Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) настоява всички страни да създадат ефективни национални системи за безопасност на храните. Това стана ясно на световната среща на най-високо равнище за продоволствената сигурност, свикана от ФАО в Рим. В откритата на 16 ноември пленарна сесия участваха 150 държавни и правителствени ръководители, сред които бе и българският министър на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов.

В приетата от лидерите на страните-членки декларация се посочва, че системите за безопасност на храните трябва да обхващат всички етапи на хранителната верига с участието на всички заинтересовани страни.

ФАО и правителствата трябва да отпускат необходимите средства за подкрепа на изпълнението на изискването за качеството на храните. Както и да се улесняват инвестициите от частния сектор за достигане на националните и международни изисквания за качество на храните. Допълнително ще бъде осигурена и подкрепа за международни програми, които допринасят за подобряване на безопасността на храните в световен мащаб.

Както беше обявено от министър Найденов в началото на ноември, създаването на Агенция по храните в България се отлага временно заради липсата на средства в бюджет 2010 за стартиране на най-голямата структурна административна реформа в Министерство на земеделието и храните. Министърът обаче увери, че има готовност при добро изпълнение на бюджета в средата на идната година, да се започне реална работа по агенцията.

Държавни и правителствени ръководители се споразумяха за стремеж към задълбочен подход на продоволствената безопасност в световен мащаб. Това включва инвестиране в ключови сфери като устойчиво нарастване на селскостопанската продукция и продуктивност и поголям достъп до благоприятни и справедливи пазари. Също разширяване на търговията със земеделски продукти и устойчив ангажимент към снабдяването със спешни хранителни доставки, хуманитарна помощ и подкрепа за най-уязвимите населения. Освен това ще бъдат разгледани международните механизми за превенция на внезапните скокове в цените и управление на неправомернатапазарна нестабилност.

Държавите трябва да насърчават иновативните механизми за финансиране на внос на храни в развиващите страни, които да са адекватни на внезапни неблагоприятни движения на разходите им по вноса на храни. Те трябва да се стремят и към повишаване на производителността и качеството на културите, основано на науката, устойчивите практики, по-доброто използване на ресурсите, защитата на околната среда и подобряването на екосистемите.

В приетата декларация в Рим се постигна широк консенсус по отношение на пълното и бързо елиминиране на глада в световен мащаб до 2025 г. Те са разтревожени от факта, че броят на хората, страдащи от недохранване и бедност в момента надвишава 1 милиард при очакван прираст на населението от над 9 милиарда през 2050 г.

Комбинираният ефект от продължителното и недостатъчно инвестиране в земеделието и продоволствената сигурност, ценовите тенденции и настоящата икономическа криза са довели до нарастването на глада и бедността. Затова се налага координираните международни усилия да заработят ефективно с цел изкореняване на глада и облекчаване на недохранването.