Назад

Елате хиляди младежи


  • Елате, хиляди младежи



     
    Диана Кичукова най-после се чувства на правилното място. От началото на юни т.г. 27-годишната висшистка с диплома по химия и физика от Софийския университет "Св. Климент Охридски" за първи път работи по специалността си.
    Диана е стажант-химик "Текстил" в "Коутс България" - производител на материали за ръкоделие и шев. Има трудов договор за шест месеца, получава сносна заплата, отделно работно облекло и обувки, храна. Но най-важното - трупа професионален опит, без който нито един работодател в бранша не иска да я наеме за постоянно. "Надявам се да са доволни от мен тук и в края на годината да ме назначат. В най-лошия случай ще имам шест месеца трудов стаж, който би ми отворил много врати", казва Диана.
    От година-две насам стажовете са почти единственият вход на младежите към пазара на труда. Студентите осъзнават това и се оглеждат за лятна практика още от втори курс. Техният интерес среща пълно разбиране от отсрещната страна - напоследък компаниите са склонни да приемат повече стажанти. Един пример: в тазгодишното изложение "Национални дни на кариерата" през март, където традиционно се предлагат предимно стажове, се включиха 133 компании, посетителите бяха 17 400. Държавата, изглежда, също е разбрала ситуацията: от миналата година насам работи европейска схема за финансиране на стажове. Тя е предпочитана предимно от по-малки компании и такива, които не могат да си позволят подобен разход.
    В началото бе стажът 
    Мотивите на бизнеса да наема стажанти са различни: те са евтина или дори безплатна работна ръка, но също така и възможност за прилив на свежи идеи. Независимо от причините за по-голямото предлагане на стажантски места крайният ефект за младежите е положителен - те получават знания в практиката.
    Много от фирмите също като "Коутс България" използват стажантските програми като успешна форма за подбор на бъдещи служители. Статистиката на оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОПРЧР) например отчита, че близо половината от наетите с европейски пари над 2100 стажанти впоследствие са останали трайно в компаниите. Около 10% от останалите са си намерили работа в друга фирма до месец-два след края на стажа.
    Турбуленциите в бизнеса през последните години повишиха качеството на стажантите, а и на самите стажове. Повечето организации вече не могат да си позволят лукса да приемат млади хора, които просто да седят в офиса, да правят кафе или да изпълняват технически задачи. В почти всички случаи времето на младежите в компанията се уплътнява със смислени ангажименти, които едновременно подпомагат тяхното професионално развитие и създават стойност за работодателя.
    Традиционно най-добре разработени и организирани стажантски програми имат телекомуникационните компании и банките. В последните години стажовете се превърнаха в масово явление в IT фирмите. Справка сред онлайн обявите показва, че в момента именно IT секторът предлага най-много стажантски места.
    Тази практика постепенно се разпространява в търговията с бързооборотни стоки, туризма, производството, консултантските агенции и дори юридическите кантори. Атрактивни възможности за стаж предлагат също европейските институции и редица структури на българската държавна администрация.
    Финансова инжекция от Европа
    Компаниите, които приемат стажанти от години, обикновено са големи и могат да си позволят да отделят средства за това. По-малките получиха възможност за това от миналата година, когато ОПРЧР пусна специална схема: "Създаване на заетост на младежите чрез осигуряване на възможност за стаж." С бюджет от 35 млн. лв. тя дава шанс на над 8500 млади хора да стажуват шест месеца.
    "Коутс България" е една от над 1000-та фирми, възползвали се от тази схема. Там работят общо 83-ма човека. Шестима от тях са стажанти - двама в администрацията и четирима в производството. С европейски пари се плащат възнагражденията и осигуровките на стажантите, както и бонусите на наставниците им за половин година. "Кандидатстването пред бюрото по труда е значително по-лесно, отколкото по другите схеми на оперативната програма. По-трудоемка е реализацията - изборът на самите хора, отчетът", твърди Диана Алексиева, мениджър "Човешки ресурси" в "Коутс".
    Въпреки това във фирмата са доволни от програмата и биха кандидатствали отново. Причините: младите хора вършат реална работа, освен това стажовете помагат на компанията да си осигури качествен персонал, след като го тества и обучи. Тъкмо затова в "Коутс" се отнасят към стажантите като към равни - включват ги в обучения, дават им социалните придобивки, които имат и останалите служители.
    Общо шест са схемите по ОПРЧР, в които младежите до 29-годишна възраст са приоритет. Неотдавна бяха одобрени още две, които ще заработят от есента.
    Освен с европейски средства младежката заетост се подкрепя и с пари от държавния бюджет. Всяка година в Националния план за действие по заетостта се предвиждат субсидии за работодатели, които вземат младежи на стаж или наемат безработни младежи - здрави, с трайни увреждания или възпитаници на социални домове.
