Лиляна Панева
Данъчен консултант

Съгласно чл. 48, ал. 1 от ППЗДДС при внос на стоки се начислява ДДС, независимо дали за целите на облагането с данъка вносителят е регистрирано или нерегистрирано лице. Една от хипотезите, при които въвеждането на стоки на територията на страната от регистрирани по ЗДДС лица е освободена от облагане, е когато с тях ще се извърши последваща вътреобщностна доставка (ВОД). Условията за нейното прилагане са посочени в чл. 58, ал. 1, т. 6 от закона. За да освободи доставките на внасяните стоки от облагане, вносителят следва да разполага с определени доказателства. За целта до края на 2010 г. законът изискваше:

• вносителят да е регистрирано по ЗДДС лице; и
• внасяните стоките да са предмет на следваща ВОД.

Вносителят удовлетворяваше тези изисквания с представянето на митническите органи на:

• копие от удостоверение за регистрацията си по ЗДДС;
• писмена декларация, че към момента на вноса е регистрирано по закона лице;
• транспортен документ, в който е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка.

От 01.01.2011 г. в разпоредите на чл. 58, ал.1, т. 6 от закона и на чл. 51 от ППЗДДС бяха направени изменения и допълнения, в съответствие с които видът и съдържанието на документите, използвани като доказателство за наличието на внос, освободен от облагане по този ред, бе променен. За да удостовери наличието на условията за освобождаване на внасяните стоки от облагане, е необходимо вносителят да представи на митническите органи:

• собствения си идентификационен данъчен номер по чл. 94, ал. 2 от закона;
• идентификационния номер по ДДС на лицето, за което е предназначена стоката, издаден в друга държана членка, или собствения си идентификационен номер, издаден в държавата членка, където завършва превозът й;
• доказателство, че внесените стоки ще бъдат транспортирани или изпратени до територията на друга държава членка по ред, определен в ППЗДДС.

Във връзка с тези промени е променен и чл. 51 от правилника. Той определя, че за освобождаване на внос по реда на чл. 58, ал.1, т. 6 от ЗДДС, вносителят следва да представи пред компетентното митническо учреждение:

• копие от удостоверението си за регистрация по чл.104 от закона;
• декларация по новия образец № 24 от Приложението на правилника; и
• транспортни документи, в които е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка.

Освен това в чл. 51 от ППЗДДС е добавена и нова ал. 3, според която при извършването на проверката за наличието на необходимите доказателства за освобождаването на внасяната стока от облагане, митническите органи правят проверка относно валидността посочения в декларацията идентификационен номер по ДДС, издаден от друга държава членка.

При наличието на тези условия митническите органи освобождават стоката за следваща ВОД, без да начисляват при вноса й ДДС.

За да докаже, че впоследствие с нея наистина е извършена ВОД, разпоредбите на чл. 45 от ППЗДДС изискват като доказателство вносителят й да разполага с:

• фактура за доставката, в която е посочен идентификационният номер по ДДС на получателя на стоката в държава членката, под който му е извършена доставката; или
• протокол по чл.117, ал. 2 от закона - в случаите на ВОД по чл. 7, ал. 4 от закона (такива са случаите, при които лицето извършва доставката за свой обект или дейност в другата държава членка); или
• документ за доставката на инцидентна продажба на ново превозно средство (по чл.168, ал. 8 от закона), когато доставчикът е физическо лице, което не е ЕТ и не е регистрирано по закона; и
• документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Видът и съдържанието на тези документи са определени в чл. 45, ал.2, б.”а” и “б” от ППЗДДС и зависят от това кой от участниците в сделката е поел организацията и осъществяването на превоза им.

Когато до изтичането на календарния месец, следващ месеца на възникване на данъчното събитие за вноса, вносителят не се снабди с посочените документи, на последния ден от този месец данъкът става изискуем. В такива случаи вносителят е длъжен в 15-дневен срок след този ден да го начисли с протокол по чл.117, ал.2 от закона. Когато впоследствие се снабди с необходимите документи, той коригира резултата от начисляването му чрез анулиране на протокола. Анулирането се извършва в 5-дневен срок от датата на получаването на документите. Посоченият порядък и процедури за облагане произтичат от разпоредбите на чл. 50, ал. 1, 2, 3 и 4, и чл. 51, ал. 2 от ППЗДДС. Изрично следва да се отбележи обаче, че независимо от посочените по-горе случаи и обстоятелства, при които данък при внос не се дължи, размерът на данъчната му основа следва да се определи и той се вписва в митническата декларация (чл.48, ал.2 от ППЗДДС). Данъчната му основа се посочва и в клетка 9 на дневника за покупките на данъчно задълженото лице и в клетка 30 на справката му декларация за съответния данъчен период. Това означава, че независимо че при вноса за дадена доставка данък не се дължи, нейната данъчна основа и размера на данъка трябва да се определят.

Какво включва данъчната основа на ДДС при внос на стоки?

Начинът за определяне на данъчната основа и елементите, които съдържа нейната стойност за целите на облагането с ДДС, са посочени в чл.55, ал.1-5 от закона. Те регламентират, че при внос на стоки данъчната основа на доставките е тяхната митническа стойност, увеличена с:

• митните сборове, акцизи и други такси, дължими във връзка с вноса на стоките на територията на Общността, както и тези, дължими при вноса им на територията на страната;
• разходите, които са присъщи на вноса като комисионни, разходи за опаковка, транспорт и застраховки, реализирани до първото местоназначение на стоките на територията на страната (чл.55, ал.1 от закона), доколкото те не са включени в митническата стойност на доставката (чл.47, ал.1 от ППЗДДС).

Тогава когато стоката се внася на територията на нашата страна, но в документите, които я съпровождат, е указано че тя е предназначена за друга държава членка, данъчната основа на доставката при вноса се увеличава с разходите за превозването й от територията на нашата страна до територията на другата държавата членка (чл.55, ал.2 от закона).

В случаите, при които стоките са били временно изнесени от територията на страната за обработка, преработка или поправки под митнически режим “пасивно усъвършенстване” до място извън територията на Общността, след което се внесат обратно у нас, данъчната основа за тях е стойността на обработката, преработката или поправката им, увеличена с присъщите разходи по вноса, митническите сборове и пр. разходи, посочени по-горе.

В данъчната основа на вноса не се включва стойността на търговската отстъпка, когато тя е предоставена на получателя най-късно до датата за възникване на данъчното събитие по вноса (чл.55, ал.4 от закона). Когато отстъпката е предоставена след тази дата, данъчната основа на доставката се намалява с размера на отстъпката като за целта доставчикът издава кредитно известие към нейната фактура.