ПРЕДЛОЖЕНИЯ на БЪЛГАРСКАТА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА

ОТНОСНО: ПРОМЕНИ в ДАНЪЧНИЯ РЕЖИМ за 2004 година, обсъдени и приети от 28 Регионални търговско-промишлени палати/камари, 15 Браншови съюзи и фирми-членове на БТПП на организирана на 19.6.2003 г. от БТПП Конференция “ДАНЪЦИ 2004”

Българската търговско-промишлена палата (БТПП) след допитване до своите членове, вкл. и до браншовите организации и регионалните си структури счита, че при разработването на промените в данъчния режим за 2004 година трябва да бъдат съблюдавани следните принципи:

 Предложенията за конкретни промени в данъчните закони са изложени по-долу:

 І. По ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ (ЗДДС)

1/1. Отмяна на ограничителните условия по чл. 65, ал. 4 за възстановяване на данъчния кредит.

Мотиви:

Въпросните ограничения легализират санкция за получателите, в случай, че е налице неизправен доставчик по веригата на договорните връзки. Подобен подход нарушава основния правен принцип, че всеки носи отговорност само за собственото си виновно поведение.

 2/2. В случай, че не се приеме отпадането на ограничителните условия по чл. 65, ал. 4 настояваме за прецизиране и балансиране на текстовете в следната насока:

Мотиви:

Регламентираното сега изискване не е свързано с невнасяне на ДДС в държавния бюджет, а със забава на начисляването и внасянето. За забавата продавачът дължи лихви и санкции, които не трябва по никакъв начин да засегнат изправната страна–купувач. Съществуващият текст явно е предназначен за многократно събиране на данъка, а не за компенсиране на някакво евентуално “източване”.

Мотиви:

С приемането на направеното предложение ще се постигне: а) ограничаване приложението на текста, само за случаите когато данъкът не е ефективно внесен в държавния бюджет; б) предотвратяване многократното внасяне на ДДС от изправни фирми, дори и ако неизправните доставчици вече са начислили и внесли данъка по една или друга причина, заедно с лихвите.

Мотиви:

Доставчикът се санкционира в случай, че той е открит от данъчната администрация и не й оказва дължимото съдействие. Ако смисълът на тези текстове е да се компенсира евентуалното “източване” на ДДС, очевидно непризнаването на данъчен кредит трябва да се обвързва с доказването на такова “източване”.

 3/3. Намаляване на срока за възстановяване на данъчния кредит на 15 дни.

Мотиви:

Поетапното съкращаване на срока за възстановяване на данъчния кредит е стъпка към бъдещото синхронизиране на данъчния режим с данъчната практика в Европейския съюз. От друга страна това намаляване на срока има за последица фактическо намаляване на периода на кредитиране на бюджета от данъкоплатците.

 4/4. Регламентиране на възможност за доброволна регистрация по ЗДДС, без да се променя задължителният праг от 50 000 лв. за задължителна регистрация.

Мотиви:

С възприемане на предложеното изменение ще се постигне равнопоставеност между данъчнозадължените субекти.

 5/5. В чл. 14 да се включи и износът на услуги, като редът за доказването му се регламентира в правилника за прилагане на ЗДДС.

Мотиви:

От една страна не съществува икономически мотив, който налага да се стимулира износът на стоки, но не и този на услуги.

От друга страна възприемането на подобен подход поставя в неравностойно положение фирмите, които изнасят услуги с тези, които произвеждат или дистрибутират износни стоки.

 6/6. В чл. 55а, ал. 1 да се заличи изразът: “заедно с плащането на доставката”.

 В чл. 64, ал. 2 да се заличи изразът: “изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит.”

 В чл. 65, ал. 8 да се заличи изразът: “изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит”.

Мотиви:

Плащането по ДДС-сметка е достатъчно условие за гарантиране на интереса на държавата. Всички останали условия само безсмислено ограничават свободата на договаряне между фирмите и създават предпоставки за лишаване на същите от единственото предимство за ползването на ДДС-сметката, сигурността за връщането от държавата на данъчния кредит, по чисто формални причини.

 7/7. Симетрично данъчно третиране на вноса на инвестиционни стоки (чл. чл. 58а, 58б и 58в) с инвестиционните български стоки.

