Назад

Калфин: Тревожно нараства бедността в страната, а бизнес средата е изключително лоша


  • И. Калфин: В период на криза справедливостта е много важна

     

    „Трябва да има уважение към тези, които произвеждат и плащат данъци. Темата за ефективността и прозрачността на публичните разходи е от първостепенно значение. Не е достатъчно да говорим за разпределението на бюджета, а повече трябва да се говори за бюджетните постъпления, в чиято основа стои потреблението и производството."
    Това каза кандидатът за президент на България, издигнат от БСП, Ивайло Калфин на среща с ръководителите на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК) и Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Срещата се проведе днес, 18 октомври 2011 г., в БСК и бе по покана на трите национално представителни работодателски организации, информират от БСК.
    Според Калфин погрешно е да организираме и свеждаме цялостната си политика до европейските фондове. „Фондовете са призвани да надграждат националната политика, а не обратното", смята кандидатът за президент. Според него, липсват стимули и насърчителни механизми за развитие на малките и средни предприятия, а потреблението е свито, поради замразяването на доходите. „Икономическата криза преминава в социална, а след това ще премине в политическа", прогнозира Ивайло Калфин.
    Като свои приоритети той подчерта качественото образование и прозрачната администрация, като основа за развитие на икономиката и създаването на качествени работни места. „В момента липсва предвидимост, администрацията работи тежко, бавно и често некомпетентно, инвеститорите бягат, разширява се ножицата между богати и бедни, а средната класа изчезва". Така накратко Калфин очерта картината в страната.
    Кандидатът за президент изрази тревога от огромния процент деца, отпадащи от системата на образование. „Това са млади български граждани, които трябва да допринасят за развитието на страната, а без образование няма как да го направят", категоричен бе той. Друг сериозен проблем, според него, е големият брой безработни висшисти. Решението на този проблем, според Ивайло Калфин, е в промяна на начина на финансиране на образованието, което трябва да става на база конкретни показатели, вкл. реализацията на студентите, излизащи от съответното висше учебно заведение, броят и качеството на научните публикации, връзката с бизнеса и др.
    По-малко, но по-ефективни съвети към президентската институция, които да формират дебат по принципни, важни и перспективни въпроси от обществено значение, обеща да създаде Ивайло Калфин, ако спечели вота на избирателите. Според него, честата смяна на националните и обществените приоритети е една от ключовите причини да сме непрекъснато „на опашката" сред страните от ЕС.
    „Енергетиката е въпрос на външната политика. Трябва да се възползваме от географските дадености и потенциал на България и да реализираме всички енергийни проекти, ако не искаме да ни заобиколят", категоричен бе Калфин. Според него, енергетиката е една от сферите, в които държавният глава чрез лостовете на външната политика може да оказва сериозно въздействие.
    Председателят на БТПП Цветан Симеонов изрази мнение, че трябва да се работи повече за икономизация на външната политика. „Всички знаем и виждаме как чужди посланици изтриват килимите на МВнР, ако тяхна фирма има проблеми. Бихме искали и нашите представители зад граница да са също толкова активни в отстояването на интересите на българския бизнес", каза Цветан Симеонов. Той отправи въпроси към кандидата за президент за това как смята да ползва правото си по Конституция за обръщения към парламента, правото си на вето върху законите, както и отношението му към реформата в Българската армия.
    „Бих използвал много по-често правото си на обръщения към парламента, за да покажа, че Народното събрание е най-важната институция в България, като контрапункт на неглежирането й от страна на премиерите", сподели Ивайло Калфин. По отношение правото на вето, кандидатът за президент изрази мнение, че е необходимо чрез промяна в Конституцията да се въведе изискване за по-голямо мнозинство при гласуване на президентско вето в парламента, защото действащите в момента правила в голяма степен обезсмислят упражняването на това право от страна на президента.
