Назад

Работодателите се карат кой да е представителен


  • Работодателите се карат кой да е представителен

     
    Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) предлага за национално представителни бизнес организации да се приемат само тези, чиито членове имат минимум 250 хил. работници на трудов договор.
    В момента изискването е за 30 хил. души. "КРИБ смята, че критериите за представителност трябва да се завишат. Сигурен съм, че по доста от идеите ще постигнем съгласие, защото и синдикатите, и работодателите имат желание да преговарят с репрезентативни организации, а не с фантоми и хора, които не представляват никого", каза председателят на КРИБ Огнян Донев.
    Вчера той и останалите шефове на бизнес организациите и синдикатите обсъдиха как трябва да се променят критериите за представителност на среща при министъра на труда Тотю Младенов. В момента представителни са КРИБ, Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Съюзът за стопанска инициатива (ССИ), чиито изп. директор е обвиняемият по делото "Октопод" Алексей Петров, и Българският съюз на частните предприемачи "Възраждане".
    Заедно с двата синдиката КНСБ и КТ "Подкрепа" те имат право да участват в съвета за тристранно сътрудничество и в надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Там обявените за представителни организации могат да влияят върху приемането или отхвърлянето на законопроекти и решения в областта на заетостта, осигуряването, доходите, бюджетната политика, данъците.
    Процедурата по преброяването на членовете им трябва да приключи до края на годината. От заложените нови критерии ще зависи дали през 2012 г. в социалния диалог с правителството ще участват 6 или по-малко бизнес организации. Справка на министерството на труда от последното преброяване през 2007 г. показва, че ако предложението на КРИБ се приеме, броят на представителните формации ще се намали наполовина, освен ако не се обединят.
    Данните отпреди 4 години са:
    - в ССИ са членували 852 предприятия с 81 447 наети
    - в БСЧП "Възраждане" - 752 фирми с 52 хил. работници
    - в АИКБ - 863 дружества със 129 хил. служители
    - в БСК членуват 1863 предприятия, броят на служителите не е отбелязан
    - в КРИБ - 10 500 компании с над 700 000 работници (данни към 2011 г.)
    - в БТПП - 2154 предприятия с над 502 000 заети.
    Това означава, че от тристранката ще отпаднат организацията на Алексей Петров, БСЧП "Възраждане", смятана за близка до левицата, и АИКБ. Другият вариант пред тях е да се обединят в една формация, ако искат да имат някакво влияние.
    По-малките организации възразиха срещу предложението на КРИБ. "Да не стане така, че да сътворим свръхрепрезентативни организации, които обаче представляват значително по-малка част от икономиката", каза Теодор Дечев, и.д. председател на ССИ. Въпреки малката членска маса на организацията той увери, че не изпитва "кой знае какви притеснения от предложението на КРИБ. Ние ще се справим."
    Въпреки това Дечев поиска новите изисквания да влязат в сила от следващото преброяване, т.е. след 4 години. Шефът на АИКБ Васил Велев също предупреди, че десетоктратното повишаване на изискването за членска маса ще изключи от социалния диалог представителите на малкия и средния бизнес. Той предложи да има 3 организации на работодателите - на едрия бизнес, на ютилити компаниите и на малките и средните фирми и занаятчиите.
    Изпълнителният председател на БСК Божидар Данев предложи предприятията да могат да упълномощават само една отраслова организация да ги представлява, а от своя страна тя да дава същите права на една-единствена национално представителна организация.
    "Всяко предприятие трябва да се представлява по един начин. Искаме да е ясно, че няма да има дублиране и една фирма да членува в пет организации и да се представлява и от петте, каквито случаи има в момента", подкрепи го президентът на КНСБ Пламен Димитров.
    Изп. директор на КРИБ Евгений Иванов заяви, че БТПП трябва да бъде извадена от представителните организации, защото изпълнява държавни функции като издаването на сертификати за произход на стоки. Представителите на палатата напуснаха срещата без коментар.
    Бизнесът се разцепи за минималната заплата
    Поредното обсъждане на въпроса за повишаването на минималната заплата предизвика спор между ръководителите на двете най-големи организации на работодателите - КРИБ и БСК. "Ние сме против всякакви законови актове за намеса на държавата в определянето на основни пропорции в икономиката и сме за колективно браншово договаряне", заяви изпълнителният председател на стопанската камара Божидар Данев.
    Той припомни позицията на организацията, че ако има повишаване на най-ниските доходи, то трябва да се договори в колективните трудови договори в зависимост от състоянието на съответния бранш. В металургията например скоро беше определена минимална заплата от 400 лв., но има отрасли, които вървят към ликвидация, аргументира се Данев и обвини председателя на КРИБ Огнян Донев, че подкрепя предлаганото от държавата увеличение. На свой ред Донев заяви, че организацията му подкрепя нарастването на най-ниския доход от 240 на 270 лв.
    "Повишаването трябва да е съчетано и с увеличаване на минималните осигурителни прагове. Това са елементи за борба с нелоялната конкуренция", каза той. "Държането на стотици служители на минимална заплата и плащане на ниски вноски води и до дефицит в осигурителната система", добави Донев. Данев обаче контрира, че мотивите му са "наивни". Президентът на КНСБ Пламен Димитров застана зад идеята осигурителните прагове да станат минимални заплати.

