Олихвяването на просрочени търговски вземания с лихва, размерът на която е определен на база основен лихвен процент (ОЛП), се прилага само в особени случаи. Този размер на лихвата се използва предимно при формирането на т.нар. "законна лихва". От своя страна законна лихва се начислява при просрочени задължения, за които няма договорен лихвен процент в случай на забава (мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД).

При използването на законната лихва в качеството на санкция за просрочено погасяване на задължения заслужава внимание фактът, че в зависимост от юридическия статут на участниците във взаимоотношенията, във връзка с които е направено просрочието, тя се прилага по различен начин. Това произтича от различното третиране на лихвите по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), Търговския закон (ТЗ) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Казано най-общо, при просрочени граждански и публични задължения се начислява законно определения размер на лихвата за съответния период, а при просрочени задължения между търговци - този размер се прилага само, ако друг не е изрично договорен. Освен това за разлика от лихвите при просрочия на граждански или публични вземания, при които лихвата е винаги проста, т.е. не се капитализира, при взаимоотношенията между търговци може да бъде договорено и начисляването на лихва върху лихва (действие, известно като "анатоцизъм", регламентирано в чл. 294 от ТЗ). Това на практика е сложно олихвяване, което, макар и легитимно, е все още рядко явление в нашата стопанска практика. Чуждо на тази практика у нас все още е и договарянето на т.нар. "плаваща лихва", основа за която би могъл да бъде ОЛП.

В случай че при начисляването на мораторни лихви за просрочени търговски вземания се прилага ОЛП, размерът на дължимата лихва за съответния период се определя на база размера на основния процент, обявяван от БНБ за отделните месеци, включени в периода, след което получените стойности на дължимите лихви за тях се сумират. Това произтича от факта, че от м.февруари 2005 г. ОЛП се обявява от БНБ на последния ден на всеки месец и размерът му важи за целия следващ месец. На практика неговият размер не се определя от БНБ, а само се обявява от нея. Това фактически е осредненият размер на лихвения процент, прилаган от 12 банки, опериращи на територията на страната при отпускането помежду им на краткосрочни (за едно денонощие, т.е. т. нар. "оver night") междубанкови кредити.

Когато се използва за изчисляване на размера на дължимата лихва по просрочени задължения, към него се добавят 10 процента. Размерът на законната лихва се определя от МС и за левовите задължения е прието да е равен на размера на ОЛП + 10 пункта (виж т. 29 от ДР на ЗКПО от 2005 г. (отм.). Размерът на законната лихва при валутно номинирани задължения е прието да се равен на 6-месечния ЛИБОР (лихвения процент, реализиран за съответния период на Лондонския междубанков пазар) плюс 5 пункта. На мястото на дефиницията за "законна лихва" в редакциите на ДР на ЗКПО в т. 29 от §1 се дава дефиниция на понятието "пазарна лихва", което обаче по принцип не променя приложението на ОЛП като база за определяне на законната лихва.

При изчисляване размера на дължимата на лихва върху просрочени левови задължения между търговци, при които няма предварително договорен лихвен процент или/и анатоцизъм, се използва формулата за простата лихва, както следва:

Si = РV х (i/100 х t/ib), където:
Si е сумата на лихвата;
РV е размерът на просрочената дължима сума;
i - размерът на лихвения процент;
t - срокът за олихвяване на капитала;
ib - лихвената база.

В нея на мястото на "i " се замества размерът на законната лихва, т.е. ОЛП за съответния период, увеличен с 10%. "t" са съответно дните на просрочието, в продължение на които е действал съответният ОЛП. Очевидно е, че при начисляване на лихва за просрочие от няколко месеца, за изчисленията ще се прилага лихвеният процент, който е бил "законна лихва" за съответния месец.

След олихвяването размерът на дължимата сума ще бъде равна на просрочената дължима сума плюс сумата на начислената лихва.