Лиляна Панева
Данъчен консултант
_____________________

В търговската практика не са рядкост случаите, при които участниците в сделки за покупко-продажба на стоки, се договарят при изпълнение на определени условия да бъдат направени известни отстъпки в стойността на доставките им. Като условие за прилагането на отстъпките най-често се поставят обемът на покупките, срокът за тяхното заплащане и други обстоятелства, с които е свързана ускорената реализация на търгуваните стоки. В такива случаи бонусите, които се предоставят на купувачите на стоките, се третират по ЗДДС като търговска отстъпка и съгласно чл. 26, ал. 5, т. 1 от закона сумата им не се включва в данъчната основа на съответната доставка. Основание за това е фактът, че на практика с нея се намалява възнаграждението, което получава доставчикът.

Ако отстъпката се предоставя на получателя на стоката преди датата на възникване на данъчното събитие на доставката, тя се изключва от договореното възнаграждение за стоката, а когато се предоставя след това, сумата на отстъпката се приспада от данъчната основа на съответната доставка чрез кредитно известие към вече издадената фактура.

Макар и в по-редки случаи търгуващите договарят и бонуси, които получава продавачът на стоката. Тъй като въпросът за третирането на такива бонуси не е регламентиран изрично в ЗДДС, документирането и облагането на дължимите му суми поражда въпроси, като този по следния казус:

По договор с контрагент, регистриран по ДДС в Испания, регистрирана българска фирма доставя стоки, които се превозват с кораб при условията на търговския термин FOB. Фирмата е натоварила стоките на кораба преди договорения срок и има право да получи комисионна от испанския си контрагент, тъй като в договора им са заложени клаузи за комисионна или неустойка при съответно по-ранното или закъснялото й натоварване. Как трябва да се третира по ЗДДС комисионната, на която има право в случая българската фирма, и трябва ли да се начисли върху нея ДДС?

При доставките на стоки, договорени по условията на търговския термин FOB, продавачът има задължение да натовари стоката на кораб, осигурен от купувача. При тези условия данъчното събитие за доставката възниква на датата, на която стоката е преминала корабния борд (на практика с натоварването й на кораба, нает от купувача). От този момент нататък рисковете и разходите за превоза на стоката до съответното местоназначение се носят от купувача. Той договаря стойността на транспортната услуга със собственика на кораба, нает за превоза.

При това в зависимост от бързото или забавено натоварване на ангажирания плавателен съд в морското право се прилагат особени клаузи за компенсации от страна на наелите ги лица към корабособственика и обратното - на бонуси от него към лицата. В случаите, при които наетият кораб се забави в пристанището за натоварване повече от договореното време, наемателите му дължат компенсации, а той им дължи бонуси, ако натоварването приключи по-рано от договорения срок. Тези компенсации и бонуси са известни съответно с наименованията “димъридж” (от английското demurrage) и “диспач” (dispatch). В зависимост от конкретните договорености размерът им понякога е значителен и в такива случаи купувачите на стоките са заинтересовани да ангажират и продавачите в по-бързото натоварване на стоката. За целта те се договарят с тях да им предоставят бонуси за нейното по-бързо натоварване.

Обстоятелствата по коментирания казус показват, че при него очевидно е налице такъв случай. При него става въпрос за бонус, получен във връзка с вътреобщностна доставка, при която данъкът е изискуем и се начислява от получателя й. На практика това води до увеличение на сумата, върху която той следва да си самоначисли данък, и представлява обратен случай на начина, по който се третират данъчно неустойките и търговските отстъпки. В случая е налице бонус, с който възнаграждението, което ще получи фирмата-доставчик за стоката си, се увеличава. В резултат на това със сумата на договорената т. нар. “комисионна” следва да се увеличи данъчната основа на доставката й.

Нормативно сумата на бонуса, получен от фирмата-доставчик, може да се квалифицира като разход, пряко свързан с доставката, включен в данъчната й основа по реда на чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС. Приложима според нас е и квалификацията му като възнаграждение за съпътстваща услуга, пряко свързана с доставката, която съгласно чл. 128 от ЗДДС се приема, че е част от основната доставка, ако плащането им е определено общо. Това означава, че независимо от това коя от двете квалификации ще се приеме за меродавна, във фактурата, която издава на испанския си контрагент, българската фирма следва да посочи тази сума като част от стойността на доставяната стока и данъкът за нея ще бъде начислен от испанската фирма.

Обратно, ако българската фирма не беше успяла да натовари стоката си в договорения срок и дължеше за това неустойка, по силата на чл. 26, ал. 5, т. 1 от ЗДДС размерът на неустойката щеше да бъде изключен от данъчната основа на доставката й и с нея фактически щеше се намали стойността на нейната доставка, а оттам и данъчната основа, върху която ще си самоначисли за нея данък испанският й контрагент.