    Линк

  • Бизнес делегация придружава премиера Бойко Борисов в Хърватия

     София /КРОСС/ Бизнес-делегация, ръководена от председателя на УС на БТПП г-н Цветан Симеонов замина за Загреб. Бизнесът придружава министър-председателя на България, който осъществява официално посещение в Хърватия, съобщиха от пресцентъра на БТПП.
     
    По този повод Българската търговско-промишлена палата, съвместно с Хърватската стопанска камара, организират бизнес форум за насърчаване на търговските взаимоотношения между бизнес средите на двете страни. Във форума участват г-н Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма на Р България, г-н Джуро Попияч, министър на икономиката, труда и предприемачеството на Република Хърватия, г-жа Весна Трнокоп Танта, заместник председател на Хърватската стопанска камара. Целта на форума е осъществяване на срещи между партньори от двете страни, както и представяне на икономическия и инвестиционен климат в България и благоприятните условия за инвестиции в страната.
     
    Актуалните инвестиционни проекти в Република Хърватия също са във фокуса на събитието.
     
    В българската бизнес делегация има представители на следните икономически области: инженеринг, големи проекти за изграждане на тунели, подземни гаражи, крайбрежно укрепване и др.; енергетика, външен и интериорен дизайн, естествени камъни; производство и монтаж на изолации; военна промишленост, телекомуникационни мрежи, соларни системи, панаирна и изложбена дейност и др.
     
     
    Очаква се бизнес срещите, организирани с надеждни потенциални партньори да доведат до установяване на дългосрочно търговско сътрудничество.

    Линк

  • Регистрираме 10% ръст в стокообмена с Хърватска за 2010 г.

     "Ще се опитаме заедно с българското правителство да запазим благоприятни условия за правене на бизнес в нашата страна, но бизнесът също трябва да бъде активен да търси европейски средства, да търси нови партньори и нови пазари". Tова каза по време на бизнес форума в Хърватска председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов. Българската търговско-промишлена палата съвместно с Хърватската стопанска камара, проведоха бизнес форум за насърчаване на търговските взаимоотношения между бизнес средите на двете страни.
    През 2010 г. стокообменът между България и Хърватия възлиза на 117.637 млн. евро, което е с 10% повече в сравнение с 2009 г. България изнася предимно нефтени масла, медикаменти, тестени изделия, плоско валцувани продукти от желязо и други. Вносната ни листа се води от нефтен газ, нефтени масла, полимери на етилена, хартия и картон и други, съобщиха от БТПП.
    През миналата година България е посетена от 14 186 хърватски туристи, което представлява спад от 10% спрямо предишната година. Хърватските инвестиции в нашата страна за периода 2000 - 2010 г. са на стойност 37.9 млн. евро.
    "Ролята на политиците е отварят врати, а ролята на производителите и на бизнесмените е да гарантират и да доставят нужното качество и съответните количества. Бизнесът има и още една цел - да прави печалба извън границите на своята страна", заяви по време на форума в Загреб министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Според него предстоящото членство на Хърватия в ЕС ще увеличи възможностите за партньорство в рамките на общността и ще насърчи компаниите от двете страни да разширят контактите и инвестиционната си активност.
    В рамките на бизнес форума бяха представени 30 инвестиционни проекти отворени за финансиране в Хърватска в размер на 13.75 млрд евро. Между тях са нов самолетен терминал на летище Загреб, който ще се изгражда с публично-частно партньорство. Предвиждат се в дългосрочен период до 2020 да бъдат изградени жп. линии, няколко проекта за топлоелектрически централи.
    В Хърватия са инвестирани над 25 милиарда евро за времето от 1993 до 2010 година, като това я поставя на трето място в региона след България и Естония.
    Министърът на икономиката, труда и предприемачеството Джуро Попияч сподели, че много високо оценяват подкрепата на България за преговорите за членство в ЕС, като имат още 5 глави за затваряне и очакват и българска подкрепа.