    „Трябва да се спре да се говори за реформи в армията, за да се стабилизира системата на отбрана", смята Ивайло Калфин. Според него, с думата „реформа" практически се маскира думата „съкращение". „И военно-промишленият комплекс, и армията трябва да имат повече възможности за развитие, докато в момента Българската армия е сведена до охранителни функции в рамките на НАТО-вските мисии", каза Калфин.
    „Имаме сходство в това, че трябва да се мисли за приходната част на бюджета. Необходимо е да не се пречи на бизнеса, най-вече - на малките и средни предприятия, защото именно те са гръбнакът на конкурентоспособността", каза председателят на АИКБ Васил Велев. Според него, продължава практиката законите да се правят така, че да са удобни за администрацията или да преследват откровено лобистки цели. Велев призова за прилагане на умерени форми на протекционизъм, както и за активност на президентската институция по отношение на реформите в системата на образование.
    Изпълнителният председател на БСК Божидар Данев отбеляза, че първо трябва да се пристъпи към възстановяване на инвестиционното и промишленото потребление и, едва след това може да се говори за възстановяване на гражданското потребление. „Налице е сериозен спад на потреблението на суровини и енергийни ресурси, например. Това потребление трябва да възстановим, за да тръгне икономиката. Илюзии са тезите на синдикатите, че с увеличение на заплатите ще възстановим икономическата среда", каза Божидар Данев. Той призова Ивайло Калфин да поеме ангажимент да ползва правото си на вето върху всеки закон, който не е придружен с оценка на въздействието.
    „Необходима е добре функционираща правораздавателна система, трябват ни работещи и прилагани закони. Сега държавата ни задушава предприемчивите българи. Малките и средни предприятия умират, не защото нямат стимули, а защото нямат подкрепа". Това каза председателят на УС на БСК Сашо Дончев и запита кандидата за президент как оценява случващото се в света през последния месец.
    В отговор, Ивайло Калфин отбеляза, че в период на криза много важна е думата „справедливост". Той допълни: „Много хора видяха, че сметките на финансовата криза плащат не тези, които са я предизвикали, а обикновените хора. Финансовите институции бяха спасени от бюджетите, т.е. от данъкоплатците и същите тези данъкоплатци се почувстваха изиграни. В България имаме умален модел на това, което се случва в света - липсва чувството за справедливост и това нагнетява напрежение".
    Според Сашо Дончев, световната криза всъщност беше предизвикана от държавите, които позволиха да имат прекалено висок държавен дълг. Според него, прекомерната държавна намеса в икономиката също оказва негативно влияние и води до циклични кризи.
    „Ако държавата можеше да играе ключова роля в икономиката, то преди 22 години ние нямаше да тръгваме към промени. Държавата трябва да си спомни, че е възникнала с други функции. Ние всички сме забравили защо са възникнали държавите и защо са възникнали парите, а симбиозата между държава и финанси води до криза", каза Сашо Дончев и добави: „Справедливост, държавност и законност са различни неща. През 1947 г. държавата по един изключително законен начин експроприира собствеността на хората. 45 години по-късно отново по законен начин експроприира труда на хората. Резултатите от труда са престанали да са критерий за просперитет. Хората не вярват, че с труд могат да успеят. Трябва тази вяра да се възвърне, за да вървим напред. Трябва да работим за образованието и културата на българина, за да може той да промени държавата си. Президентската институция има много възможности да променя нагласи, да възпитава, да налага тези и диалози в обществото".
    „Помогнете на българите да разберат, че са граждани срещу данъците, които плащат", призова Сашо Дончев.

