По инициатива на президента Георги Първанов на 29 октомври 2010 г. се проведе дискусия на тема „Стратегически приоритети на българската икономика в контекста на стратегия „Европа 2020”. Дискусията е в рамките на дебатите “България 2020”. Представители на централни институции и местната власт, неправителствени организации, синдикати, работодателски съюзи, учени, експерти обсъждаха становище на тема: „Стратегически приоритети на българската икономика в контекста на стратегия „Европа 2020”, изготвено от Икономическия и социален съвет на Република България по предложение на държавния глава. В становището са поставени важни проблеми на дългосрочната социална и икономическа политика на страната, изискващи широк обществен дебат и консултации между всички заинтересовани страни - държавните институции, експертите, гражданското общество. Как ще изглежда българската икономика през 2020 г.? Какви са перспективите й за развитие в следващите 10 години? Кои са целите, към чието постигане страната ни трябва да се стреми?

Един от основните изводи, върху които стъпват анализът и предложенията на ИСС, е, че двадесетгодишният преход към действаща пазарна икономика не доведе до ефективни структурни реформи в икономиката и свързаните с нея сфери. Перспективата за дългосрочно устойчиво развитие е застрашена от наследените и новосъздадени фундаментални структурни проблеми на икономиката, задълбочаващите се дисбаланси и силни ограничители на икономическия растеж. Те се изявяват най-отчетливо в условия на икономическа рецесия и водят до ниска конкурентоспособност, до продължаващи остри социални смущения, се казва в становището.

Липсва приемственост в управлението на политическо ниво, заявява още ИСС. Според него не се осъществява контрол по изпълнението и съгласуваността между националните стратегии и политики, отсъства приемственост и надграждане на цели и мерки. Съветът установява, че институциите у нас са генерирали над 163 основни стратегически документа, програми и планове, между които обаче няма системна обвръзка, не се извършва достатъчен контрол по тяхното изпълнение и актуализация при необходимост, не се анализират причините за неизпълнението им, както и възможна оптимизация в следващите периоди. 

Съветът смята, че ръстът на икономиката, реализиран през последните 13 години, е за сметка на „нездравословен” растеж, ниско качество на преките чуждестранни инвестиции, погрешна енергийна политика, висока нарастваща фирмена задлъжнялост и запазване на дисбалансите, свързани с ограничената покупателна способност на населението.

Във встъпителното си слово президентът Георги Първанов благодари на всички, които са се отзовали на поканата за четвъртия поред форум от дебатите по Стратегията “България 2020”. Той припомни, че през септември миналата година беше представен Четвъртия годишен доклад, изготвен от екип от учени и експерти от академичната общност. Според държавния глава трябва да се направи равносметка на случилото се през изминалата година, защото това е важно с оглед на вземането на нови решения от антикризисен или стратегически характер. По думите на държавния глава големият въпрос, произтичащ от предишния форум, е къде сме ние, къде бяхме и къде сме сега в общото движение на страните от ЕС.

Съответствия между становището на Икономическия и социален съвет и БТПП по темата

В раздела „Основни изводи“:

1. Приоритетите в следващите 10 г., следва да бъдат преструктуриране на икономиката, инвестиции в транспортната и енергийна инфраструктура, промени в бизнес средата, качеството на работните места и квалификацията на трудовите ресурси, реформи в образованието.
2. Основното предизвикателство пред повишаване на производителността на България е свързано с промяна на съществуващото ниво на компетенции, умения, квалификация и образователно равнище на работната сила, повишаване на качествената заетост и укрепване на научноизследователската и развойна дейност.

В раздела „Основни проблеми и ограничители на икономическото развитие до 2020 г.“

1. Недобра правораздавателната система и ниската й резултатност, нарастване на престъпността, при липса на ефективни присъди и наказания, създават среда на обща социална и икономическа несигурност.
   Неефективният контрол по прилагане на законодателството, бавният съдебен процес по търговски спорове, спазване на договорите, защита на правата върху собствеността, насърчава неформалната заетост, сивата икономика и високото равнище на престъпност.
2. Отсъства ефективен контрол върху процедурите по възлагане и качеството на изпълнението на обществените поръчки, което е индикатор за корупция на национално, държавно, корпоративно и общинско ниво.
3. Неефективно административно обслужване.1.
   Не се ползват добрите практики на страните-членки на ЕС по усвояване на европейските фондове. Нереализирано електронното правителство като мощен инструмент за противодействие на корупцията.
4. Значителни са бариерите пред предприемачеството. Икономическата свобода у нас е изправена пред три основни предизвикателства - високи държавни, в т.ч. общински разходи и неефективна администрация, незащитени права на собственост и корупция.
5. Основен дефект на икономическото развитие е изходното състояние на инфраструктурата: транспортна – железопътна, пристанищна, пътна.
6. Изключително нисък е делът на иновативните предприятия – иновациите не се насърчават до нужната степен. Българската икономика продължава да бъде с най-ниски показатели за иновации.
7. Ясно изразени са тенденциите на деквалификация и понижаващо се качество на трудовия ресурс – застаряване, липса на съвременно образователно ниво и компетенции, отговарящи на потребностите на пазара на труда

В раздела „Ключови приоритети на националната икономика“

1. Административни и законодателни реформи за оптимизиране на държавната администрация, структури и функции, регулативна среда, осигуряване на законност, сигурност и предсказуемост.
2. Въвеждане на мерки за ограничаване на сивия сектор.
3. Инвестиции в транспортна инфраструктура.
4. Кардинални промени в образователната система.
5. Стимулиране на иновациите.

_____________________________
*Заб. Не са налице несъответствия между материала на Икономическия и социален съвет и общите работодателски позиции