Членовете на Българската търговско-промишлена палата - регионални палати, браншови организации, търговски фирми, организации с нестопанска цел - участници в 32- то Общо събрание на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), проведено на 17 юни 2009 година, в изпълнение на правомощията по чл. 23, ал. 1, т. 2 от Устава на БТПП,

ВОДЕНИ ОТ ЖЕЛАНИЕТО ЗА:

• запазване стабилността на българската икономика, подобряване на условията за бизнес и привлекателността на икономическата среда в Р. България;
• ограничаване на последиците за България от световната икономическа и финансова криза и осигуряване на ускорено възстановяване на икономиката след това;
• обезпечаване на стабилността на енергийната система на страната;
• подобряване на тристранното сътрудничество, включително и постигането на по - балансирани отношения между работници/служители и работодатели и споделени права и отговорности за икономическите резултати на фирмата;
• запазване на капацитета на БТПП и оптимизиране и повишаване на ефективността видовете и качеството на услугите на БТПП и ролята й в отстояване на интересите на деловите среди;

ОБЕДИНЯВАТ УСИЛИЯТА СИ В БТПП ЗА ПОСТИГАНЕ НА РЕЗУЛТАТИ В СЛЕДНИТЕ НАСОКИ:

1. ГАРАНТИРАНЕ НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА СТАБИЛНОСТ
   1. Придържане към правилата на валутния борд до влизането на Р. България в еврозоната.
   2. Предприемане на необходимите стъпки за ускореното приемане на България в еврозоната.
   3. Ограничаване на средствата, преразпределяни чрез бюджета до максимум 35 % от БВП.
   4. Провеждане на реформи за повишаване на ефективността и чувствително съкращаване на разходите в публичния сектор.
      


2. ПОДОБРЯВАНЕ НА УСЛОВИЯТА ЗА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ И ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ ЗА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС ОТ ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА
   1. Рязко намаляване на броя на регулативните режими, прехвърляне на регистрационни режими на браншови организации по законово предвиден ред.
   2. Стриктно спазване на нормативното изискване (Закон за нормативните актове) за предварителна оценка на въздействието на проектите за нормативни актове.
   3. Увеличаване на контрола по спазването на данъчния, осигурителен и митнически режим (особено спрямо вноса на стоки по занижени цени и стоки, които нарушават права върху индустриална собственост), бързо реализиране на административни и наказателни санкции при нарушенията, с цел силно ограничаване на сивия сектор и корупцията.
   4. Чувствително намаляване на административните такси и аргументираност и обоснованост при определяне на техния размер.
   5. Повишаване прозрачността на процедурата по обществените поръчки, чрез включване в комисиите по оценка на представители на браншови организации и чрез разширяване на кръга на данните, вписвани в регистъра на обществените поръчки; при възлагане на обществени поръчки да не се допуска участие на чуждестранни фирми от извъневропейски страни, в които няма реципрочен достъп на български фирми до обществени поръчки и за фирми, които ползват преки или косвени помощи чрез публични ресурси.
   6. Определяне на конкретни ангажименти за:
      • ускорено изграждане и подобряване на основната инфраструктура (железопътна, пътна, морска, речна и летищна), както на територията на България, така и за връзките й със съседни балкански държави и с централна Европа;
      • преструктуриране и ефективно регулиране на монополните дейности и въвеждане на изисквания към монополните дружества, към доставчиците на обществени услуги и към държавните предприятия за разкриване на информация като към публични компании.
   7. Разработване на пакет от мерки и активно провеждане на кампания “изберете българското“ за насърчаване на потреблението на произведени в България стоки и услуги, вкл. и с цел антиимпортен ефект, в рамките на международните договорености на страната ни.
   8. Преглед на политиките за прилагане на правилата и режимите за държавна помощ с приоритет осигуряване на максимална степен на подкрепа за бизнеса (особено за стартиращите малки и средни предприятия) в рамките на действащите Европейски регламенти.
   9. Ускоряване на процедурите за административно обслужване чрез електронизация на документите; стандартизиране и опростяване на всички процедури и услуги, администрирани от местна или държавна власт - напр. събиране на всички плащания във връзка с работни заплати (социална осигуровка, здравна осигуровка от фирмите, здравна осигуровка от работниците) към НАП да се извършва чрез едно платежно нареждане за банков превод в едно перо, а в НАП сумите автоматично да се разпределят в регламентираните съотношения.
   10. Обсъждане с Асоциацията на банките в България на въпроса, свързан с облекчаване на лихвите по кредитиране.
       
