БТПП е против промяна в ЗОП

БТПП е против промяна в ЗОП – драстично се стеснява приложното поле на „инженеринга“

Българската търговско-промишлена палата (БТПП) е против едно от предложенията за промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП). Според организацията с него се стеснява приложното поле на „инженеринга“ като способ за изпълнение на строителство.

В свое становище по Законопроекта за допълнение на Закона за обществените поръчки, предложен от Ивайло Мирчев („Демократична България – Обединение“) и група народни представители, от Палатата посочват, че разбират мотивите на вносителите, че трябва да бъдат създадени гаранции, които да не допускат порочни практики при изразходването на публични средства, каквито е възможно да възникнат при възлагане на обществени поръчки, свързани едновременно с „инженеринг“ и строителство. Споделят и мотива за разширяване на кръга на публикуваната обществена информация за заявки за рамкови споразумения и вътрешен конкурентен подбор.

Ограничаване на конкуренцията

Въпреки това законопроектът предвижда драстично стесняване приложното поле на обществените поръчки, възлагащи проектиране и строителство в единна процедура (инженеринг), което не може да бъде прието като оправдание за ограничаване на конкуренцията при един публичен подбор на изпълнител, посочва в становището си БТПП. Вместо това трябва да се прилагат качествени и количествени критерии за подбор, които са пропорционални на характеристиките на съответната категория процедура, смятат от Палатата.

„Изводите на вносителите на законопроекта не са придружени с писмени доказателства или статистика“

В мотивите към проектозакона е посочено, че изпълнението на строежи чрез инженеринг е винаги обвързано със строителните фирми, което води до корупционни практики, занижаване качеството на изпълнение и несъразмерно повишаване на цените. Според БТПП тези изводи не са придружени с писмени доказателства или статистика. Съответно не може да се обоснове предложеното със законопроекта крайно решение за ограничаване на изпълнителите по ЗОП.

В становището си БТПП посочва също, че авторският надзор, дори и да се приеме, че е действително „формален“ (за което отново липсва статистическа информация), винаги може да бъде компенсиран от строителния надзор, чиято основна функция е именно тази. Освен това няма пречки и авторският надзор да бъде направен ефективен. Това може да стане като се направи разделяне на поръчката и се заложи завишен контрол още в изискванията на поръчката, смятат от БТПП.

Според БТПП приемането на част от предложените изменения няма да помогне за борбата с корупционните схеми.

Предложенията могат да породят редица затруднения при провеждане на процедурите по ЗОП, защото ще се създадат условия и предпоставки за чувствително забавяне във времето на възлагането. А съответно – и в изпълнението на дадена поръчка, смятат от Палатата. От там допълват, че ако поръчката е финансирана от съответна оперативна програма по линия на ЕС, подобно забавяне е в състояние да предреши усвояването на незначителна или дори никаква част от предвидените европейски средства.

Практически удължаването на необходимия за цялостно приключване на съответния строеж времеви интервал означава, че на възложителя, както и на обществото като цяло, ще се наложи да чака в пъти повече за завършване на поръчката.

Това изтъкват още от БТПП и допълват, че изпълнението на строежите от първа и втора категория ще бъде още по-затруднено във времевия интервал на поръчката от заложените в законопроекта разпоредби. Друг потенциален практически проблем може да се окаже наличието на грешки или неточности в проектното задание.

БТПП предлага да има законодателно засилване на контрола върху изработката на проектните предложения на възложителите и върху изпълнението на самата поръчка.

Трябва да бъде завършена и системата за цялостното електронизиране на обществените поръчки. Допълнително трябва да се направи разширяване на регистъра на обществените поръчки с данни за изпълнението, неизпълнението или неточното изпълнение на обществените поръчки. Включително и на ангажиментите в гаранционните срокове, както и на дължимата и реализирана отговорност за неизпълнение или неточно изпълнение, в това число и отговорността на длъжностните лица. Необходимо е още да бъде законово регламентирано задължителното включване в комисиите по оценка на възложителите на представители на браншовите организации от съответната икономическа дейност. Така ще се повиши прозрачността и на гражданския мониторинг в процедурата по оценка и възлагане.