Лиляна Панева
Данъчен консултант
_______________________

Съгласно системата за функциониране на ДДС на територията на ЕО, данъкът, начислен на данъчно задължени лица (ДЗЛ), регистрирани в държава членка (ДЧ) на Общността за доставки на стоки и/или услуги, предоставени им на територията на друга ДЧ, подлежи на възстановяване. Възприетият ред за неговото възстановяване обаче създаваше проблеми, поради което от 01.01.2010 г. е в сила Директива 2008/9/ ЕО от 12.02.2008 г., с която се внасят промени в порядъка за възстановяването на този данък. В изпълнение на Директивата у нас бе издадена Наредба № 9 на МФ от 16.12.2009 г. (обн. ДВ, бр.101 от 18.12.2009 г.), която регламентира подробни правила за възстановяването на ДДС на ДЗЛ, установени в друга ДЧ на Общността. Наредбата се издава на основание чл. 81, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС и отменя Наредба Н-11 от 2006 г. за възстановяване на платен ДДС на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на облагането на територията на Общността. Тя влезе в сила от 01.01.2010 г., като за исканията за възстановяване, подадени до 31.12.2009 г. включително, ще се прилагат разпоредбите на отменената Наредба Н-11 от 2006 г.

По принцип Наредба № 9 определя условията и процедурите, при които лице, установено в друга ДЧ, има право да си възстанови ДДС, платен у нас при покупки или внос на стоки, или при получаване на услуги. Условията, при които българските ДЗЛ имат право на възстановяване на заплатения от тях ДДС на територията на друга ДЧ, са обект на наредбите на съответните държави, където е начислен данъкът. Общите параметри и условия, регламентирани в тях, съответстват на тези, определени в Наредба № 9. Освен това искания на българските ДЗЛ до съответните ДЧ ще се подават чрез нашата данъчна администрация по ред, регламентиран в наредбата.

I. Възстановяване на ДДС на ДЗЛ, установени в други държави членки на ЕС

1. ДДС, обект на възстановяване по реда на Наредба № 9 на МФ

На възстановяване подлежи ДДС:

• платен на територията на страната от ДЗЛ, установени и регистрирани в друга ДЧ на ЕС; и
• платен в друга ДЧ от ДЗЛ, установени и регистрирани по ЗДДС в България.

Не подлежи на възстановяване неправомерно начислен ДДС, включително и за осъществени вътреобщностни доставки и износ.

2. Лица, установени в друга ДЧ, които имат право на възстановяване на ДДС, начислен им в България

Лице, установено в друга ДЧ, има право да му бъде възстановен ДДС, който му е начислен за ползвани услуги или за закупени, или внесени от него стоки на територията на България, при едновременното наличие на следните условия:

• лицето да е регистрирано за целите на облагането с ДДС в ДЧ, където е установено;
• за периода на възстановяване то да не е имало седалище и адрес на управление, постоянен обект, постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;
• за периода на възстановяване да не е извършвало доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната с изключение на доставки на транспортни услуги, облагаеми с нулева данъчна ставка и доставки на свързани с тях спомагателни услуги, и /или доставки, за които данъкът е изискуем от получателя им съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗДДС.

Това означава, че в обхвата на ДЗЛ, отговарящи на условията, на които може да бъде възстановен ДДС, заплатен в ДЧ, са включени не само юридическите лица или лицата, регистрирани като търговци, но и лицата, упражняващи свободни професии като юристи, архитекти, консултанти и др., които са регистрирани за целите на облагането.

3. Доставки, начисленият ДДС за които подлежи на възстановяване

Лицата, които отговарят на условията, посочени в т. 2, имат право да им бъде възстановен ДДС, който им е начислен у нас от лице, регистрирано за целите на облагането, когато:

• получените от тях стоки и услуги се използват за доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които биха дали право на приспадане на данъчен кредит съгласно глава седма "Данъчен кредит" от ЗДДС, ако мястото им на изпълнение беше на територията на страната; както и
• за доставки с място на изпълнение на територията на страната, облагаеми с нулева данъчна ставка (транспортни и свързани с тях спомагателни услуги), и /или доставки, за които данъкът е изискуем от получателя им съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗДДС.

Следователно, за да има право на възстановяване на ДДС за получените стоки и услуги, съответното ДЗЛ трябва да извършва с тях в ДЧ, където е установено, облагаеми доставки с право на приспадане на данъчен кредит. Когато то извършва с тях както доставки с право на приспадане на данъчен кредит, така и такива, за които не е налице такова право, размерът на данъка за възстановяване се изчислява на базата на приложимия от него коефициент за право на частичен данъчен кредит, изчислен по правилата на ДЧ, където то е установено.