    Линк

  • София – Ивайло Калфин – работодателски организации

     

    18 октомври 2011 г., София, България / Кандидатът на БСП за президент Ивайло Калфин се срещна с представители на работодателските организации в България. Срещата се проведе в сградата на БСК. От страна на домакините на срещата присъстваха изпълнителният председател на БСК Божидар Данев, заместник-председателят Димитър Бранков, председателят на БТПП Цветан Симеонов, председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев, шефът на Управителния съвет на БСК Сашо Дончев, главният секретар на БСК Петър Денев.

    Линк

  • Ивайло Калфин: Тревожно нараства бедността в страната

     
    София /КРОСС/ В България има свито вътрешно търсене, а правителството прави всичко възможно да го свие още повече чрез замразените доходи и забавените плащания, което убива малкия и средния бизнес.
    Тревожно нараства бедността в страната, а бизнес средата е изключително лоша. Така обобщи вижданията си за икономическото положение Ивайло Калфин на среща с представители на бизнеса в БСК.
    „За големите инвеститори е особено важно каква е държавната политика за създаване на подходяща бизнес среда. Тук държавният глава може да бъде гарант, има доста възможности за влияние", смята Ивайло Калфин.
    В отговор на въпрос той каза, че смята често да прави обръщения пред парламента, дори и само да покаже уважение към тази най-важна институция в страната.
    Кандидат-президентът сподели за пореден път убеждението си, че всички енергийни проекти, които могат да минат през България, трябва да бъдат реализирани, а ако не се промени сегашната политика на държавата към производителите, скоро ще произвеждаме само суровини.
    „Липсва каквато и да била добавена стойност, структурата на икономиката ни е трагична", подчерта Калфин, който е зам.-председател на бюджетната комисия на Европарламента.
    От страна на домакините на срещата присъстваха изпълнителният председател на БСК Божидар Данев, заместник-председателят Димитър Бранков, председателят на БТПП Цветан Симеонов, председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев, шефът на Управителния съвет на БСК Сашо Дончев, главният секретар на БСК Петър Денев.
    „Говорихме да работим заедно за това как бюджетните разходи да са полезни за обществото и да има възможност за проследяване на тези процеси, да има максимална прозрачност за ефективността им, каза пред журналисти Сашо Дончев".
    Калфин обеща като президент да налага вето върху закони, които са приети без оценка за въздействието им върху бизнес средата.
    „Това ще спре пътя на много лобистки закони", добави той.

    Линк

  • И. Калфин: В период на криза справедливостта е много важна

     