Мотиви:

Посочените по-горе нормативни текстове създават предпоставки за ориентиране на инвеститорите към чуждестранните доставчици, тъй като в тези случаи 20 % от стойността на сделката остават на разположение на фирмата-инвеститор, чрез “светкавичното” възстановяване на данъчния кредит. Обратно на това, ако същата стока се закупи от български производител и дори при конкурентна цена, фирмата ще бъде принудена да се лиши от възможността да ползва 20-те % от стойността на сделката най-малко 45 дни. Предвид това, след влизането в сила на посочените по-горе нормативни текстове започна внос на инвестиционно оборудване за ТЕЦ и ВЕЦ, “София Мед” АД, “Белоизворски цимент” АД вместо закупуваното до тогава от български производители (“Вапцаров” АД-Плевен, “Интрансмаш” АД-София, “Котлостроене” АД-София) .

 8/8. Отмяна на данъчното задължение за ДДС върху неустойките и авансите.

Мотиви:

Облагането с ДДС на неустойките и на авансите е отклонение от основния принцип да се облагат стоките и услугите. Неустойките са вид санкция и те не бива да се облагат с косвен данък, какъвто е ДДС.

Облагането на авансите създава значителни практически трудности, тъй като не всеки аванс е свързан с извършване на доставка. Авансите са парични потоци и облагането им с ДДС противоречи на основните принципи на действието на този данък. Доколкото ми е известно, няма облагане на аванси другаде по света. Чуждите фирми са затруднени дори с настройката на ползваните от тях програмни продукти, за да прилагат това изискване на нашия закон. Проблем са не толкова неудобствата, а основно големите вреди понасяни от фирмите, в следствие отклоняването на значителни суми от оборотните им средства.

 9/9. В чл. 82, ал. 3 да се включи като основание за неначисляване на данъка липсата, вследствие на кражба или грабеж - при условие, че се удостовери с документ на оправомощените органи.

Мотиви:

Посоченият по-горе случай настъпва също при липса на вина на данъчния субект, както и останалите, визирани в чл. 82, ал. 3 обстоятелства.

 10/10. Да се регламентира задължение за лихва върху дължимия от държавата данъчен кредит, която да се заплаща след изтичане на тримесечния срок, но считано от 14-тия ден на месеца, следващ отчетния, за който се дължи кредитът.

Мотиви:

При условие, че фирмите са задължени до 14-то число на месеца, следващ отчетния, да внасят начисленият ДДС, а държавата по каквито и да било причини не го връща веднага, принципът на равнопоставеност изисква заплащането на посочената лихва – за този период бюджетът е кредитиран с тези средства и се разпорежда с тях.

11/11. Ограничаване на толеранса между минималните и максимални глоби, които може да налага данъчната администрация.

Мотиви:

Възприемането на предложението ще ограничи субективността на преценката на данъчния орган при налагането на глоби.

12/12. Да се регламентира задължителна регистрация по ДДС и диференцирана данъчна ставка за млекопреработвателите, хлебопроизводителите.

Да се регламентира диференцирана данъчна ставка за издателите на литература с образователна насоченост и при продажбата на компютри за домашно ползване.

Да се признава данъчен кредит за продадените на учебните заведения компютърна техника и софтуер.

Мотиви:

Възприемането на предложенията ще има силен социален ефект.

А) По отношение на диференцираната ставка:

На първо място специфичността на някои от посочените по-горе браншове налага закупуване на продукцията без ДДС, което поначало поставя фирмите в неравностойно положение. Така напр. 37, 92% от суровината в млекопреработвател-ната промишленост не се облага с ДДС.

На второ място прилагането на диференцирани ставки за някои хранителни продукти от първа необходимост, както и за издаване на книги, вестници и периодични издания не е непозната практика за страните от Европейския съюз (така напр. съществува редукция от стандартните данъчни ставки в Белгия – от 21 % на 6 или 12 %; Германия – от 16 % на 9, или 7, или 5, или 0 %; Гърция – от 18 % на 8 или 4 %; Испания – от 16% на 4, или 7, или 0 %; Франция – от 19,6 % на 5,5, или 2,1, или 0 %; Италия – от 20 % на 4, или 10, или 0 %; Австрия – от 20 % на 10 %, Португалия – от 17 % на 5 или 12 %, Великобритания – от 17,5 % на 5 или 0 % и др.). От една страна диференцираните ставки имат стимулиращ ефект за съответния вид производство. От друга страна прилагането на подобни ставки за хранителните продукти в Европейския съюз действа изключително неблагоприятно на конкуретноспособността на тези продукти на вътрешния пазар, поради облагания с нисък процент ДДС внос.

