Лиляна Панева

По принцип при внос на стоки се начислява данък, независимо дали вносителят е регистрирано или нерегистрирано по закона лице (чл.48, ал.1 от ППЗДДС). Освободени от данък са доставките на стоки, посочени в разпоредбите на чл.58, ал.1- 3 от ЗДДС, както следва:

1. Вносът на:

• стоките, посочени в чл.58, ал.1, т.1-11 от закона, при условията на чл.51, ал.1 и 3 от ППЗДДС;
• доставките на стоки в рамките на разрешения безмитен внос, внасяни при условията на чл.58, ал.1, т.12, б "а" -"п" на закона;
• унищожаваните, изоставени или отнети в полза на държавата стоки (без моторни превозни средства);
• стоките под митнически контрол, унищожени или безвъзвратно загубени поради естеството си или поради непреодолима сила.

2. Внасянето на територията на страната на стоки, които са били:

• временно изнесени и се връщат в непроменено състояние в сроковете, определени в митническото законодателство;
• стоките, временно изнесени за ремонт или поправка при условията предвидени в митническото законадателство;
• стоките, изнесени поради рекламация, върнати в срок до една година;
• моторните превозни средства, отнети противозаконно или откраднати, за които дължимите вносни митни сборове са възстановени или опростени по реда на митническото законодателство.

За освобождаване от облагане на стоки, връщани на територията на страната след рекламация, вносителят следва да представи пред компетентните митнически органи протокол или друг документ, доказващ че стоките са върнати по рекламация за качество или поради неспазени стандарти (чл.51, ал.4 от ППЗДДС).

3. Доставките, при които регистрирано по ЗДДС лице внася на територията на страната стоки, чиито транспортни документи доказват, че с тях вносителят ще осъществи последваща вътреобщностна доставка (чл.58, ал.1, т.6 от закона). За упражняването на това митническо облекчение вносителят следва да представи на митническите органи:

• копие от удостоверение за регистрация по чл.104 от ЗДДС;
• писмена декларация, че към момента на вноса е регистрирано по закона лице;
• транспортен документ, в който е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка.

Освен това за доказване на осъществената със стоката вътреобщностна доставка доставчикът следва да разполага със следните документи:

• фактура за доставката, в която е посочен идентификационният номер по ДДС на получателя в държава членката, под който му е извършена доставката; или
• протокол по чл.117, ал.2 от закона - в случаите на вътреобщностна доставка по чл.7, ал.4 от закона; или
• документ по чл.168, ал.8 от закона, когато доставчикът е физическо лице, което не е ЕТ и не е регистрирано по закона; и
• документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Такива документи могат да бъдат транспортни документи или писмено потвърждение от получателя или от упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоката е получена на територията на тази държава.

Когато до изтичането на календарния месец, следващ месеца на възникване на данъчното събитие за вноса, вносителят не се снабди с посочените документи, на последния ден от този месец данъкът става изискуем. В такива случаи вносителят е длъжен в 15-дневен срок след този ден да го начисли с протокол по чл.117, ал.2 от закона. Когато впоследствие се снабди с необходимите документи, той коригира резултата от начисляването му чрез анулиране на протокола. Анулирането се извършва в 5-дневен срок от датата на получаването на документите.

Посоченият порядък и процедури за облагане произтичат от разпоредбите на чл.50, ал.1, 2, 3 и 4, и чл.51, ал.2 от ППЗДДС. Изрично следва да се отбележи обаче, че независимо от посочените по-горе случаи и обстоятелства, при които данък при внос не се дължи, размерът на данъчната му основа следва да се определи и той се вписва в митническата декларация (чл.48, ал.2 от ППЗДДС). Данъчната му основа се посочва и в клетка 9 на дневника за покупките на данъчно задълженото лице и в клетка 30 на справката му декларация за съответния данъчен период. Това означава, че независимо, че при вноса за дадена доставка данък не се дължи, нейната данъчна основа и размера на данъка трябва да се определят.

Какво включва данъчната основа на ДДС при внос на стоки?

Начинът за определяне на данъчната основа и елементите, които съдържа нейната стойност за целите на облагането с ДДС, са посочени в чл.55, ал.1-5 от закона. Те регламентират, че при внос на стоки данъчната основа на доставките е тяхната митническа стойност, увеличена с:

• митните сборове, акцизи и други такси, дължими във връзка с вноса на стоките на територията на Общността, както и тези, дължими при вноса им на територията на страната;
• разходите, които са присъщи на вноса като комисионни, разходи за опаковка, транспорт и застраховки, реализирани до първото местоназначение на стоките на територията на страната (чл.55, ал.1 от закона), доколкото те не са включени в митническата стойност на доставката (чл.47, ал.1 от ППЗДДС).

Тогава когато стоката се внася на територията на нашата страна, но в документите, които я съпровождат, е указано че тя е предназначена за друга държава членка, данъчната основа на доставката при вноса се увеличава с разходите за превозването й от територията на нашата страна до територията на другата държавата членка (чл.55, ал.2 от закона).

В случаите, при които стоките са били временно изнесени от територията на страната за обработка, преработка или поправки под митнически режим "пасивно усъвършенстване" до място извън територията на Общността, след което се внесат обратно у нас, данъчната основа за тях е стойността на обработката, преработката или поправката им, увеличена с присъщите разходи по вноса, митническите сборове и пр. разходи, посочени по-горе.

В данъчната основа на вноса не се включва стойността на търговската отстъпка, когато тя е предоставена на получателя най-късно до датата за възникване на данъчното събитие по вноса (чл.55, ал.4 от закона). Когато отстъпката е предоставена след тази дата, данъчната основа на доставката се намалява с размера на отстъпката като за целта доставчикът издава кредитно известие към нейната фактура.