| Тодор Табаков е член на Управителния съвет на Камарата на данъчните съветници и член на УС и ИС на Българската търговско-промишлена палата. Негови са предложенията за данъчната амнистия и облагането на преводите към офшорни зони. Какво ще спечелим от антикризисните мерки, какъв ще е ефектът от тях и прогнозите за българската икономика, коментира експертът. |
 |
- Когато се търсят приходи за бюджета, управляващите трябва да се насочат към тези източници, от които могат да се съберат средства незабавно. Например по отношение на преките данъци възможен вариант е налог върху приходите, които отиват към офшорни зони. При събираните на годишна база данъци е много трудно да бъде въведен някакъв нов налог или добавка в средата на годината. Така във връзка с данък лукс се изразяват основателни съмнения, че е възможно да бъде въведен в средата на годината. И досега не е съвсем ясно каква е точно натурата му. Дали е данък от типа акциз върху луксозните стоки, както е в редица страни, дали е допълнителен данък върху имуществото или допълнителен налог върху авоарите на гражданите в български банки, върху които вече е платен данък. Така например при покупката на луксозно возило вече е платен данък и акцентът тук не трябва да се поставя толкова върху данък лукс, колкото върху произхода на средствата, с които е закупен даден актив. Затова логичната тактика е да се насочат усилията към вкарването на колкото се може повече ресурс в държавата и затваряне на начините за източване на българската икономика откъм свежи средства. Съчетанието на данъчната амнистия с въвеждането на данък при източника за офшорните юрисдикции, който да е по-висок от нормалните ставки на плоския данък в момента, ще допринесе точно за това. Това показват и практиките на различните страни, които са въвели подобни мерки. От друга страна, ще се затвори износът на капитал към офшорните зони.
- Какви приходи очаквате в бюджета от тези антикризисни мерки?
- Преди всичко трябва да се има предвид, че капиталът в България е млад. Натрупването на капитал у нас става след 1989 г. От такава гледна точка не можем да очакваме акумулиране на ресурс, който да е толкова огромен, колкото в страни с действаща пазарна икономика от стотици години. Въпреки това е възможно държавата да даде ясен сигнал на лица, които са избирали чужда юрисдикция заради по-ниските данъци.
В момента българската данъчна система е една от най-добрите в Европа. И в този смисъл изменението на основни данъчни постулати в средата на годината би дало много лоши сигнали за чуждестранната инвестиционна общност. От друга страна, амнистията и данъкът върху доходите, насочени към офшорна зона, не засягат интересите и възможностите на големи чуждестранни инвеститори да правят бизнес в България. Идеята е да се приложат неутрални мерки по отношение на средата, в която очакваме много сериозни инвестиции от чужбина.
- А конкретна цифра можете ли да кажете?
- Очаквам, че не по-малко от 150-200 млн. лв. могат да се съберат чрез тези допълнителни данъци, ако се създадат ясни и точни правила за внос на ресурс в България, който дълго е работил извън страната и принадлежи на местни лица.
- С какъв процент трябва да се обложат преводите към офшорни зони?
- В Испания например този налог е 25 %. Това обаче е твърде висока ставка за България, като се има предвид общото ниво на данъчната тежест. В Испания тази ставка е съобразена с общото ниво на корпоративния данък. При нас данък от 12,5 % или по-нисък - в зависимост от съответните разчети на НАП и Министерството на финансите, е оправдан.
- Какви са сигналите от управляващите за данъчна амнистия?
- Този въпрос многократно е поставян в миналото и единственият аргумент против данъчната амнистия е, че се дава лош сигнал на хората, които са си плащали съвестно данъците. Това обаче е слаб аргумент. През 1997 г. ние започнахме от едно ниво на отклонение от облагане с данъци, което беше изключително високо. Единици са хората, които през целия 20-годишен период са плащали реални данъци върху реалните си доходи. От тази гледна точка не би трябвало психологическите и моралните съображения да надделяват над икономическите при решаването на този въпрос.
- Ако не бъдат приети предложенията, каква е алтернативата за намиране на средства?
- Аз лично не виждам друга алтернатива освен увеличаването на ставката на ДДС.