С приемането на диференцирана ставка за закупуването на компютри за домашно ползване ще се постигне: а) наситеност на компютри, което е необходима предпоставка за функционирането на електронно правителство; б) подобряване на образованието на ученици и студенти за работа с информационна техника; в) рязко намаляване на закупуването на компютри без фактура, т.е. без ДДС.

Б) По отношение на задължителната регистрация:

С приемането на предложението за задължителна регистрация на млекопре-работвателните и хлебопроизводителните предприятия ще се преодолеят сега съществуващите предпоставки за съществено влошаване конкурентноспособността на регистрираните стопански субекти в сравнение с неригистрираните. Тези предпоставки принуждават сега собствениците на млекопреработвателни предприятия да намаляват изкупната цена на млякото, да създават няколко други фирми, за да заобикалят изискването за задължителна регистрация по ДДС и пр. подобни действия. Анализът на данните на Асоциацията на млекопреработвателите в България показва, че: а) за 2001 год. не са отчетени като влезли за преработка 189 млн. л. сурово мляко; б) при намаляване на ДДС на 10 % и задължителна регистрация на всички фирми за 2001 год. биха се реализирали допълнителни приходи в бюджета за 650 – 700 хил. лв.

 13/13. Да се възстанови доскоро съществуващото право на фирмите-подизпълнители да издават фактури без ДДС при проекти с външно финансиране.

Да се промени легалната дефиниция на понятието “основен изпълнител” в процедурите с външно финансиране (ФАР, Световна банка и др. под., освободени от ДДС), като се предвиди, че за такъв се счита лице, регистрирано по ЗДДС, което се е явило, спечелило е конкурса (търга) и е сключило съответния договор.

Мотиви:

С възприемането на направеното предложение ще се спре практиката в тези случаи на участие на проекти с външно финансиране фирмите да работят на загуба, за което няма никакъв икономически мотив.

14/14. Отмяна на чл. 117 от ППЗДДС и съответна промяна на чл., чл. 114-120 в насока ДДС сметката да се регламентира като регистрационна от гледна точка на данъчната администрация.

ІІ. По ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ (ЗКПО)

15/1. Намаление на данъчната ставка на 15 %.

Мотиви:

На първо място и въпреки декларираното от Правителството намерение за 2003 год. не беше намалена данъчната ставка.

На второ място всяко намаление на данъчните ставки има за последица излизане на част от сивата икономика на светло.

 16/2. Признаването на определени видове реинвестиции за разход за целите на данъчното облагане

 или промяна в посока увеличение на амортизационните норми за машини и съоръжения, респ.- или признаване на процент от тях за разход,

 или промяна на амортизационните срокове,

 или регламентиране способа за предварително определяне на процент от облагаемата печалба за финансиране на инвестиции.

Обсъждане през 2004 год. и оценка на ефекта (за бюджета и за данъкоплатците) от регламентиране на възможността данъчните субекти сами да определят амортизационната си политика.

 Мотиви:

Опитът на някои страни (Германия, Италия, Турция и др.) показа, че при добра организация и данъчна дисциплина такъв вид преференции са ефективни.

По предварителни наши преценки определянето на амортизационната политика от данъчните субекти ще се отрази незначително върху приходите в бюджета - не повече от 0,05 %. От друга страна евентуалната бърза амортизация ще бъде преимущество за данъчния субект само за краткия срок на амортизацията - след изтичането на последния, облагаемият му доход няма да може да бъде намаляван с амортизации за този актив. На трето място бързата амортизация ще повиши себестойността на продукцията и ще се отрази на конкурентноспособността на данъчния субект. Следователно не субективната преценка на данъчния субект, а пазарът ще бъде този, който ще регулира амортизационния срок.

 17/3. Признаване за данъчни цели на разходите на работодателя за доброволно пенсионно осигуряване на негови служители и работници срещу насрещни техни задължения по трудови договори. Регламентиране на възможност в специалните закони за разваляне на осигурителни договори от този вид, ако работниците и служителите не изпълнят поетите от тях насрещни задължения.

