Явор Алексиев
Институт за пазарна икономика
__________________________________

Повишаваме минималната работна заплата, вдигаме осигурителните прагове и започваме да глобяваме работниците, наред с работодателите. Всичко това с цел „изсветляване“ на икономиката и повишаване на заетостта посредством използването на „правилните лостове“. Дали наистина ще се получи?

По-вероятните последици от поредното повишаване на данъчно-осигурителното бреме ще бъдат точно обратните. Докато административно налаганото нарастване на разходите за труд продължава да изпреварва увеличаването на производителността на труда, няма как да се надяваме на подобрение на ситуацията на трудовия пазар.

Вдигането на осигурителните прагове средно с 5,6% в началото на 2011 г. превърна България в страната с най-бързо нарастващи разходи за труд в Европейския съюз за първото тримесечие на годината. При тези условия едва ли е изненадващо, че според последните данни на Евростат единствено Гърция ни изпреварва по растеж на безработицата през първите 6 месеца на 2011 г. Изводът е ясен – колкото повече се увеличават минималните осигурителни прагове, толкова повече нараства рискът от по-нататъшни съкращения на работни места или навлизане в сивия сектор. Това важи с особена сила за работещите в малки и средни фирми, както и за нискоквалифицираната работна ръка, които ще изпитат допълнителни затруднения заради повишаването на минималната работна заплата.

Как се определят минималните осигурителни прагове?
В момента минималният размер на осигурителния доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии се определя ежегодно в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. Това става на базата на Националната класификация на професиите и длъжностите, която е разработена в съответствие с методологията на Международната стандартна класификация на длъжностите (ISCO-88).

Механизмът е следният – събират се работодателите и синдикатите във всеки бранш и си говорят за това какви трябва да бъдат МОП за следващата година. Проблемът е, че в отделни браншове не може да се постигне съгласие или просто няма активни синдикални/работодателски организации и преговори просто няма. Нормално би било в тези случаи да няма промяна на праговете. Но не е така.

Тук се намесва министър Тотю Младенов и административно разпростира върху всички несъгласни или неактивни браншове някакво увеличение. Новината е, че „Работодателите и синдикатите в 5 от 76-те икономически дейности вече са се договорили за повишаване на минималните осигурителни прагове през 2012 г. Най-голям ръст ще има в туризма – между 15 и 20%. Минималните суми за начисляване на осигуровки за пенсия, майчинство, здраве и безработица ще се повишат и в търговията (7%), производството на хартия (5.6%) и в пощенските и куриерските дейности (4.3%).“ Ако практиката от миналите години се запази, това означава, че не повече от 20% от всички браншове ще постигнат някакво съгласие за увеличение, след което „социалният” министър ще вземе средното договорено увеличение и ще го наложи на останалите 80% браншове. Е това ако не е власт!

Ефектите:
Браншовете имат стимул да се събират и договарят нещо – какво и да е, стига да не се окажат в ситуацията Тотю Младенов да им определя увеличението. Казано с други думи, социалният министър насилствено колективизира трудовите отношения.

Синдикатите засилват позициите си без изобщо някой да иска това от тях, т.е. дори в определени браншове да няма синдикати, то в един момент се оказва жизнено важно да има такъв, защото само тогава може да има постигнато някакво съгласие.

Относно ефектите от самото увеличение на МОП, то ние сме писали много по въпроса. Най-общо, ефектите са под формата на:

Разходи
1. Разходи за бизнеса

• Увеличаване на разходите за труд  (повече разходи за заплати и социални осигуровки).
• Разходи на време и ресурси за запознаване на фирмите с новите осигурителни прагове и взимане на допълнителни управленски решения и планиране.
• Индиректни разходи –  по-малко инвестиции и по-ниска производителност на персонала вследствие на намаляване на бюджета на фирмите за бонуси,  премии,  социални и представителни разходи и обучение на работниците.

2. Разходи за потребителите/гражданите

• Увеличаване на цените на стоките и услугите вследствие на по-високите разходи за труд на фирмите.
• По-малко работни места и по-малко отработени часове сред по-ниско квалифицираните и уязвими групи (младежи, малцинства и др.).

3. Разходи за публичния сектор

• Повече разходи за обезщетения за безработица.
• Загуба на приходи от осигуровки и данъци от увеличаване на сивия сектор и намаление на заетостта.

Ползи
1. Ползи за потребителите

• По-високи възнаграждения на по-ниско платените работници  (за сметка на работодателите и по-високо платените работници).

2. Ползи за държавата

• Допълнителни приходи от социални осигуровки и данъци. 

До момента, всички увеличения на МОП през годините са имали негативен нетен ефект, поне според нашите изчисления. Други изчисления няма, защото министърът не си прави труда да ги прави.

Крайно време е тази практика да спре. Докато министърът не представи сметки за ефектите, не трябва да се прави каквото и да е. Да не говорим за властта му да разпростира договорки, направени в избрани браншове върху цялата икономика.