Лихвите при недалновидно намаление на
авансови вноски по ЗКПО


Лиляна Панева
Данъчен консултант
____________________

В годината, следваща дадена финансова година, данъчно задължените лица (ДЗЛ), чиито доходи се облагат по реда на ЗКПО, дължат авансови вноски за доходите си в зависимост от размера на нетните си приходи от продажби през предходната година. Такива вноски дължат лицата, чиито нетни продажби през тази предходна година надвишават 200 000 лв. Периодичността на вноските им зависи от това дали в резултат на продажбите те са формирали данъчна печалба или не. Съгласно чл. 84 от ЗКПО, тези, формирали през предходната година данъчна печалба, извършват месечни авансови вноски, а останалите - тримесечни. Размерът на дължимите авансови се определя по формули, регламентирани съответно в чл. 86, ал. 1 и чл. 87 от ЗКПО за месечните и тримесечни задължения.

Правото на ДЗЛ да намалят размера на изчислените с помощта на тези формули вноски е регламентирано в чл. 88 от ЗКПО. Неговата разпоредба определя, че когато лицата преценят, че сумарната стойност на тези вноски ще превиши тази на годишния им корпоративен данък за съответната текуща година, те могат да намалят размера на вноските си, като за целта подадат декларация по съответен образец. Намалението се ползва след подаването на декларацията.

В закона не е предвидена нормативна възможност в хода на текущата данъчна година ДЗЛ да се откажат от поисканото намаление. Това не означава, че когато в хода на годината дадено лице оцени, че първоначалната му преценка е била неправилна, то няма право да продължи да внася авансово вноски с размер на изчислените по реда на закона. Въпреки това, преди да подадат декларация за намаляването им, лицата следва много внимателно да преценят реалността на очакванията си. Противното е свързано с начисляване на лихва. Тя ще е толкова по-малка, колкото по-навреме се оцени, че направеното намаление на вноските е било неправилно. В какви случаи лицата дължат лихви за неправилно намален размер на авансовите вноски по ЗКПО?

Когато дадено данъчно задължено лице е подало декларация за намаление на авансовите си вноски, но впоследствие се окаже, че не е разчело правилно бъдещите си финансови резултати и сумарният годишен размер на месечните му авансови вноски по реда на чл. 88 от закона е с над 10 на сто по-нисък от размера на дължимия му корпоративен данък за съответната година, лицето дължи лихва. Начинът и показателите, въз основа на които се определя размера на лихвата, са регламентирани в чл. 89 от ЗКПО. Сумата, върху която се дължи лихва, се определя като разлика между годишния корпоративен данък, дължим от лицето, и дължимите от него авансови вноски за годината. Когато размерът на дължимия от него годишен корпоративен данък е по-нисък от сумарния размер на авансовите му вноски, определени по реда на чл. 86 от закона, тогава при определяне на сумата, върху която се дължи лихва, вместо размера на годишния корпоративен данък се ползва размерът на тези авансови вноски.

Това означава, че в практически порядък сумата, върху която се определя дължимата лихва, ще зависи от това дали размерът годишния корпоративен данък, който дължи лицето, е по-висок от дължимите от него авансови вноски, определени по реда на чл. 86 от закона или не. Когато той е по-малък от тези, определени по този ред, при изчисляването на сумата, върху която се дължи лихва, вместо годишния корпоративен данък, дължим от лицето, се ползва размерът на авансовите му вноски, определени по този ред, т.е. в такива случаи Сумата, върху която се дължи лихва = Сумата на авансовите му вноски, определени по реда на чл. 86, минус дължимите от него авансови вноски (съгласно пояснението, дадено в чл. 89, ал. 4 от закона, в случая това е сумата на авансовите вноски на лицето, получени при намаление вследствие прилагане на чл. 88 от закона).

Пример: Размерът на годишния корпоративен данък за годината, дължим от дадено ДЗЛ на месечни авансови вноски, е 14 000 лв. Този, изчислен на база авансовите му вноски, определени по реда на чл. 86 от закона е 15 000 лв. Лице е поискало от м. юни на годината размерът на вноските му да бъде намален, така че годишната сумарна стойност на вноските му е 10 200 лв. В такъв случай разликата в стойността на данъка, върху която се дължи лихва, е 3800 лв., изчислени като (14000 – 10 200) = 3800 лв.

Сумата на лихвата, която дължи лицето, се определя като сумата на така получената данъчна основа се разпредели за съответните месеци, през които са внасяни намалени авансови вноски. Разпределението се извършва по формула, дадена в чл. 89, ал. 3 от закона, както следва:

А = (Б-В) х Г / Д-Е , където:

А – частта от сумата, върху която се дължи лихва, разпределена за съответния месец, през който е внасяна намалена авансова вноска;

Б – размера на авансовата вноска, определена по реда на чл. 86 за съответния месец;

В – дължимата вноска за съответния месец (съгласно пояснението, дадено в чл. 89, ал. 4 от закона, в случая това е намалената авансова вноска, определена с декларацията на лицето по чл. 88 от закона);

Г – общата сума, върху която се дължи лихва за просрочие, определена като разлика между годишната сума на дължими авансови вноски, определени по реда на чл. 86 от закона, и сумата на внесените от него авансови вноски през годината;

Д – общата сума на годишните авансови вноски на лицето, определени по реда на чл. 86 от закона;

Е – общата сума на авансовите вноски, дължими от него за годината (по смисъла, пояснен в чл. 89, ал. 4, т. 2 от закона).

Ако приемем, че съгласно изчисленията по формулата от чл. 86 лицето е следвало да внася авансово по 1000 лв. на месец, но вместо това от м. юни нататък е внасяло по 200 лв., то А = (1000 – 200) х 3800 / 15000 – 10200 = 633.33 лв.

Това е месечната сума, върху която се дължи лихва за намалената авансова вноска за всеки месец в периода м. юни-декември на годината. Размерът на дължимата лихва за всеки месец се изчислява от датата, на която съответната месечна авансова вноска е станала изискуема, до датата на внасяне на годишния корпоративен данък, но не по-късно от 31 март на годината, следваща годината, за която се начислява лихвата. За целта се ползва размерът на основния лихвен процент, определен от БНБ за съответния месец, увеличен с 10 пункта (съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други държавни вземания).