Мотиви:

Легализирането на предложените мерки ще има многостранен положителен ефект - от една страна работодателите ще разполагат с допълнителна ефективна възможност да задържат на работа добрите работници и служители; от друга страна тези работници и служителите ще бъдат насърчавани чрез дългосрочната мярка на осигуряването; на трето място - държавното обществено осигуряване ще бъде облекчено от реалното разширяване на системата на доброволно осигуряване.

 18/4. Признаване на разходите за покупка на компютърна техника и софтуер за разход при финансовото преобразуване за целите на данъчното облагане.

Мотиви:

Внедряването на модерна информационна техника ще има за последица не само по-бързото развитие на този сектор у нас, но ще окаже сериозен стимул за развитието на всички останали отрасли на националното стопанство.

 19/5. Да се заличи т. 2 на чл. 23, ал. 2.

Мотиви:

Само по себе си плащането на глоби, конфискации, лихви за забава е санкция за фирмите, още повече като се има предвид, че те са в завишени размери, спрямо обичайната търговска практика. Непризнаването им за разход за данъчни цели е втора, надстроена върху първата санкция.

Независимо от това в много случаи (както примерно лихвите за забава върху непризнат данъчен кредит по ЗДДС - по вина на предходни доставчици) глобите, лихвите и пр. не са следствие от виновно поведение на данъчния субект.

В крайна сметка това са реални разходи и е нормално да се отчитат като такива.

20/6. Чл. 27, т. 2 да се допълни с израза: “когато се отнасят за период преди 5 данъчни години, а за банките преди повече от 10 данъчни години”.

Мотиви:

След като фирмите могат да пренасят загубата си 5 години след възникването, няма причина разходите, увеличаващи тази загуба въобще да не се признават за данъчни цели. Такива разходи в определени случаи са непредвидими – примерно доставчик може да потърси или непотърси лихви за забава до изтичане на давностния срок.

 21/7. В чл. 35, след израза : “даренията и спонсорството” да се добави : “с изключение на случаите, когато дарението е до 10 % от положителния финансов резултат преди данъчно преобразуване и е в полза на изброените в чл. 23, ал. (3), т. 1,букви от “а” до “л” получатели.

Мотиви:

Съгласно МСС даренията могат да се отчетат само като разходи. Спазването на МСС не може да бъде повод за неравнопоставеност и по-тежък данъчен режим за формите, които ги прилагат.

22/8. Облагане на едноличните търговци изцяло по реда на ЗКПО.

Мотиви:

От една страна възприемането на това предложение ще осъществи данъчната равнопоставеност, тъй като при по-високи доходи размерът на заплащаните от едноличните търговци данъци по Закона за облагане на доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) е чувствително по-висок от този по ЗКПО. От друга страна облагането на тези субекти по два закона – ЗКПО и ЗОДФЛ създава редица данъчни усложнения и различна данъчна практика.

 23/9. Облагане изцяло по реда на ЗКПО на търговците, които освен друга, извършват и дейност, подлежаща на облагане с патентен данък.

Мотиви:

Посоченото по-горе правило, въведено за 2003 година с чл. 4, ал. 2 следва да се отмени, тъй като то не е съобразено с принципа за размер на данъците, съответстващи на фактическия доход. Многобройни на практика са случаите, когато търговците наред с дейността, подлежаща на облагане по ЗКПО извършват и инцидентни сделки, подлежащи на облагане с патентен данък. В тези случаи и поради инцидентността на сделките печалбата на търговеца е далеч по-малко от определения патентен данък. Нормална реакция в тези случаи е тези сделки да останат в сивия сектор. Направеното по-горе предложение цели да се избегне именно това.

От друга страна текстът на чл. 4, ал. 2 даде повод на някои общини да развият инициативи за допълнителни приходи. Така напр. с решение № 352 по протокол № 27/18.10.2002 година Общинският съвет – Пловдив е наредил задължителна регистрация на всички търговски обекти и събиране на такса за всеки обект от 35.00 лв.

На трето място администрирането от страна на данъчните органи е сложно, а и доста по-скъп е ангажиментът за водене на счетоводство по отделно за видовете дейности.

 24/10. Регламентиране на толеранс за отклонение от пазарните цени, с оглед приложението на чл. 14; чл. 15, ал. 3; чл. 16.

Мотиви:

Липсата на надеждна и публична информация за пазарните цени на стоките и услугите в България, както и на ясни и недвусмислени указания и практика по прилагането им създава възможност и право за данъчните органи сами да преценяват, кога отклонението от тези цени е съществено и кога не.