    Предвижда се с финансиране от Европа и от българския бюджет в страната да се създадат 28 информационни и 10 кариерни центъра за повишаване на заетостта при младежите. За следващия програмен период от 2014 до 2020 г. младежката безработица ще бъде отделен приоритет за подкрепа от Европейския социален фонд. В момента експерти подготвят конкретните предложения в тази посока.
    Не всичко е пари
    "Държавата има достатъчно пари за борба с младежката безработица, но работодателите не са запознати достатъчно с мерките и програмите за тяхното усвояване", твърди социалният министър Тотю Младенов. Проблемът обаче не е само в недостатъчната информираност на бизнеса. Националните програми за субсидирана заетост задължават работодателя да задържи наетия работник за срок, двойно по-дълъг от този, за който плаща държавата. Това със сигурност отблъсква фирмите. Повечето компании с предишен опит с европейски пари пък са ужасени от тежката бюрокрация по кандидатстването и отчетите и категорично отказват да се захващат с това отново.
    "От началото на тази година облекчихме всички процедури, за да може да се плаща по най-бързия начин. Поисканите от работодателя средства се верифицират до един месец", гарантира изпълнителният директор на Агенцията по заетостта (АЗ) Камелия Лозанова.
    Ако достъпът до финансиране не се облекчи, малките и средните работодатели няма да имат интерес да наемат младежи. "Трябва да се намери начин за директни плащания. За следващия програмен период искаме грантовете до 50 хил. евро да се изплащат само на база резултати, без планини от документи. Но не е ясно дали ЕК ще се съгласи на това", коментира Деяна Костадинова, секретар на президента по социални политики, младежта и спорта. Костадинова вижда голям смисъл също в целенасочено финансиране за създаване на нови работни места във високопроизводителните отрасли и зелената икономика.
    На сляпо
    С всички тези мерки има и друг проблем. Инвестициите за стимулиране на младежката заетост са нещо добро, когато влизат в добре разработени програми за конкретна целева група. В момента обаче те са по-скоро изстрел в тъмното, защото няма обективна информация за тяхната ефективност. По думите на Лозанова веднъж годишно АЗ проверява съдбата на хората, за които е плащала субсидии. От една страна, чрез собствената си база данни, в която вижда дали съответният човек се е върнал на трудовата борса, а от друга, чрез регистъра на НАП, който показва дали човекът продължава да работи. Но тази статистика не дава данни по възраст. За схемите по ОПРЧР също се правят оценки за ефективност, но със закъснение от няколко години, което на практика ги обезсмисля.
    Явор Алексиев от Института за пазарна икономика е скептичен към субсидираните програми поради друга причина: "Такъв тип програми изкривяват пазара на труда - работодателят е склонен да вземе на работа младеж, защото някой друг му плаща заплатата. Някои работодатели може да прибягнат до освобождаване на други свои служители за сметка на тези. А и тези програми са временно решение - докато я има субсидията." Според Алексиев много по-ефективни са курсовете за повишаване на квалификацията и уменията. Те са дългосрочни, тъй като натрупаните знания остават.
    Дуалната система като решение
    Бърз ефект в борбата срещу младежката безработица може да има от въвеждането на дуалната система в професионалните гимназии. Този модел успешно комбинира теория и практика в Германия. Там през последните две години от професионалното образование учебната програма включва два дни теория в училището и три дни практика в конкретна компания.
    В България три немски компании прилагат елементи на дуалното образование чрез собствени центрове за професионално обучение. Вносителят на автомобили "Балкан стар" подготвя автомобилни механици. "Пирин-текс" в Гоце Делчев има професионалното училище за шивачки. "Либхер хаусгерете Марица" в Пловдив квалифицира работници за собственото си производство на хладилни системи.
    "С подготвяните промени в образователната система искаме да преминем към дуалната система в България, което ще е добре и за бизнеса, и за заетите лица", каза неотдавна министър Младенов. Според изпълнителния директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Евгений Иванов на дуалната система може да се обърне внимание още по време на следващия програмен период на оперативните програми. На същото мнение е и председателят на УС на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов.
    Усилията за справяне с младежката безработица струват десетки милиони. Защото през изминалите 20 години не е направено нищо за превенция на проблема при днешните млади безработни. Сега е моментът да се помисли не само за тях, но и за следващото поколение, което все още е в училището и в университета. Пари има, остава само да се използват умно.

    Линк

Назад