- Въведение в радиочестотната идентификация
Радиочестотната идентификация (Radio Frequency Identification - RFID) е технология, която позволява автоматична идентификация и разчитането на данни чрез използване на електромагнитни вълни. Технологично системата за радиочестотна идентификация се състои от два компонента, транспондер и четящо устройство:
- Транспондерът - наричан още RFID таг или RFID етикет - е носител на данни. Понятието транспондер идва от английските думи Transmitter (предавател) и Responder (отговарящ). Тагът се прикрепва към обект, който трябва да бъде идентифициран (напр. даден продукт или групова опаковка) или се вгражда в него (напр. в чип карта) и позволява безконтактно четене посредством радиовълни. Транспондерите биват пасивни и активни. Освен това могат да бъдат без или със собствено захранване.
- Четящото устройство - за по-кратко четец - извършва само четене или четене и записване на тага. В различните приложения той може да съдържа в себе си антена, контролер, памет. Взависимост от приложението четецът чете данните от транспондера и при нужда задава нова информация, която да бъде съхранена върху носителя. Освен това четецът контролира преноса на данни. Обикновено четящите устройства са свързани чрез допълнителен порт с други системи (PC, автоматизирани системи за управление на процеси, системи за контрол на достъпа и др.) за предаване и обработка на данните.
- Исторически преглед
Подобно на интернет, технологията RFID има своите корени във военната област. Първите приложения на радиочестотната идентификация се появяват през Втората световна война за разпознаване на вражески самолети от приятелски. Но също както интернет, RFID оставя в историята военните си приложения и става водеща технология, която намира приложение в различни области. RFID има потенциал да промени начина ни на живот и работа подобно на внедряването на електричеството и телекомуникациите в края на 19-ти век.
- В края на 60-те е разработена "Siemens Car Identification", накратко SICARD. Първоначално с нея са идентифицирани вагони, а по-късно и автомобилни части при производството на автомобили. Носителите представлявали кухи резонатори, които чрез прикрепване с болтове осигуряват капацитет на данните 12 бита. Кухите резонатори са първите пасивни, електромагнитно разчитани транспондери. Четенето им е ставало посредством линейна честотна рампа.
- Първите комерсиални предшественици на радиочестотната технология се внедряват на пазара през 70-те години. Това са тагове с капацитет 1 бит, осигуряващи електронната защита срещу кражби в търговските вериги (Electronic Article Surveillance, EAS). Чрез проверка на маркировката (активна/деактивирана) кражбите значително са редуцирани. Системите работят с микровълни или индукция.
- Използването на радиочестотната идентификация се разширява през 80-те години с нови разработки и сфери на приложение. Една от тях е селското стопанство, където се използва за маркирането на животни.
- През 90-те години технологията се внедрява много активно в САЩ при таксуване на магистралните участъци. През следващите години RFID навлиза в системи за контрол на достъпа, карти за ски, карти за зареждане на бензиностанции, електронни блокади на пътя и др.
- През 1999 година чрез създаването на Auto-ID Center към Мaсачусетския Технологичен институт (M.I.T) стартира разработването на Глобален стандарт за идентификация на стоки. Дейността по специфицирането на Електронния продуктов код приключва през 2003 г., а с това и съществуването на Auto-ID Center. Резултатите се предават на GS1 и GS1 US.
Приложението на тази технология има и някои правни аспекти (международни стандарти за радиочестотна идентификация, хармонизиране на радиочестотния спектър).
Продължение
в следващия брой