    Линк

  • БТПП организира бизнес форум в Хърватия

     БТПП организира бизнес форум в Хърватия
    Бизнес-делегация, ръководена от председателя на управителния съвет на Българската търговско промишлена палата Цветан Симеонов замина за Загреб. Тя придружава министър-председателя Бойко Борисов, който е официално посещение в Хърватия 
    БТПП, съвместно с Хърватската стопанска камара, организират бизнес форум за насърчаване на търговските взаимоотношения между бизнес средите на двете страни. Във форума участват министърът на икономиката Трайчо Трайков, Трайчо Трайков, Джуро Попияч, министър на икономиката, труда и предприемачеството на Хърватия, Весна Трнокоп Танта, заместник председател на Хърватската стопанска камара. Целта на форума е осъществяване на срещи между партньори от двете страни, както и представяне на икономическия и инвестиционен климат в България и благоприятните условия за инвестиции в страната.
    Актуалните инвестиционни проекти в Хърватия също са във фокуса на събитието.
    В българската бизнес делегация има представители на следните икономически области: инженеринг, големи проекти за изграждане на тунели, подземни гаражи, крайбрежно укрепване и др.; енергетика, външен и интериорен дизайн, естествени камъни; производство и монтаж на изолации; военна промишленост, телекомуникационни мрежи, соларни системи, панаирна и изложбена дейност и други.
    Очаква се бизнес срещите, организирани с надеждни потенциални партньори да доведат до установяване на дългосрочно търговско сътрудничество.

    Линк

  • БТПП: Нужно е преодоляване на спекулациите с просрочените вземания

     Кризата, бизнесът за събирания на вземания - до колко е правомерен този процес? Това е темата на дискусия, организирана от Българската-търговско промишлена палата. Заместник-председателят й Георги Стоев изтъкна в предаването на “Хоризонт“ “Преди всички“ необходимостта за преодоляване на спекулациите при уреждането на просрочените вземания и поясни полезността на така наречените колекторски фирми.
    “Един от термините, които се използват за временна заетост или за събиране на вземания, които съсредоточават дейността си главно върху просрочените кредити, включително и междуфирмените, чрез закупуването на договорите при определено сконто. По този начин фирмите обаче спестяват организационните си, но не и финансовите си разходи.“, посочи Стоев.

    Линк

  • В БТПП започна дискусия за ефективните агенции за събиране на вземания в България