       
3. ПОВИШАВАНЕ НА УСВОЯЕМОСТТА НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ И ПОВИШАВАНЕ НА РОЛЯТА НА СОЦИАЛНИТЕ ПАРТНЬОРИ В КОМИТЕТИТЕ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ  
   1. Обезпечаване на по-голяма прозрачност при разходване на средствата от европейски фондове, чрез увеличаване (на 50 %) на представителите на социалните партньори в Комитетите за наблюдение на оперативните програми и отмяна на изискването за конфиденциалност в работата на тези комитети.
   2. Ускоряване на процеса по обявяването на нови процедури за набиране на проектни предложения с потенциални бенефициенти (и подизпълнители) бизнеса и социалните партньори. Провеждане на задължителни консултации със заинтересованите лица при подготовката на проекти с институционални бенефициенти по оперативните програми, финансирани със средства от ЕСФ.
   3. Бързо реализиране на отговорност на длъжностни лица, по чиято вина се спира или забавя европейско финансиране.
      
      
4. ЕФЕКТИВНОСТ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА  
   1. Освобождаване на административен капацитет и снижаване на стопанските разходи, чрез:
      • прехвърляне на по-леките регулативни режими от държавните органи на браншовите организации, въз основа на конкурс и при законово определени критерии – приемане на Закон за браншовите организации;
      • освобождаване на държавните институции от информационни, консултантски и други услуги, чрез принципна забрана те да се извършват от финансирани от бюджета на Р. България или този на ЕС институции, когато такива услуги се предоставят възмездно от неправителствени организации и фирми. Ако това се налага за реализирането на приети от правителството политики, изпълнението им да става чрез възлагане по реда на обществените поръчки или при условията на усвояване средства от европейските фондове;
      • реално въвеждане в специалните закони на принципа на „мълчаливото съгласие"; регламентирана процедура за доказване на мълчаливото съгласие.
   2. Премахване на ограниченията за приемно работно време на службите, обслужващи фирми и граждани в рамките на общото работно време на администрацията.
   3. Имуществена (персонална и ведомствена) отговорност на административните служители за неотговаряне в срок на подадени жалби и сигнали, запитвания.
   4. Реципрочни отговорности на държавните органи, физическите и юридически лица за неточно изпълнени или неизпълнени изцяло или частично задължения на техни служители; реципрочна лична отговорност на виновните държавни служители, за гарантиране засилване на държавността и справедливо отчитане приноса на отделния служител в публичната администрация.
   5. Ефективно противопоставяне срещу корупцията – с превантивна дейност срещу ограничаване възможностите за вземане на решения по целесъобразност от служителите в публичния сектор, настойчивост от държавните органи за нейното установяване, наказателно преследване и изтърпяване на наказанието;
   6. Задължение на НПО за мотивиране на предложенията към администрацията. Реципрочно задължение на администрацията за отчет по изпълнението на поетите ангажименти и задълженията и мотивиране при неприемането на предложения или при неизпълнението на поети задължения.
      
      
5. ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА АЛТЕРНАТИВНИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ И РЕЗЕРВИ, ЧРЕЗ СЪДЕЙСТВИЕ ПРИ:
   1. Приемане на енергийна стратегия на България, отразяваща дългосрочните интереси на доставчиците и потребителите в основните икономически сектори и включваща:
      • рязко повишаване ефективността на енергийната система – в това число производство и пренос;
      • свързване на газопреносните мрежи на отделните европейски държави;
      • ангажимент за регламентиране на насърчителни мерки за строеж на резервни газови стопанства на предприятията и за наличие в новоизграждащите се предприятия на алтернативен енергиен източник;
      • принципи/инструментариум за финансиране на предприятията за подържане на запаси от алтернативни горива, осигуряващи техния нормален работен процес за 15 дни.
   2. Разработване/приемане на нормативни актове за:
      • промяна на механизма за определяне на регулираните от държавата цени на енергоносители;
      • промени в Закона за енергетиката, насочени към защита на правата и интересите на българските фирми при неоснователно спиране на доставките;
      • регламентиране на възможности за отпускане на целеви кредити (Банка за развитие) за закупуване от фирмите на инсталации за алтернативни горива;
      • намаляване на акциза на пропан-бутан до минималния за страните от Европейския съюз.
   3. Разработване на мерки за осигуряване на бъдещи инвестиции за:
      • хранилището в Чирен, осигуряващи дневен добив на природен газ, удовлетворяващ 70 % от среднодневното потребление в есенно-зимния период; изграждане на ново подземно газово хранилище в района на Галата, което да осигури допълнителни резерви за икономиката;
      • свързване на газовата система на България с тези на Гърция и трите газопровода на Румъния със средства, предоставени от Европейската комисия за справяне със световната финансова криза;
      • изграждане на терминали за втечнен газ с регионално значение извън акваторията на Черно море.
   4. Периодично извършване на анализ на причините за забавяне на концесии за проучване и добив на природен газ и други енергийни ресурси и обявяване на нови такива с оглед осигуряване на постоянни местни източници на енергийни суровини;
   5. Прозрачност и информиране на обществото за напредъка по междудържавните преговори и активизиране на дейността на българските участници за ускоряване на реализацията на международните проекти „Южен поток” и „Набуко”;
   6. Договаряне за продажба на емисионни права по Протокола Киото с оглед реализиране на около 1 млрд . лв. и подпомагане с част от тези приходи изпълнението на проекти за намаляване на техните емисии.
      
