Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ се подава до 30 април

Лиляна ПАНЕВА
________________

В съответствие с разпоредбата на чл.73, ал.1 от действащия ЗДДФЛ предприятията и самоосигуряващите се лица, които през 2007 г. са изплатили на местни физически лица доходи, различни от доходите по трудови правоотношения, са задължени в срок до 30 април 2008 г. да подадат в ТД на НАП справка по образец за доходите от този вид, изплатени от тях през годината. Това са т.нар. "доходи от други източници" (чл.35, т.1- т. 6 от закона), които до 2006 г. включително се облагаха с окончателен данък при източника на дохода. По реда на ЗДДФЛ, действал през 2007 г., на облагане с окончателен данък при източника с размер 10 на сто се облагаха само доходите, изплащани на чуждестранни физически лица ( чл.37, ал.1 от ЗДДФЛ). По реда, определен в закона, доходите от този вид, изплащани на местни физически лица, подлежат на облагане с данък, определян на база годишния им доход и се декларират от тях самостоятелно в годишните им данъчни декларации по чл.50, ал.1 от закона.

Справка по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ са задължени да подават предприятията платци на дохода и самоосигуряващите се лица (адвокати, частни съдия- изпълнители, нотариуси и др.), изплатили през 2007 г. на местни физически лица суми като:

  • обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер;
  • лихви;
  • производствени дивиденти (от кооперации);
  • доходи от упражняване на права на интелектуалната собственост;
  • доходи от друг вид и характер, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ, но не са обложени с окончателен данък при платеца им по реда на този закон или по реда на ЗКПО.

Справката е аналогична с тази подавана по чл.57, ал. 1 от отменения ЗОДФЛ и има за цел да предостави на данъчната администрация информация за доходите на местните физически лица, които следва да бъдат посочени в техните годишни данъчни декларации. Ето защо за непредставени или ненавременно представени справки, както и за посочване на непълни или неверни данни в тях, на платеца на дохода се налага имуществена санкция в размер до 250 лв.. При това, ако посочените нарушения засягат данните за повече от едно физическо лице, имуществената санкция се налага за всяко физическо лице поотделно, като при повторно нарушение размерът й се увеличава на 500 лв. (чл.82, ал.1 и ал.2 от ЗДДФЛ). Това мотивира едно по-внимателно отношение на предприятията и самоосигуряващите се лица към въпросната справка и към данните, посочвани в нея.

Справката се подава по образец, а когато през данъчната година са изплатени такива доходи на повече от 10 физически лица, се подава само на електронен носител във формат и по ред, одобрен със заповед на изпълнителния директор на НАП. Кои суми, изплатени на местни физически лица за задължения към тях по извънтрудови правоотношения, са предмет на справката?

Такива са всички видове такива доходи, посочени в чл.35, т.1-6 от закона. При това предвид факта, че в разпоредбата на чл.73, ал.1 от закона не са изключени необлагаемите доходи от този вид, то те също следва да се посочат в справката. Може да се очаква, че най- чест предмет за обявяване ще са обезщетенията (включително лихвите по тях), изплащани в полза на работници и служители по Кодекса на труда (КТ) и лихвите, изплащани по заеми на основание договори по чл.240 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

В тази връзка възниква въпрос дали в справката следва да се посочват и лихвите, изплатени във връзка с обезщетения, дължими на лица по трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ, както и доходите от лихви, освободени от облагане по реда на чл.13, ал.1, т.8, 9 и 10 от закона.

Според дефиницията на понятието "трудови правоотношения", посочена в т.26 от §1 на ДР на ЗДДФЛ, по смисъла на закона понятието се ползва в по- широк контекст и не включва само правоотношенията по КТ. Поради това, доколкото в случая става въпрос за доходи, които не се облагат по реда на чл.24 и чл.25 от раздел "Доходи от трудови правоотношения", а по реда на чл.35 и чл.36 от раздел "Доходи от други източници" от ЗДДФЛ, то по смисъла на закона доходите, изплатени като обезщетения или лихви, не се третират като доходи от трудови правоотношения, а като "доходи от други източници" и тогава, когато са изплатени във връзка с трудови правоотношения. Затова, според нас, независимо от това на кого в качеството му на местно физическо лице са изплатени и дали са облагаеми или не, доходите, изплатени за такива вземания, следва да се посочват от платците им в справката по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ.

Що се отнася до доходите от лихви, освободени от облагане по реда на чл.13, т.8, 9 и 10 от закона, те също следва да се посочват в справката, доколкото разпоредбата на чл.73, ал.1 не ги изключва от задължението за оповестяване.

За предприятия извън държавния, общинския и финансовия сектор лихви, освободени от облагане, най-често са лихвите по съдебно установени необлагаеми вземания. За предприятията от корпоративния сектор необлагаеми са лихвите или отстъпките (сконтото), изплащани като доход от облигации.

От обезщетенията по КТ, най-чест обект на облагане са вземанията и лихвите към тях, свързани с обезщетение за: незаконно недопускане до работа или незаконно временно отстраняване от работа (съответно чл.213 и чл.214 от кодекса); прекратяване на трудово правни отношения без или при неспазен предизвестие (чл.221 и чл.220 от кодекса); неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудово правни правоотношения (чл.224); при недопускане на работа на възстановен работник или служител след незаконно уволнение (чл.чл.225 ); дължимата лихва от работодателя за закъсняло изплащане на трудово възнаграждение (чл.245, ал.2 от КТ).