     „Събирането на вземания е бизнес като всеки друг – по-ефективния ще спечели, а нуждата от правила и споделянето на опита на най-добрите действащи модели ще позволи бизнесът да работи и когато е в ролята на кредитор и когато е длъжник” – с тези думи заместник председателят на БТПП Георги Стоев откри дискусия, провеждана с участието на представители на този бизнес-сегмент и на НАП.
    Агенции за събирания на вземания настояват за закон, който да регламентира дейността им. Те дискутираха проблеми на бранша по време на дискусия, организирана от b2b Media и БТПП.
    Представители на фирмите EOS Matrix, Cycle credit, Frontex, FSG Consulting и Mellon Bulgaria участваха в медийна дискусия, организирана от b2b media и БТПП днес. Пред аудитория от адвокати, частни съдебни изпълнители, представители на банки, финансови институции и медии колекторите отговориха на въпросите: http://www.eventbox.bg/images/px.gif каква е цената за управление и изкупуване на един дълг, в кои браншове риска от несъбираемост е най-голям, ще се създаде ли в България Асоциация на колекторските фирми и закон, регламентиращ дейността. Коментирани бяха предложения да бъде създаден регистър на лошите кредити и въведен фалита за частни лица.
    „Журналисти и наши партньори много често ни питат от къде идва нашия бизнес. Един от отговорите е, че както един човек може да е много добър в едно нещо, така и една компания може да е ефективна в конкретна област. Ние сме изключително добри във възстановяването на средствата.  Имаме това ноу-хау (изразяващо се в специфично обучение и подходяща инфраструктура), за да съберем дълга по такъв начин, че клиента да не бъде обиден. За нас процеса е много по-евтин и по-ефективен” - каза пред журналисти Райна Миткова-Тодорова, управител на ЕОС Матрикс. Колекторската компания, която е на пазара от 2002 г., е част от Американската и Британската колекторски асоциации. Фирмата предлага правни услуги, обучения по събиране на вземания и изкупуване на дългове.
    „Специализираме се в управлението на вземанията. Заблуда e, че банките имат да събират най-много задължения. Проблемът в България са задлъженията на бизнеса. Когато се взимат кредити, тяхното връщане означава че бизнеса ще може да прави нови инвестиции и да отваря нови работни места.  Колкото повече хора от бизнеса се замислят над това как да управляват бизнеса си, толкова по-добре” - сподели позицията си Тихомир Тошев, управляващ партньор на  Frontex - една от новите и изцяло българска компания.  Тя разчита на познаване на спецификите на българския пазар. Нейни клиенти са български банкови инебанкови финансови институции, ютилити и телекомуникационни компании.
    “Цялата верига от задължения накрая стига до потребителя. В България липсва строго специфична правна рамка, регламентираща дейността по събиране на вземания.  Съществува само общо законодателство. Крайно време е да се създаде нормативен акт и етична рамка, които да се спазват. Да се създаде и официален публичен регистър на некоректните длъжници” - предложи Васил Тошев, управляващ съдружник на FSG Consulting. Фирмата се занимава с цялостен мониторинг и управления на вземания и акцентира върху проблеми, свързани с вземания на аптеки от Здравната каса.
    „Да спазваме репутацията на нашите партньори и клиенти е наша философия по отношение на управлението на дълга” – каза Константинос Константину, ръководител Кол център на Mellon Bulgaria. Отговорността към околната среда, служителите, децата, културата и спорта са сред останалите фокуси на компанията, основана през 2001 г. като член на Mellon Group of Companies.
    Cycle credit е фирма, оперираща на българския пазар, като част от голямата гръцка компания ICAP Bulgaria. Спецификите на дейността й представи Димитринка Гринко, директор бизнес развитие. Идеята за създаване на публичен регистър бе подкрепена от Димана Митева, зам. изпълнителен директор на НАП –участник в дискусията.

    Линк

  • КНСБ: Минималната заплата да покрива прага на бедност

     Минималната работна заплата трябва да покрива прага на бедност, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров пред Нова телевизия. „Това е функцията на минималното възнаграждение в цял свят“, продължи Димитров.
    Лидерът на КНСБ припомни, че прагът на бедност, определен у нас, е 211 лв. „По обратния път, като сложим данъците и осигуровките, се получава 270 лева. Според нас и официалната методика истинският праг на бедност е 290 лева. Без данъци и осигуровки прави 237 лева в джоба на човека“, поясни той.
    В понеделник от проучване на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) стана ясно, че 70 на сто от работодателите са против увеличаване на минималната работна заплата сега. Данните показаха, че 15,6% от шефовете заявиха, че приемат минималните заплати да се увеличат, но ще направят съкращения на персонала си.
    „Манипулация е твърдението, че като се вдигне работната заплата, хората ще си изгубят работата. Това не е причината. Миналата година без тя да се вдига, 360 000 души загубиха работата си“, заяви  Димитров.
    Министерството на труда и социалната политика предложи минималната работна заплата да стане 270 лева, вместо сегашните 240 лв. Синдикатите настояват за малко повече - 290 лева.
    “Ако се увеличи минималната работна заплата, за държавния сектор ще означава 8,2 милиона допълнително. В частния сектор цифрата е по-значителна – над 43 милиона“, заяви от своя страна председателят на БТПП Цветан Симеонов по Нова телевизия.

    Линк

Назад