    „Трябва да има уважение към тези, които произвеждат и плащат данъци. Темата за ефективността и прозрачността на публичните разходи е от първостепенно значение. Не е достатъчно да говорим за разпределението на бюджета, а повече трябва да се говори за бюджетните постъпления, в чиято основа стои потреблението и производството."
    Това каза кандидатът за президент на България, издигнат от БСП, Ивайло Калфин на среща с ръководителите на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК) и Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Срещата се проведе днес, 18 октомври 2011 г., в БСК и бе по покана на трите национално представителни работодателски организации, информират от БСК.
    Според Калфин погрешно е да организираме и свеждаме цялостната си политика до европейските фондове. „Фондовете са призвани да надграждат националната политика, а не обратното", смята кандидатът за президент. Според него, липсват стимули и насърчителни механизми за развитие на малките и средни предприятия, а потреблението е свито, поради замразяването на доходите. „Икономическата криза преминава в социална, а след това ще премине в политическа", прогнозира Ивайло Калфин.
    Като свои приоритети той подчерта качественото образование и прозрачната администрация, като основа за развитие на икономиката и създаването на качествени работни места. „В момента липсва предвидимост, администрацията работи тежко, бавно и често некомпетентно, инвеститорите бягат, разширява се ножицата между богати и бедни, а средната класа изчезва". Така накратко Калфин очерта картината в страната.
    Кандидатът за президент изрази тревога от огромния процент деца, отпадащи от системата на образование. „Това са млади български граждани, които трябва да допринасят за развитието на страната, а без образование няма как да го направят", категоричен бе той. Друг сериозен проблем, според него, е големият брой безработни висшисти. Решението на този проблем, според Ивайло Калфин, е в промяна на начина на финансиране на образованието, което трябва да става на база конкретни показатели, вкл. реализацията на студентите, излизащи от съответното висше учебно заведение, броят и качеството на научните публикации, връзката с бизнеса и др.
    По-малко, но по-ефективни съвети към президентската институция, които да формират дебат по принципни, важни и перспективни въпроси от обществено значение, обеща да създаде Ивайло Калфин, ако спечели вота на избирателите. Според него, честата смяна на националните и обществените приоритети е една от ключовите причини да сме непрекъснато „на опашката" сред страните от ЕС.
    „Енергетиката е въпрос на външната политика. Трябва да се възползваме от географските дадености и потенциал на България и да реализираме всички енергийни проекти, ако не искаме да ни заобиколят", категоричен бе Калфин. Според него, енергетиката е една от сферите, в които държавният глава чрез лостовете на външната политика може да оказва сериозно въздействие.
    Председателят на БТПП Цветан Симеонов изрази мнение, че трябва да се работи повече за икономизация на външната политика. „Всички знаем и виждаме как чужди посланици изтриват килимите на МВнР, ако тяхна фирма има проблеми. Бихме искали и нашите представители зад граница да са също толкова активни в отстояването на интересите на българския бизнес", каза Цветан Симеонов. Той отправи въпроси към кандидата за президент за това как смята да ползва правото си по Конституция за обръщения към парламента, правото си на вето върху законите, както и отношението му към реформата в Българската армия.
    „Бих използвал много по-често правото си на обръщения към парламента, за да покажа, че Народното събрание е най-важната институция в България, като контрапункт на неглежирането й от страна на премиерите", сподели Ивайло Калфин. По отношение правото на вето, кандидатът за президент изрази мнение, че е необходимо чрез промяна в Конституцията да се въведе изискване за по-голямо мнозинство при гласуване на президентско вето в парламента, защото действащите в момента правила в голяма степен обезсмислят упражняването на това право от страна на президента.
    „Трябва да се спре да се говори за реформи в армията, за да се стабилизира системата на отбрана", смята Ивайло Калфин. Според него, с думата „реформа" практически се маскира думата „съкращение". „И военно-промишленият комплекс, и армията трябва да имат повече възможности за развитие, докато в момента Българската армия е сведена до охранителни функции в рамките на НАТО-вските мисии", каза Калфин.
    „Имаме сходство в това, че трябва да се мисли за приходната част на бюджета. Необходимо е да не се пречи на бизнеса, най-вече - на малките и средни предприятия, защото именно те са гръбнакът на конкурентоспособността", каза председателят на АИКБ Васил Велев. Според него, продължава практиката законите да се правят така, че да са удобни за администрацията или да преследват откровено лобистки цели. Велев призова за прилагане на умерени форми на протекционизъм, както и за активност на президентската институция по отношение на реформите в системата на образование.
    Изпълнителният председател на БСК Божидар Данев отбеляза, че първо трябва да се пристъпи към възстановяване на инвестиционното и промишленото потребление и, едва след това може да се говори за възстановяване на гражданското потребление. „Налице е сериозен спад на потреблението на суровини и енергийни ресурси, например. Това потребление трябва да възстановим, за да тръгне икономиката. Илюзии са тезите на синдикатите, че с увеличение на заплатите ще възстановим икономическата среда", каза Божидар Данев. Той призова Ивайло Калфин да поеме ангажимент да ползва правото си на вето върху всеки закон, който не е придружен с оценка на въздействието.
    „Необходима е добре функционираща правораздавателна система, трябват ни работещи и прилагани закони. Сега държавата ни задушава предприемчивите българи. Малките и средни предприятия умират, не защото нямат стимули, а защото нямат подкрепа". Това каза председателят на УС на БСК Сашо Дончев и запита кандидата за президент как оценява случващото се в света през последния месец.
    В отговор, Ивайло Калфин отбеляза, че в период на криза много важна е думата „справедливост". Той допълни: „Много хора видяха, че сметките на финансовата криза плащат не тези, които са я предизвикали, а обикновените хора. Финансовите институции бяха спасени от бюджетите, т.е. от данъкоплатците и същите тези данъкоплатци се почувстваха изиграни. В България имаме умален модел на това, което се случва в света - липсва чувството за справедливост и това нагнетява напрежение".
    Според Сашо Дончев, световната криза всъщност беше предизвикана от държавите, които позволиха да имат прекалено висок държавен дълг. Според него, прекомерната държавна намеса в икономиката също оказва негативно влияние и води до циклични кризи.
    „Ако държавата можеше да играе ключова роля в икономиката, то преди 22 години ние нямаше да тръгваме към промени. Държавата трябва да си спомни, че е възникнала с други функции. Ние всички сме забравили защо са възникнали държавите и защо са възникнали парите, а симбиозата между държава и финанси води до криза", каза Сашо Дончев и добави: „Справедливост, държавност и законност са различни неща. През 1947 г. държавата по един изключително законен начин експроприира собствеността на хората. 45 години по-късно отново по законен начин експроприира труда на хората. Резултатите от труда са престанали да са критерий за просперитет. Хората не вярват, че с труд могат да успеят. Трябва тази вяра да се възвърне, за да вървим напред. Трябва да работим за образованието и културата на българина, за да може той да промени държавата си. Президентската институция има много възможности да променя нагласи, да възпитава, да налага тези и диалози в обществото".
    „Помогнете на българите да разберат, че са граждани срещу данъците, които плащат", призова Сашо Дончев.