 25/11. Отмяна на регулацията за слаба капитализация.

Мотиви:

Използването на заемния капитал следва да се стимулира, а не да се ограничава.

От друга страна по една или друга причина в страната ни все още няма достатъчна активност на пазара за банкови кредити. Този процес трябва да бъде насърчаван – в момента не действа в тази насока политиката на регулиране за данъчни цели на размера на банковите кредитни лихви.

 26/12. Ежегодно актуализиране на списъка на районите с безработица над средната за страната по чл. 60, ал. 3 и чл. 61 д, създаване на еднакви условия за данъчно стимулиране за разкриване на нови работни места.

Мотиви:

Показателят безработица е твърде динамичен, поради което министерството на труда и социалната политика следва ежегодно да прави предложение за неговото актуализиране, с което то се ангажира дори и в случаите, когато списъкът не трябва да се променя. Следва да се има предвид, че поради липса на такова ежегодно задължение имаше периоди, в които министерството на труда няколко години подред не изменяше този списък, въпреки промяната на показателите за безработицата в отделни региони на страната и покачването на безработицата в тези региони над средната за страната.

Освен това различните срокове за определяне критерии за безработица поставят районите при различни условия.

 27/13. Да се регламентира в Закона за кооперациите определянето и разпределе-нието на производствените и потребителски дивиденти в кооперациите, респ. - да се заличи текстът на чл. 32, ал. ал. 2 и 3 от ЗКПО.

Облагане доходите от производствени и потребителски дивиденти на физически лица да се регламентира в Закона за облагане на доходите на физическите лица, респ. – да се заличи текстът на чл. 33 от ЗКПО.

Мотиви:

Такова е систематичното място на съдържанието на посочените по-горе текстове.

 28/14. Eднакво данъчно третиране на разходите по наети активи.

Мотиви:

Съгласно чл. 23, ал. 2, т. 5 разходите свързани с наети активи, отчетени като текущи по смисъла на счетоводното законодателство, не са нематериален дълготраен актив и не би следвало да се включат в данъчния амортизационен план - следователно с тези разходи не би следвало да се преобразува финансовият резултат.

 29/15. Ясна регламентация на въпроса за данъчно третиране на увеличенията и намаленията на балансовата стойност на дълготрайните активи, в следствие от преоценки извършени след 01.01.2002г.

Мотиви:

От публикуваните през 2002 год. указания на МФ - Главна Данъчна Дирекция, може да се направи извода, че с увеличенията на балансовата стойност на дълготрайните активи от преоценки след 01.01.2002 год. се увеличава облагаемата печалба веднага, през годината на преоценяване. Такъв подход определено ще създаде у фирмите сериозна пречка за спазването на изискванията на МСС при прилагане на алтернативния подход за оценка на дълготрайните активи, който пък от своя страна е единственият начин да се постигне търсената достатъчна достоверност на финансовите отчети на българските предприятия за нуждите на инвеститорите. Явно е, че за фирмите е неприемливо, примерно при увеличение стойността на сграда, да увеличават облагаемата се печалба през текущата година с разходи, които под формата на данъчно признати амортизации ще бъдат отчетени през следващите двадесетина години. Освен това такъв подход предполага отделянето и отделно водене на част от преоценъчния резерв или създаването на втори преоценъчен резерв за всеки дълготраен актив, каквито предложения имаше в някои публикации, за да се избегне двойното увеличаване на облагаемата печалба при отписването на резерва - това пък е свързано със сложна и практически трудно приложима аналитична отчетност, без да се влиза в противоречие с изискванията на МСС и НСС.

В крайна сметка до момента няма яснота, което може да предизвика сериозни проблеми както при ревизиите на финансовите отчети за 2002 год., така и за 2003 год.

30/16. Регламентиране на икономически стимули за фирмите, които даряват компютърна техника за образователните заведения.

Мотиви:

Стимулиране дарението на този вид техника и предоставяне на много по-широки възможности на образователните институции да ползват тази техника.

ІІІ. По ЗАКОНА ЗА ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА (ЗОДФЛ)

 31/1. Редът за облагането с патентни данъци да се регламентира в ЗКПО, а не в ЗОДФЛ.

Мотиви:

Когато облагането с патентни данъци касае юридически самостоятелна форма на стопанската форма на дейност, то регламентът за това облагане не може да бъде в ЗОДФЛ - най малко заради наименованието на този закон.