- Готови ли са вече прогнозите на браншовите организации за приходите на бизнеса за тази година, които трябва да представите на 5 май?
- От БТПП ще направим всичко възможно за предоставянето на реалистични данни. Най-лошият сценарий е при представянето на нереалистични данни да се стигне до увеличаване ставката върху ДДС, за да се попълни дупката в бюджета. От това, което чуваме, сигналите за април са повече от окуражаващи. През април се очаква бюджетът да излезе на баланс на месечна база. Ако тенденцията се запази, лятото или началото на септември ще имаме превес на приходите върху разходите в бюджета на месечна база.
- Пакетът от 60 мерки на правителството ще даде ли очаквания ефект?
- Относно идеята за облагането на застрахователните премии с данък на брутна основа - диалогът трябва да се води на базата на конкретни разчети. С увеличаването на застрахователните резерви се допринесе за стабилността на финансовата система. Друг въпрос е изчисляването на самата данъчна основа - т.нар. брутен премиен приход. Тези 2,2 млрд. лева премиен приход за 2009 г., които бяха лансирани в медийното пространство, се дължат до голяма степен на това, че "Дженерали" премести презастрахователния си бизнес от Кипър в България точно защото в Кипър се опитаха да въведат рестриктивни регулации по отношение на застрахователния бизнес. Това трябва да се отчете. Става дума за внесен отвън капитал, а не брутен премиен приход от застраховки, продадени на български граждани.
- Може ли да се стигне до изнасяне на капитал от страна на застрахователите?
- Мненията са разделени - едни смятат, че е напълно възможно, други - че това би било несериозно. Освен това всички застрахователи са регистрирани по ДДС. Фактурирането към застрахователите от регистрирани лица е невъзстановим ДДС, защото данъчният кредит, който получават, е нищожен и клони към нула. Аргументът не може да е, че застрахователите нямат кой знае какви разходи. Техните разходи, особено в областта на автокаското, са огромни. Ако се въведе това ново облагане, повечето застрахователни компании съвсем нормално ще излязат на червено. Тази загуба за 2010 г. ще доведе до необходимост дружествата да се капитализират, за да могат да се изпълнят изискванията на Кодекса по застраховането.
- Ако мерките не са достатъчни?
- Има две възможности. Едната е рестрикции на разходната част на бюджета, на раздутата администрация и безконтролното харчене. Но в бъдеще трябва да се търсят и приходоизточници. Всъщност една голяма част от тези 60 стълба ще останат да действат и след кризата. Аз не виждам и според решението на Конституционния съд как ще стане събирането на данък лукс от тази година, това ще бъде предизвикателство и от юридическа гледна точка. Очакванията ни са реално данък лукс да донесе в бюджета приходи до края на 2011 г. Това са оздравителни мерки от гледна точка на хронични недъзи на българската икономическа система.
- Какви са очакванията на бизнеса тази година?
- Иска ми се да вярвам, че следващите месеци ще доведат тенденция за стабилизация. Когато проследим в няколко месеца ръста на реалния сектор, можем да кажем със сигурност, че България излиза от кризата, което е важен сигнал към местните и чуждестранните инвеститори. Сигналите от реалния сектор показват, че тази прогноза е по-скоро реалистична. Но никой не може да каже какво ще се случи със сигурност. Ние сме силно зависими от регионалната икономика. Един от най-големите инвеститори в България е Гърция, а виждаме какво се случва там.
- Кои сектори ще са с подобрение?
- Износът. Добивната индустрия очаква бързо развитие от гледна точка на поскъпването на ресурсите на международните стокови борси. Постепенно възстановяване на строителството. Магистрала "Тракия" ще доведе до дръпването на строителния сектор, който най-много страда от кризата.
- Издадени са указания на НАП за приравняване на договорите, сключени от адвокат, с трудови договори?
- В няколко указания отскоро на НАП съдружниците в адвокатските дружества ги приравняват на трудови договори от гледна точка на данъка върху доходите на физическите лица. От гледна точка на Закона за ДДС се третират като граждански договори. Не може да се третират като физическо лице на трудов договор от гледна точка на ЗДДФЛ и нетрудов договор по ЗДДС. В момента, в който указанията се приложат на практика, ще се стигне до съдебни процеси.
Катерина Иванова