    Линк

  • Ивайло Калфин: Не бих се поколебал да използвам вето, когато закон се приема, без да се знае как се отразява на икономическата среда

     

    София. При успех на изборите, не бих се поколебал да използвам правото на вето, когато един закон се приема, без да бъде направена оценка, и без да се знае по какъв начин се отразява на икономическата среда. Това ще затвори пътя на много лобистки закони и поправки, които се приемат в българския парламент, което е един от проблемите на икономическата среда. Това каза Ивайло Калфин, кандидат за президент от БСП,на среща с представители на Българската търговско-промишлена палата, Асоциация на индустриалния капитал и Българска стопанска камара, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Ивайло Калфин се ангажира с ефекта и оценката на въздействието на нормативните актове върху бизнес средата. Калфин се съгласи с предложенията на представителите на бизнеса – хората, които плащат данъците в държавата и се грижат и се интересуват по какъв начин се разпределят данъците. „На данъкоплатците да се даде възможност да знаят как се потребяват техните средства след това. Логиката на преразпределянето през държавния бюджет е да се потърси решаване на проблеми в интерес на цялото общество. Готов съм с представителите на бизнеса да потърсим форми да се види каква е ефективността на бюджетните разходи – колко средства се събират и дали се харчат по начин, по който могат да създадат максимален ефект или част от тях могат да се спестят и да се използват за нещо различно – тема, която може да бъде развита от президентската институция”, посочи Калфин. 
    Държавата и ефективността на институциите трябва да бъдат максимално повишени, за да има усещане за справедливост – според Калфин. Икономическите условия в Европа ще бъдат променени и това - в каква посока и как ще бъдат променени, трябва да обсъждаме и от нашата камбанария – каза той. Трябва да бъде изработена цялостна политика към малките и средните предприятия, смята кандидатът за президент. 