Правото на възстановяване на ДДС за закупени стоки и получени услуги се отнася за фактурирани доставки, по които данъкът е станал изискуем, както и за осъществен внос на територията на страната през периода на възстановяване.

4. Процедура за възстановяване на данъка

Правото на възстановяване на ДДС, начислен у нас на ДЗЛ, установени и регистрирани в друга ДЧ, се упражнява от тях чрез подаване на искане за възстановяване до компетентния орган по приходите на НАП. Искането се подава посредством електронен портал, създаден в ДЧ, където е установено лицето. То се подава от него лично или чрез упълномощено лице. В искането си лицето трябва да посочи:

• описание на икономическата си дейност чрез хармонизираните кодове, определени в чл. 34а, пар. 3, втора алинея от Регламент (ЕО) 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност въз основа на класификацията NACE, утвърдена съгласно Регламент (ЕО) № 1893/2006, с който е изменен Регламент (ЕО) 3037/90 (Регламент (ЕО) 1798/2003 на Съвета); и
• естеството на придобитите стоки и услуги, описани в съответствие с кодовете от приложение № 2 към наредбата.

Към искането за възстановяване не се представят копия от фактурите и документите за внос, освен в случаите, при които те не бъдат изрично поискани от приходната администрация в хода на проверката й по възстановяването.

4.1. Срокове и периоди, за които се подава искането

Лицата, които отправят искания за възстановяване на ДДС, може да упражнят това си право най-късно до 30 септември на календарната година, следваща годината, през която е възникнало правото на възстановяване на данъка.

Периодът, за който се иска възстановяване, може да бъде:

• календарно тримесечие; и/или
• календарна година.

Искането за възстановяване на ДДС може да се отнася за период, по-кратък от календарно тримесечие, само когато този период е остатък от дадената календарна година.

При това, когато искането е за период от календарно тримесечие, сумата на данъка за възстановяване не може да бъде по-малка от 800 лв., а когато е за период от една календарна година или за остатък от същата, сумата му не може да бъде по-малка от 100 лв.

В случай, че са пропуснати фактури за покупки или за внос за периоди, обхванати от предшестващи искания, те се включват в искане, подадено за следващи периоди, най-късно до 30 септември на календарната година, следваща годината, през която е възникнало правото за възстановяване.

Ако след подаването на искането за възстановяване на данъка има промяна в размера на коефициента за право на частичен данъчен кредит, посочен в него от лицето, то има право да коригира данните за размера на сумата за възстановяване или на вече възстановена му сума. Корекцията се извършва през календарната година, следваща периода на възстановяване, посредством декларация, подадена чрез електронния портал на ДЧ, където е установено лицето. Срокът за корекция е до 30 септември на годината, следваща годината, през която е подадено искането, подлежащо на корекция.

Когато лицето установи неправилно отразени фактури или документи за внос в подадено от него искане за възстановяване, може да подаде корекционно искане за възстановяване. Корекционното искане може да бъде подадено до края на календарната година, следваща периода на възстановяване.

Информацията в искането за възстановяване, както и евентуално поисканата допълнителна информация се предоставя от лицето на български или английски език.

4.2. Действия на органа по приходите във връзка с възстановяването

Компетентният орган по приходите възстановява данъка на ДЗЛ въз основа на подаденото от тях искане, след като по реда на ДОПК установи, че са налице условията на ЗДДС, ПЗДДС и наредбата, относно правото за неговото възстановяване. Когато в хода на проверката се установи, че документите, които е представило лицето, не дават достатъчна информация за преценка, той може да поиска от администрацията на съответната ДЧ предоставянето на допълнителна информация. Може също да поиска да бъде предоставено копие или оригинал на фактура или документ за внос за доставката, обект на искането за възстановяване. След приключване на производството оригиналните документи се връщат на лицето. Срокът за представянето на допълнителната информация е един месец от получаване на искането за нейното предоставяне.

В зависимост от резултатите от проверката проверяващият орган трябва да излезе с решение за съответно изцяло или частично одобряване или отхвърляне на искането. В най-добрия случай решението излиза в четиримесечен срок от датата на подаване на искането. За целта проверяващият орган уведомява за решението си ДЧ, в която е установено лицето по електронен път. Данъкът се възстановява на лицето не по- късно от десет дни след обявяване на решението. Сумата му се възстановява по посочена от него банкова сметка в български лева, т.е. във валутата, в която е начислен данъкът. Когато той се превежда по банкова сметка, различна от сметка в българска банка или клон на чуждестранна банка у нас, всички банкови такси във връзка с възстановяването му, както и с обмяната на валутата се приспадат от сумата на определения данък за възстановяване.

Ако сумата на възстановявания данък не бъде преведена на лицето в посочените срокове, за дните на просрочието му се начислява законно определената лихва.

Продължение в следващия брой