Отбелязваме нарастващ икономически интерес към Дунавския и Черноморския регион за времето от предишната сесия на Българо-японския икономически съвет. Това каза председателят на БТПП Цветан Симеонов в привествие при откриването на 24-та сесия на Българо-японския икономически съвет.

Въпреки кризата в България напоследък не са увеличавани данъци, не са намалявани заплати и пенсии. Това на фона на останалите страни от региона налага извода за България като най-добро място за инвестиции в страните от ЕС. БТПП насърчава сътрудничеството, защото вярваме, че ако към българското трудолюбие се прибави японския мениджмънт и дисциплина, ще бъдем твърде конкурентни в рамките на европейския пазар, подчерта Симеонов.

В приветствието си към сесията Н. Пр. Цунехару Такеда напомни, че неговата страна беше сред донорите и инвеститорите в българската икономика преди присъединяването на България към ЕС. След 2007 вече сме в отношения на взаимно изгодни икономически отношения.

По думите на посланик Такеда нивото на инвестициите все още е далеч от възможностите на двете страни.

На сесията на Българо-японския икономически съвет, с домакин БТПП, бяха представени успешни японски проекти в България – Болница „Токуда“, изграждане на ветроенергиен парк „Калиакра“, цех за кабелни инсталации на „Ядзаки Корпорейшън“ в Ямбол, проект за рехабилитация на ТЕЦ „Марица Изток“ 2, проект за софийското метро, разширяване на пристанище Бургас и др. По време на Сесията бяха обсъдени възможностите за развитие на нови проекти в областта на ВЕИ, екологията, машиностроенето, информационните технологии, туризма и селското стопанство.

БТПП бе също домакин на среща на японска делегация от бизнес федерацията „Нипон Кейданрен“ с представители на българските работодателски организации. В състава на 33-членната японска делегация бяха Шиничи Йокояма, президент на Сумитомо Лайф Иншурънс, и Йошимицу Кобаяши, президент на Мицубиши Кемикал Холдинг. Те са съпредседатели на комитета на федерацията за Европа.

В японската бизнес федерация „Кейданрен“ членуват най-големите японски компании, над 100 индустриални асоциации и около 50 регионални икономически организации.

Основна цел на посещението на японските компании в България бе проучване на икономическото състояние и бизнес климата в страната във връзка с евентуалното участие на японския бизнес в инфраструктурни проекти в България, финансирани от фондовете на ЕС.

От българска страна интересът е насочен към японските индустриални предприятия и високотехнологични производства. Възможни области за сътрудничество между български и японски компании са разработването на хибридни еко автомобили, изграждането на „интелигентни“ енергийни системи, както и разширяване на сътрудничеството при производството на българско кисело мляко в Япония и експанзията на нови пазари.