то число на месеца.
    Линк

  • Минималната заплата

     Министерството на труда и социалната политика предложи минималната работна заплата да стане 270 лева вместо сегашните 240. Синдикатите настояват тя да бъде поне 290 лева.
    В същото време от Българска търговско-промишлена палата направиха проучване, според което 85% от работодателите са против увеличаване на минималната работна заплата сега.
    Според председателя на управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов резултатът от изследването е напълно очакван, защото около 15% от фирмите в България отдавна вече не са с минимални заплати.
    Синдикатите са на мнение, че минималното възнаграждение трябва да покрива прага на бедността у нас. Реалистична ли е идеята и ще доведе ли повишението на минималните възнаграждения до съкращения на работни места? Предлагаме позиции по темата.
    ..........................................
    Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в парламента:

    Увеличението да става по браншове
    Според мен с повишената инфлация, която имаме през последните месеци, най-ниско- платените слоеве - пенсионерите, социално слабите, понасят най-тежко удара от икономическата криза, от ръста на цените. Той всъщност е факт на база на световния ръст на икономиката. Затова смятам, че държавата трябва да се погрижи за онези хора, които са сред най-уязвимите групи. Разбира се, част от тези мерки е може би увеличение на минималната работна заплата. 
    Не бива да забравяме, че има доста работещи и в държавния сектор на такава минимална работна заплата. Но, веднага слагаме едно „но”-колко ще струва това на бюджета и още по-важният въпрос - колко ще струва това на бизнеса, и то на малкия и средния бизнес. Може ли малкият и средният бизнес да го понесе. И ако държавата административно, без преговори с работодателските организации, без съобразяване със спецификите на всеки отделен бранш наложи увеличение на минималната работна заплата, това автоматически след себе си следва да доведе до каскадно увеличение и на другите работни заплати. Затова също съм на мнение, че увеличението трябва да става по браншове.
    Друг е въпросът, че ще са необходими около 20-30 милиона лева допълнително от бюджета, за да се увеличат минималните работни заплати на работещите, както и някои плащания, свързани с минималната работна заплата.
    Министерството на труда и социалната политика вече е формирало работна група и за почасовото заплащане и започнаха първите разговори със синдикати и работодателски организации. Това ще бъде един процес на напасване на мненията какво точно трябва да се случи законодателно. Но идеята и целта, която искаме да постигнем, е именно да дадем възможност на хората, които искат да работят почасово, допълнително, гъвкаво, така че да имат повече доходи за себе си и за семейството, да могат да го направят законно - извън сивия сектор, да могат да бъдат спокойни и те, и техните работодатели. И в момента това съществува, но то е нерегламентирано. 
    Искам да уточня, че не съм правила предложение да отпадне минималната работна заплата и тя да се замени с минимална почасова ставка. Това са две неща, които съвсем спокойно могат да си съществуват в правния мир едновременно. Тук говорим за въвеждане на минимална почасова ставка и може би тя също трябва да бъде по браншове именно във връзка с възможността за едно гъвкаво работно време, за допълнителен труд на час.
    Всяко ускоряване на икономическия растеж в България ще доведе до по-ранно повишаване и на работните заплати. Много от браншовете, които вече са намерили своето място в новата икономическа ситуация, които имат износ, конкурентоспособност, много по-рано ще вдигнат заплатите. Това вече към днешна дата е факт в някои от тези отрасли. Например наскоро се сключи споразумение между синдикати и работодатели в бранш металургия, където бяха договорени нови минимални работни заплати, 350 лв., и нови средни работни заплати, които са доста по-високи.
    .
    Пламен Димитров, президент на КНСБ: Трябва да дадем сигнал, че доходите нарастват
     Аргументите ни за увеличение на минималната работна заплата са няколко. На първо място трябва да се вземе под внимание нарасналият праг на бедност в България. Защото истинският вече не е 211 лева, както се твърди, а 230 лв. Освен това в България минималното възнаграждение вече е под 37% от средната работна заплата, а в повечето държави в Европейския съюз съотношението между минимална и средна заплата е 45-50% и повече. Също така трябва да уточним, че за  миналата година статистиката отчете ръст на производителността на труда от 6,6%. Вярно е, че в някои сектори се произвежда и се продава повече. Но всичко това показва, че минималната работна заплата трябва да бъде увеличена.Ако скокът стане факт, това най-вероятно ще доведе и до ръст на средната работна заплата. По-важното е да дадем ясен сигнал, че доходите започват да растат нагоре. 
    Важно е да започне да се възстановява нагласата за спокойствие. Оттук ще дойде и по-високото потребление, с по-малко спестявания, а оттук и общият ефект върху икономиката. Това е пътят за раздвижване на икономиката – чрез увеличаване на доходите, оттам на потреблението. Някои вече изтъкнаха, че увеличението на минималната работна заплата ще доведе до съкращаване на работни места. Само че тези аргументи се изтъкват винаги, когато става въпрос за ръст на минималното възнаграждение. След това обаче се оказва, че причините за съкращенията на работни места са други, а не заради заплатата. Според мен е напълно реалистично това увеличение да стане факт още от юли тази година. Дори е наложително. Вече повече от 26 месеца минималната заплата у нас е замразена. България е единствената държава в ЕС, която през най-тежките години на кризата не е повишила минималното възнаграждение.
    Очевидно е, че пенсионерите са едни от най-потърпевшите от повишаващите се цени и затова към тях трябва да се предприемат специални мерки. Нашето предложение е доста скромно – пенсиите да бъдат компенсирани от 1 юли с 5,3%, колкото е средногодишната инфлация за миналата година. Приоритетно говорим за увеличение на минималната пенсия. Разчетите на НОИ показват, че са необходими 190 милиона лева за това перо за второто полугодие на годината.Ние предлагаме варианти за компенсиране на доходите, а не казваме, че това е единственият начин, по който трябва да действа държавата. Нашата цел е постигане на разумни решения, които могат да бъдат понесени от фиска. 

    Линк

Назад