Промените в ЗДДС при определяне мястото на изпълнение за доставки на услуги

Лиляна Панева
__________________
данъчен консултант

С промените в ЗДДС във връзка с определяне мястото за изпълнение за доставките на услуги, които са в сила от 1 януари 2010 г., законът е приведен в съответствие с Директива 206/112/ЕО. В резултат на това, докато съгласно неговата отменена версия мястото за изпълнение на доставките на услуги се извършваше в съответствие с едно основно правило - това, регламентирано в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от закона, според което мястото на изпълнение на доставката им е там, където е установен доставчикът, според новите правила на закона мястото на доставката на услуги ще зависи и от статута на техния получател (клиента).

На основата на разграничението, възприето като белег за статута на получателя на доставките на услуги (busimess to business) и (business to customer ), новите правила на ЗДДС определят две основни хипотези за определяне мястото на изпълнение на доставките на услуги, както следва:

1. Когато услугите се предоставят на данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение на доставките им е там, където е установена стопанската дейност на доставчика им. Ако услугата се извършва от постоянен обект на доставчика, който се намира на място, различно от това, в което е установена стопанската му дейност, мястото на изпълнението й е там, където се намира този обект. В случаите, при които доставчикът няма постоянно място на стопанска дейност или обект, от който извършва доставката, място за изпълнението й е мястото, където се намира неговият адрес или обичайно пребиваване (чл. 21 ал. 1 от закона);
2. Когато услугите се предоставят на ДЗЛ във връзка със стопанската му дейност, за което то е данъчно задължено, мястото на изпълнение на доставките им е там, където е установена тази дейност. Когато услугите се предоставят за целите на постоянен обект на лицата, който се намира на място, различно от мястото, където е установена независимата им стопанска дейност, то мястото на изпълнението им е там, където се намира този обект. В случаите, при които лицето няма постоянно място или обект на стопанска дейност, за място на изпълнение на получените от него услуги се приема мястото на неговия постоянен адрес или обичайно пребиваване (чл. 21, ал. 2 от закона).
3.

Изключения от основните правила на ЗДДС за определяне мястото на изпълнение за доставките на услуги

В раздела на закона, регламентиращ правилата за определяне мястото на изпълнение на доставките на услуги, са определени и редица изключения от посочените две основни правила. В съответствие с тях:

 3.1. Независимо от разпоредбата на чл. 21, ал. 2 на ЗДДС, съгласно новата ал. 3 на същия член, ако услугата, която получава дадено ДЗЛ, е предназначена изключително само за задоволяване на негови лични нужди и/или за такива нужди на работниците и служителите му, мястото за нейното изпълнение се определя по реда на чл. 21, ал. 1 от закона. Предполага се, че с промените в ППЗДДС ще бъдат изяснени критериите, според които ще се оценява кои услуги ще се квалифицират като услуги, предназначени “изключително само за лични нужди”;
 3.2. При определяне мястото на изпълнение за доставките на някои видове услуги се запазва принципът то да е там, където се извършва тяхното фактическо потребление. Това е регламентирано в т. 1-5 на новата ал. 4 на чл. 21. Текстовете на съответните разпоредби са близки с тези на действалите до края на 2009 г. разпоредби на чл. 21, ал. 2, т. 1-3 от закона. Такива са доставките, свързани с недвижими имоти, пътнически транспорт, културни, артистични, спортни мероприятия, изложби, панаири и др.под., както и доставките на услуги за оценка, експертиза и работа върху движима вещ. Новите им текстове са допълнени и разширени или променени, като към съществувалите видове услуги, свързани с:
 
  • недвижими имоти, са добавени услугите за предоставяне на правото за ползването им и услугите за настаняване в хотели, къмпинги, каравани паркове, ваканционни лагери и др.под.;
  • мястото на реализирания пробег е критерий за определяне мястото на изпълнение на доставките само на пътническите транспортни услуги, а не на транспортните услуги въобще. За тези, свързани с превоз на стоки, мястото на реализирания пробег е изнесено като критерий за определяне мястото на изпълнение на доставките им в променените разпоредби на чл. 22 от закона;
  • услугите за транспортна обработка на стоки, както и тези за оценка, експертиза или работа върху движима вещ, предоставяни на данъчно незадължено лице, е там, където се извършва или потребява услугата;
  • към доставките, мястото за изпълнение на които е там, където е физическото им предоставяне, са добавени ресторантьорските и кетъринг услугите. Дефиниции за съдържанието и характеристиката на тези две нови понятия за целите на облагането с ДДС са дадени в новите т. 61 и т. 62 на § 1 от ДР на ЗДДС. При това по силата на чл.18, ал.1, 2 и 3 от закона доставките на такива услуги, извършвани на борда на кораби, самолети и влакове, се приемат за доставки с място на изпълнение на територията на страната.
 3.3.

Условията, при които ще се определя мястото на изпълнение на т.нар.”нематериални услуги” (тези, посочени в букви “а -н” на т. 2 от чл. 21, ал. 3 на отменения ЗДДС) са променени.

Внимание: Широкоприлаганият до края на 2009 г. ред за облагане на доставките на тези видове услуги ще се прилага само за тези от тях, получатели на които са данъчно незадължени лица, установени или с постоянен адрес или местопребиваване извън Общността. Текстът на новата разпоредба е посочен в чл. 21, ал. 5 на закона. Стесненият обхват на нейното приложение произтича от това, че за доставките на посочените услуги, получатели на които са лица, установени или с постоянно пребиваване на територията на Общността, мястото на изпълнението ще се определя изцяло съгласно новите разпоредби на ал.1 и 2 на чл. 21 от закона (по същество критериите за определяне на режима за тяхното облагане, действали до края на 2009 г., не се променят). Само при доставка, предназначена например за ДЗЛ, установено на територията на Общността, като основание за неначисляването на данък в издаваната му фактура вместо “чл. 21, ал. 3” трябва да се посочва “чл. 21, ал. 2” от закона.
3.4. Към новата редакция на чл. 21 от ЗДДС са добавени ал. 6 и 7, които заменят съществувалите досега ал. 4 и 5. Те дефинират условия и изисквания за определяне мястото на изпълнение на електронните съобщителни услуги, услугите за разпространение на радио и телевизия, и на доставките, извършвани по електронен път на територията на страната, които по същество не са променени.

Продължение
в следващия брой