      
6. ОПТИМИЗИРАНЕ НА ДАНЪЧНИЯ И ОСИГУРИТЕЛЕН РЕЖИМ
   1. Ускорено въвеждане в практиката на държавните органи на принципа "Държавата - пример за изряден платец"
   2. Премахване на данъка върху дивидента от 5% и намаляване с 5% на данъка върху доходите на едноличните търговци.
   3. Премахване на облагането на разходите за командировка над тавана, определен за публичния сектор;
   4. Ясен регламент за освобождаване от ДДС на плащанията между партньори по международни проекти, финансирани със средства от ЕС;
   5. Намаляване на срока за възстановяване на ДДС и поставяне на ясни срокове и отговорности за неспазването им и от страна на данъчните органи;
   6. Премахване солидарната отговорност при ДДС, прозрачност в действията на данъчната администрация.
   7. Намаляване на осигурителната тежест за фирмите и равно участие на работодатели и работници в приноса към пенсионните фондове, както и запазване на стимулите за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.
      
      
7. РЕГЛАМЕНТИРАНЕ НА БАЛАНСИРАНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ И РАБОТОДАТЕЛИТЕ ЧРЕЗ:  
   1. Балансирана свобода на договаряне в отношенията работник/служител - работодател.
   2. Създаване на по-гъвкав пазар на труда, вкл. и на опростени условия за започване и прекратяване на трудовите правоотношения.
   3. Разработване на механизъм за размера на минималната работна заплата с основни критерии за определянето й - ръст на производителността и на брутния вътрешен продукт на глава от населението.
   4. Нормирано регламентиране на реципрочни отговорности в трудовите правоотношения на работодателя - от една страна и на работниците и служителите - от друга.
   5. Отмяна на задълженията за работодателя да финансира несвойствени за производството разходи.
      
      
8. ПОДОБРЯВАНЕ НА ТРИСТРАННОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО
   1. Спазване на разпоредбите на Кодекса на труда, а при необходимост и промени в него, гарантиращи обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество на всички проекти за нормативни актове, по въпроси от негова компетенстност, вкл. и законопроектите, разработени по инициатива на депутати с участието на всички страни в социалния диалог.
   2. Развитие на законодателството относно агенциите за временна заетост.
   3. Нормативно регламентиране на работата от разстояние ( telework).
   4. Изравняване на броя на представителите на държавата и общините с тези на здравно осигурените лица в Събранието на представителите на НЗОК.
      
      
9. УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА  
   1. Набелязване и реализиране на ефективни практически мерки за по-тясно свързване на образованието и професионалното обучание с нуждата на икономическите субекти.
   2. Опростяване на процедурите за признаване на образованието, придобито в чужбина и премахване на пречките пред признаване на образованието, получено в страните членки на ЕС.
   3. Обвързване на по-натъшното инвестиране в образователната система със задължения за реформирането и в посока към осъвременяване на учебното съдържание, повишаване на квалификацията на учители и преподаватели, регламент на публично-частното партньорство.
   4. Насърчаване на професионалното образование в перспективни и ключови за икономиката отрасли – като високотехнологичните професии.
      
      
10. ОПТИМИЗИРАНЕ И ПОВИШАВАНЕ ЕФЕКТИВНОСТТА НА ДЕЙНОСТТА НА БТПП ПРИ ПОДПОМАГАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИРМИ  
    1. Цялостно пренастройване услугите и дейността на БТПП в условията на засилена конкуренция заради повишените нужди на фирмите от съвременни средства и методи за управление на дейността, в това число и външнотърговската, предизвикани от кризата сега и необходими в периода на излизане от нея.
    2. Оптимизиране на критериите за работа на Единната система на БТПП за подобряване на ефективността на работа в система - с членовете, централната власт и местните държавни и общински структури и браншовите организации.Подобряване на взаимния обмен на информация и добри практики.
    3. Създаване на регионални браншови съвети.
    4. Разширяване на дейността на БТПП по отношение повишаване информираността на стопанските субекти за условията за кандидатстване с проекти по програми на ЕС, вкл. и помощ при разработването на конкретни проекти.
    5. Насочени усилия за привличане в БТПП на нови членове - авторитетни и добре управлявани фирми и НПО.
    6. Продължаване на усилията по разширяване на съдействието и формите на сътрудничество с международните организации с премерено пренасяне на акцентите и към нови региони, важни за перспективното развитие на българската икономика.
    7. Създаване на възможности за засилване на международните контакти на фирмите-членове чрез организиране на тяхното участие в международни форуми у нас и в чужбина.
    8. Разширяване на участието по проекти, насочени към постигането на цели в полза на фирмите.
    9. Хармонизиране и пълноценно използуване на възможностите за разширяване услугите и капацитета на БТПП чрез участието в международните организации и чужди сродни палати.
    10. Разширяване на дейността на БТПП с международните организации, в които БТПП членува, вкл. и с Асоциацията н световните търговски центрове.