 32/2. Промяна в някои групи стопански дейности, облагани с един и същи по размер патентен данък, с цел да се облагат с еднакъв патентен данък приблизително равни по рентабилност дейности.

Мотиви:

В някои от сега съществуващите групи дейности, облагани с определен патентен данък са включени твърде различни по рентабилност дейностия, напр.: ремонт на битова техника и ремонт на музикални инструменти; ключарски услуги и ремонт на шевни машини; шивашки, кожухарски, кожарски и плетачни услуги и др.

 33/3. Детайлно райониране по отношение на ставките на патентните данъци на всички градове с население над 20 хил. жители и курортни комплекси с капацитет над 1 000 курортисти по време на сезона.

Мотиви:

С приемане на предложението ще се постигне по-точна съотносимост между размера на патентните данъци и печалбите от съответната стопанска дейност.

 34/4. Регламентиране на право за възстановяване на съответна част от внесения в началото на годината патентен данък при освобождаване на работното място или при прекратяване на дейността на данъчния субект в течение на годината.

Мотиви:

По предлагания начин от една страна ще се постигне по-точна съотносимост между размера на заплащания патентен данък и печалбата през съответната финансова година. От друга страна ще се създаде равнопоставеност в данъчно отношение между лицата, облагани с корпоративен данък и тези с патентен данък в случаите, когато не се извършва дейност и няма печалби.

 35/5. Започване през 2004 год. на разработването на механизми за въвеждане на семейното подоходно облагане.

Мотиви:

По този начин от една страна ще се постигне по-голяма социална и данъчна справедливост, от друга страна ще се реши въпросът с детските надбавки и на трето място – ще се създаде стимулираща демографска мярка.

 36/6. Започване през 2004 год. на разработването на механизми за въвеждане на единен пропорционален подоходен данък – 15 %, плащан при източника на дохода.

Мотиви:

Целта е опростяване в максимална степен на изключително усложненото днес подоходно облагане. Този данък в размер на 13 % за пръв път бе въведен в Латвия и и Русия. През м. май т. г. в Украйна парламентът прие решение за въвеждане на такъв данък от следващата година също в размер на 13 %. Пак през м. май т. г. Словашкото правителство предложи на парламента регламентиране за следващата година на такъв данък в размер на 19 %, колкото е ставката на ДДС и на корпоративния данък. Такъв вид данък се поддържа и от Световната и Европейската асоциации на данъкоплатците.

 37/7. Прецизиране на текстовете на чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗОДФЛ и чл. 12 от ЗКПО -спазване принципа на равнопоставеност по отношение данъчното облагане на едни и същи доходи.

Мотиви:

Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗОДФЛ чуждестранното физическо лице е освободено от данък върху дохода за доходи от лихви по банкови депозити - в същото време в чл. 12 от ЗКПО тези доходи се определят при източника с фиксирана 15 % ставка.

 38/8. Уеднаквяване на облагането на командировъчните за лицата по трудови договори, с тези които не са работници или служители на фирмата.

Мотиви:

След като е прието, че дневните пари не са доход, а обезщетение за лицата по трудови договори във връзка с завишените им разходи по време на командировката, няма причина същото да не се отнася и за командированите лица, които не са в трудово-правни отношения с фирмата.

От друга страна, при условие, че за фирмите се уеднакви данъчното облагане на командировъчните разходи за лицата, наети по трудово правоотношение и тези по граждански договор (чл. 23, ал. ал. 10 и 11 от ЗКПО), редно е по отношение на тези приходи при равен данъчен режим да бъдат поставени и самите физически лица.

 39/9. Регламентиране на икономически стимули за лицата, които закупуват компютърна техника и софтуер.

Мотиви:

Стимулиране образованието и усъвършенстването при работа с този вид техника.

IV. По ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ

40/1. Създаване на “он-лайн” връзка между данъчната администрация и търговците на дребно с горива и регламентиране на задължение за търговците на дребно да я поддържат.

Мотиви:

Най-големите приходи на държавата от акцизи са от горивата. Около 25 % от горивата минават през контрабандни канали. При условие, че за търговците на другите основни акцизни стоки - цигари и алкохол има въведен разрешителен режим, което позволява упражняването на по-ефективен контрол, би следвало симетрично да се регламентира механизъм за по-добър надзор при продажбата на горива, с оглед силно стесняване на сивия сектор.