Пример за документи, които могат да бъдат приложени към митническата декларация, са фактура, товарителница, опаковъчен лист, Сертификат за съответствие на качеството на пресните плодове и зеленчуци на стандартите на ЕС, Сертификат за движение на стоките - документ за произход - EUR.1, необходим за прилагане на преференциални тарифни мерки, и други.

Какво трябва да разбираме под Система на входните цени?
Системата на входните цени представлява сложна система за определяне размера на митата, с които се облагат някои плодове и зеленчуци, при спазване на правилото, че колкото е по-ниска декларираната входна цена, толкова е по-голям размерът на дължимите мита.

Къде може да бъде открит списък на стоките, за които се предлага тази система?
Пълният списък със стоки, по отношение на които се прилагат входните цени, е даден в Приложение II към Комбинираната номенклатура на Общността*.

Какви методи включва тази система?
Системата на входните цени включва в себе си няколко метода за обмитяване на стоките като на вносителя е дадена възможност да избере кой метод ще приложи.

Един от методите е FOB цена в страната на произход, увеличена с разходите за застраховка и за транспорт до границите на митническата територия на Общността, ако тази цена и тези разходи са известни към момента на подаване на митническата декларация за допускане на стоките в свободно обращение. Вторият метод е единична цена. Съществува списък със стоки и определени периоди, за които има възможност да се прилага този метод. Трети метод е стандартна вносна стойност. За него също има такъв списък и периоди.

От тези методи вносителите на пресни плодове и зеленчуци в България най-често използват метода за обмитяване по FOB цената. При този метод в момента на подаване на митническата декларация вносителят представя фактура, от която е видна цената, на която той е закупил стоката от третата страна. При обмитяването важи правилото, че колкото е по-ниска цената, толкова е по-високо митото и обратното - при по-висока цена, митото е по-ниско.

Европейският съюз е създал допълнителен механизъм за запазване на финансовите интереси на Общността и така декларираната от вносителят FOB цена се сравнява с определено число - стандартна вносна стойност.

По какъв начин се определят стандартните вносни стойности и каква е функцията им?
Стандартните вносни стойности се фиксират от Европейската комисия всеки пазарен ден за определена група от стоки, като размерът им зависи от произхода на стоката. Т.е. една и съща стока ще има различни стандартни вносни стойности в зависимост от това коя е страната на произход на тази стока. Стандартните вносни стойности се обнародват с регламент всеки пазарен ден, без празнични и почивни дни, в Официалния вестник на Европейския съюз, публично достъпни са за всички, и действат обикновено в рамките на един до няколко дни.

Ако в момента на приемане на митническата декларация, след сравнение между декларираната от вносителя FOB цена и стандартната вносна стойност, се установи, че декларираната FOB цена е по-голяма от стандартната вносна стойност с повече от 8 %, вносителят е задължен да учреди обезпечение в определен размер. На вносителя се дава срок от един месец от продажбата на стоката, но в рамките на четири месеца от датата на приемане на митническата декларация, през който срок той трябва да представи доказателства, данъчни документи, за условията, при които е пласирал стоката.

В зависимост от представените от него документи, митническите органи вземат решение по отношение на обезпечението.

За кои пресни плодове и зеленчуци има въведени някакви цени или стойности при вноса?
В два отделни регламента Европейската комисия е изготвила два списъка със стоки, по отношение на които ще се публикуват данни за единични цени или стандартни вносни стойности, както и периодите, през които тези единични цени, респективно стандартни вносни стойности могат да се прилагат.

Данните са публично достъпни и могат да бъдат консултирани при справка в ТАРИК** след въвеждане на кода на стоката и страната на произход на стоките.

Списък със стоките, за които Европейската комисия определя стандартни вносни стойности, е даден като Приложение ХV към Регламент № 1580/2007 г. Така например за доматите, краставиците и тиквичките стандартните вносни стойности се прилагат целогодишно. А за други стоки, като артишока, портокалите, клемантини, мандарини и други има фиксирани по-кратки срокове.

Списък със стоките, за които Европейската комисия определя единични цени, е даден като Приложение ХХVI към Регламент № 2454/1993 г., с последно изменение - Регламент № 215/2006 г. В тази таблица отново са посочени тарифният код, описанието на стоката и периодът на прилагане на единичните цени.

Според това приложение например за лук, чесън, фасул, сладки пиперки и други единичните цени се прилагат целогодишно, но за стоки като ранните картофи например има въведен период на приложение на единичните цени, в случая от 1 януари до 6 юни. При други стоки има и още по-кратки срокове. За крушите например, периодът е само два месеца - май и юни. За кайсиите сроковете са два - от януари до края на май и от началото на август до края на годината. Подобно е положението и при прасковите и нектарините.

Тарифни преференции за внос на зеленчуци от Турция и Македония
При внос на зеленчуци от глава 07 на Комбинираната номенклатура, която вече бе спомената, с произход от Турция и Македония са приложими тарифни преференции. За Турция тези преференции са на основата на Споразумението за асоцииране с ЕС от 1963 г. Част от това споразумение е Решение № 1/1998 на Съвета за асоцииране ЕС-Турция относно режима на търговия със селскостопански продукти. Протокол 1 към въпросното решение касае вноса в ЕС на селскостопански продукти с произход от Турция. Мерките за Македония произтичат от два отделни акта.

Единият е Регламент (ЕO) № 2007/2000 г. на Съвета относно въвеждане на изключителни търговски мерки в полза на страни и територии, участващи или свързани с процеса на стабилизиране и асоцииране, осъществяван от Европейския съюз.

А другият е Споразумението за стабилизация и асоциация от 2004 г. между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и бивша Югославска Република Македония, от друга страна.

Правилото е, че преференциалните тарифни мерки се прилагат по искане на декларатора и когато стоките отговарят на условията, свързани с тези преференции. Съобразно нормативни актове, които вече споменахме, условието включва представяне на сертификат за произход EUR.1 или еквивалентен документ, отговарящ на изискванията на съответния протокол за произход или на чл. 98 - чл. 122 от Правилника за прилагане на Митническия кодекс на Общността (Регламент № 2454/1993 г.).

Обобщени преференции, които се използват при внос от Турция и Македония на зеленчуци:
Обобщената информация за възможните преференции по страни, за стоки от глава 07 на КН, изглежда така. Що се отнася до Турция - за част от стоките от глава 07 на Комбинираната номенклатура са договорени тарифни преференции при нулеви мита и тарифни квоти за внос, в рамките на които също се прилага мито в размер на 0%. Сред тези стоки могат да бъдат посочени картофи, лук, фасул, патладжани, целина и други.

За селскостопанските стоки, невключени в Приложение 1 към Протокол 1 към Решение № 1/1998, в т.ч. за всички останали зеленчуци от глава 07 на Комбинираната номенклатура, е договорено премахване само на адвалорната част на митата, като се запазва специфичната част от митото в евро/100 кг., ако такова е предвидено по Комбинираната номенклатура. Т.е. митото като процент върху митническата стойност е 0%, но се запазва специфичното мито, изразено в евро/100 кг.

За Македония, съгласно Регламент № 2007/2000 вносът в Общността на стоките от 07 глава на КН, с произход от страните-бенефициенти от Западните Балкани, към които се числи и Македония, е освободен от мита. Това означава, че се прилага нулево мито, независимо от декларираната от вносителя цена.

Източник: Агенция "Митници"
Елеонора Димитрова, главен експерт в Дирекция "Тарифна политика"
Мария Копаранова, държавен експерт в Дирекция "Тарифна политика"