Устойчивото строителство и България* |
Арх. Ива Делова Уорд Милър „В следващите 20 години светът ще премине през трансформация, много по-голяма от това, което се е случило преди 100 години”, каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев при откриването на първата Национална конференция „Пасивни сгради България”. Трудно може да си представим подобни мащабни промени, въпреки че динамиката на съвременните процеси и кризите в световен план подсказват, че това със сигурност трябва да се случи. Строителството и експлоатацията на сгради са основни фактори за натоварване на околната среда. Темата за устойчивото строителство вече е водеща политика за Европа. Ще става и все по-целенасочена политика за бизнеса и инвеститорите. Нарастващите цени и изчерпването на ресурсите, климатичните промени, законовите разпоредби и изискванията за социална отговорност са основните фактори, които ще превърнат в пазарна реалност строенето на по-устойчиви сгради. Защо да действаме сега? Ползи при устойчивото строителство.
Как устойчивото строителство може да се въведе като практика?
Как устойчивото строителство може да се въведе като практика в България? България има политика и стратегия за Устойчиво Развитие, но от 2007 г. няма нито координирани действия и усилия между основните звена и всички министерства, нито стратегия, която да интегрира и изследва съвместното действие на подсистемите. Докато правителството изготвя новата Стратегия за енергийна ефективност, надяваме се, че то ще има по-големи успехи от предшествениците си в това да интегрира, да стимулира и да спомага за преразпределянето на енергийните източници. Да започне да счита енергийната ефективност като ресурс и да осъзнае факта, че сградите консумират 40% от енергията на обществото. България е сред страните с най-голямото потребление на енергия (единица енергия, разделена от брутния вътрешен продукт) или с други думи с найниската енергийна ефективност в Европейския съюз. Когато ниската цена на енергията не спомага за енергийната ефективност има и други начини за подобрение. Например, Законът за местни данъци и такси предвижда освобождаване от данъци върху собствеността само сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификат Клас А или Б, издадени според Закона за енергийната ефективност. Управлението на отпадъците, ресурсите и транспорта са допълнителни въпроси, свързани с енергийната ефективност и строителството, които дори не са разгледани по отношение на сградите. Това просто не е устойчиво. Включвайки данъчни облекчения за нови сгради, които отговарят на един от стандартите „very good“ или „gold“ по системите за оценка BREEAM, LEED, или DGNB-немският сертификат за сгради, правителството не само ще демонстрира лидерство, но едновременно с това ще улесни утвърждаването на по-добри строителни стандарти, намаляването на потреблението на енергия, както и осъществяването на множество други икономически, социални и екологични ползи. Тъй като ползите от устойчивото строителство са неоспорими, правителството може още повече да покаже лидерство и да участва пряко, чрез създаване на нов закон, според който всички нови сгради, изградени с парите на данъкоплатците трябва да отговарят на тези стандарти за устойчиво строителство. Друг начин би бил – да се създаде конкуренция на пазара на енергийната ефективност, чрез промяна на Наредба за обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра на лицата, извършващи сертифициране на сгради и обследване за енергийна ефективност. Така както данъчните облекчения могат да създадат финансов стимул, така и банките биха могли да играят важна роля в трансформирането на индустрията. На пазар, където основната практика е да се плаща в брой и съответно се получава „20% отстъпка от ДДС“, предоставяне на кредит за енергийна ефективност за 20% от стойността на проекта предвижда малък или никакъв стимул. Приложени по друг начин, същите тези пари за енергийна ефективност биха могли да насърчат създаването на по-устойчиви сгради. При по-високи цени за продажби, по-бързо наемане и оборот, увеличаване на възвращаемостта; устойчивите сгради носят по-малък риск. Затова лихвените проценти на кредитите за устойчиво строителство трябва да бъдат пропорционално коригирани. Тъй като някои имуществено застрахователни компании са започнали тази тенденция, въпросът не е дали устойчивото строителство ще започне да преобладава, а по-скоро кога? Всяка промяна започва от самите нас, но качествени промени могат да се случат единствено, ако работим заедно и осъзнаем общите си цели и хоризонти. ______________________________________ |
![]() |