    Линк

  • Калфин: Структурата на българската икономика е трагична

     
    Ако стана президент, ще налагам вето върху закони, които са приети без оценка за въздействието им върху бизнес средата. Това обеща Ивайло Калфин на среща с представители на Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Асоциация на индустриалния капитал. По мнението му по този начин много лобистки закони щели да бъдат спирани.
    Структурата на българската икономика е трагична, липсва каквато и да била добавена стойност, коментира още кандидат-президентът на БСП, цитиран от агенция "Фокус".
    Държавната политика за създаване на подходяща бизнес среда е от особено значение за големите инвеститори, а президентът има доста възможности да оказва влияние в тази насока, смята той.
    Бившият министър на външните работи повтори позицията си, че всички енергийни проекти, които могат да минат през България, трябва да бъдат реализирани. Според него, ако това не се направи, скоро страната ще произвежда единствено суровини.
    Калфин разкритикува правителството, което според него правело всичко възможно да свие и без това свитото потребителско търсене чрез замразените доходи и забавените плащания.
    Шефът на управителния съвет на БСК Сашо Дончев съобщи, че на срещата се е обсъждало още как бюджетните разходи да са полезни за обществото и как да има максимална прозрачност за ефективността им. От организацията заявиха, че администрацията очевидно е бич за бизнеса и изразиха надежда т.нар. икономизация на политиката да продължи и при следващия президент.

    Линк

  • Калфин се зарече да е гарант за по-добра бизнес среда

     

    Кандидатът за държавен глава на БСП Ивайло Калфин обеща да използва възможностите на президентската институция, за да подобри условията за бизнес в България. "За големите инвеститори е особено важно каква е държавната политика за създаване на подходяща бизнес среда. Тук държавният глава може да бъде гарант, има доста възможности за влияние", заяви Калфин на среща с представители на бизнеса от БСК, БТПП и Асоциацията на индустриалния капитал вчера.
    Пред предприемачите Калфин изрази тревогата си от действията на правителството, които увеличават бедността и убиват малкия и средния бизнес. Според него е необходима промяна на държавната политика към производителите, иначе скоро България ще изнася само суровини. "Липсва каквато и да била добавена стойност, структурата на икономиката ни е трагична", бе категоричен той.
    "Говорихме да работим заедно за това как бюджетните разходи да са полезни за обществото и да има възможност за проследяване на тези процеси, да има максимална прозрачност за ефективността им", каза след срещата шефът на УС на БСК Сашо Дончев.

    Линк

  • Калфин: Тревожно нараства бедността в страната, а бизнес средата е изключително лоша

     
    В България има свито вътрешно търсене, а правителството прави всичко възможно да го свие още повече чрез замразените доходи и забавените плащания, което убива малкия и средния бизнес. Тревожно нараства бедността в страната, а бизнес средата е изключително лоша. Така обобщи вижданията си за икономическото положение Ивайло Калфин на среща с представители на бизнеса в БСК. „За големите инвеститори е особено важно каква е държавната политика за създаване на подходяща бизнес среда. Тук държавният глава може да бъде гарант, има доста възможности за влияние", смята Ивайло Калфин. В отговор на въпрос той каза, че смята често да прави обръщения пред парламента, дори и само да покаже уважение към тази най-важна институция в страната.
    Кандидат-президентът сподели за пореден път убеждението си, че всички енергийни проекти, които могат да минат през България, трябва да бъдат реализирани, а ако не се промени сегашната политика на държавата към производителите, скоро ще произвеждаме само суровини. „Липсва каквато и да била добавена стойност, структурата на икономиката ни е трагична", подчерта Калфин, който е зам.-председател на бюджетната комисия на Европарламента.
    От страна на домакините на срещата присъстваха изпълнителният председател на БСК Божидар Данев, заместник-председателят Димитър Бранков, председателят на БТПП Цветан Симеонов, председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев, шефът на Управителния съвет на БСК Сашо Дончев, главният секретар на БСК Петър Денев.
    „Говорихме да работим заедно за това как бюджетните разходи да са полезни за обществото и да има възможност за проследяване на тези процеси, да има максимална прозрачност за ефективността им, каза пред журналисти Сашо Дончев". Калфин обеща като президент да налага вето върху закони, които са приети без оценка за въздействието им върху бизнес средата. „Това ще спре пътя на много лобистки закони", добави той.

    Линк

Назад